Кардиологът доц. Добрин Василев: Българинът не обича да носи отговорност за здравето си
Българинът е много болен и това се вижда от обективната статистика. По индикатор междинна дълготрайност на живота сме с едни от най-лошите характерности в Европа, а измежду развитите и умерено развитите страни също стоим много зле по този индикатор. Това споделя доцент доктор Добрин Василев, шеф на Клиниката по кардиология в Александровска болница в София.
„ То е метод на живот – заобикаля се ходенето на доктор, има едно мачовско държание, което демонстрира какъв пич си, какъв брой си страховит, устойчив, какъв брой можеш да траеш на болежка. Това не води до нищо друго, с изключение на до това, че се минава точката, от която връщане обратно няма, на една болест “, разяснява кардиологът, съгласно който всяка заболяване оставя диря в нашия организъм.
„ Ние не носим отговорност за себе си. Много мъчно поемаме отговорност да кажем: „ Ето, аз направих това. “ Това е нещо, което се възпитава и съгласно мен е проблем и на обучение, и на семейство, това е стандарт, в който се възпитаваме “, акцентира доцент Василев пред БНР.
Това, че през днешния ден хората имат достъп до информация, не ги прави по-знаещи. Особено в интернет мъчно се селектира действителната, същинска информация във връзка с здравната тема, счита доцент Василев. „ Това основава подправеното възприятие на знание, на знаене и надлежно води до забавянето на доста диагнози, забавянето на лекуване и всички последици от това. “
Кардиологът поучава да не подценяваме болката в сърдечната област, дефицита на въздух и лесната отмалялост, както и „ прескачането “ на сърцето, сърцетуптенето и главозамайването, тъй като всичко това може да бъде белег, че нещо не е наред.
„ Ние имаме потресаващо високо равнище на пушене. Честотата на диабета ни е извънредно висока. В съпоставяне със статистиката на северноевропейските страни, централно-, южноевропейските страни разликата е плашеща. И няма по какъв начин при съществуването на всички тези рискови фактори да чакаме да имаме висока дълготрайност на живота и ниска заболеваемост и смъртност. Няма по какъв начин да стане. И това води до големи, високи разноски за опазване на здравето. Щем, не щем – заболели сме и би трябвало да се лекуваме. “
„ Нашите пациенти са от най-тежките. Лекуваме патология, която е неприятна и в общи линии не е от най-желаните в болшинството от лечебните заведения и от клиниките. Ние сме на края на веригата на здравната система. При нас идва това, което най-често е най-тежко и заради тази причина съществува сериозна “грешка “ на извадката, в случай че приказваме за патологията, която ние лекуваме. Не мога да кажа, че сме най-представителната извадка за средностатистическия сърдечно-съдов болен в България “, споделя за всекидневието си на доктор кардиологът.
„ То е метод на живот – заобикаля се ходенето на доктор, има едно мачовско държание, което демонстрира какъв пич си, какъв брой си страховит, устойчив, какъв брой можеш да траеш на болежка. Това не води до нищо друго, с изключение на до това, че се минава точката, от която връщане обратно няма, на една болест “, разяснява кардиологът, съгласно който всяка заболяване оставя диря в нашия организъм.
„ Ние не носим отговорност за себе си. Много мъчно поемаме отговорност да кажем: „ Ето, аз направих това. “ Това е нещо, което се възпитава и съгласно мен е проблем и на обучение, и на семейство, това е стандарт, в който се възпитаваме “, акцентира доцент Василев пред БНР.
Това, че през днешния ден хората имат достъп до информация, не ги прави по-знаещи. Особено в интернет мъчно се селектира действителната, същинска информация във връзка с здравната тема, счита доцент Василев. „ Това основава подправеното възприятие на знание, на знаене и надлежно води до забавянето на доста диагнози, забавянето на лекуване и всички последици от това. “
Кардиологът поучава да не подценяваме болката в сърдечната област, дефицита на въздух и лесната отмалялост, както и „ прескачането “ на сърцето, сърцетуптенето и главозамайването, тъй като всичко това може да бъде белег, че нещо не е наред.
„ Ние имаме потресаващо високо равнище на пушене. Честотата на диабета ни е извънредно висока. В съпоставяне със статистиката на северноевропейските страни, централно-, южноевропейските страни разликата е плашеща. И няма по какъв начин при съществуването на всички тези рискови фактори да чакаме да имаме висока дълготрайност на живота и ниска заболеваемост и смъртност. Няма по какъв начин да стане. И това води до големи, високи разноски за опазване на здравето. Щем, не щем – заболели сме и би трябвало да се лекуваме. “
„ Нашите пациенти са от най-тежките. Лекуваме патология, която е неприятна и в общи линии не е от най-желаните в болшинството от лечебните заведения и от клиниките. Ние сме на края на веригата на здравната система. При нас идва това, което най-често е най-тежко и заради тази причина съществува сериозна “грешка “ на извадката, в случай че приказваме за патологията, която ние лекуваме. Не мога да кажа, че сме най-представителната извадка за средностатистическия сърдечно-съдов болен в България “, споделя за всекидневието си на доктор кардиологът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ