Българинът – дълбоко закодиран
Българинът – надълбоко закодиран
С следващ код е на път да се снабди българинът, в случай че бъде признато предлагането на лекарския съюз за предварителна верификация на пациента, преди осъществяване на здравна услуга. Това ще става
по прилика с одобрените механизми в банковата сфера при онлайн заплащанията,
пишат от лекарския съюз. Т. е. с двуфакторно удостоверение посредством еднократен код – на телефона се получава код, който би трябвало да бъде доказан посредством въвеждането му. Предварителната верификация да има темперамент на електронно удостоверение в действително време, оферират от БЛС. Така пациентът щял да удостоверява, че точно
той получава съответната услуга от с съответен реализатор, в съответен миг
С специалисти се опитахме да изброим какъв брой кода има българинът, само че задачата се оказа непостижима. Първо, всеки българин има обединен цивилен номер (ЕГН), с цел да влезем в онлайн услугите на Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт ни желаят код, който получаваме от съответните ведомства. Ако се упражнява свободна специалност или комерсиална активност е нужна регистрация по БУЛСАТ.
Отделно за профил за извършване на покупки в огромните вериги се изисква регистрация и ключова дума, която е код.
Кодът за предварителна идентификация на пациента ще се дава на изпълнителя на здравната услуга, който ще го вкарва в медицинския си програмен продукт, след което ще прави здравната услуга,
а след това ще я регистрира по планувания за това ред.
При липса на код или при сбъркан код, здравната услуга не се извършва, респективно не се заплаща на изпълнителя от НЗОК. За да не се трансформира верификацията в преграда пред пациенти в уязвимо състояние, за незабавни положения и животозастрашаващи обстановки услугата
следва да се оказва неотложно, а верификацията да се прави след това и в къс период.
От лекарския съюз настояват, че нуждата от предварителна верификация произтича от потребността да се понижи сивата зона в отчетността и да се реализира оптималната бистрота в активността на изпълнителите на здравна помощ.
“При настоящия модел основният надзор нерядко се правят постфактум
инспекции и медицински одит, което води до забавени наказания, разногласия и натоварване на лечебните заведения и лекарите с административни процедури, без да се подсигурява навременно възобновяване на справедливостта и средствата ”, настояват от съсловната организация. Казват и че предварителното удостоверение от пациента измества контрола сега на пораждане на услугата.
“Така се построява директна, недвусмислена връзка сред самоличността на
пациента и съответния акт на оказване на здравна помощ, с цифрово доказателство и надеждна времева маркировка ”, аргументират се от БЛС.
Съсловната организация е пресметнала, че за първата година ще е нужна инвестиция от най-малко
10 млн. лв., а за всяка последваща ще отиват към 3 млн. лв.. Затегнатият по този метод надзор би икономисал на НЗОК сред 16 млн. лв. и 40 млн. лв. годишно. От БЛС прецизират, че в случай че половината от пациентите стартират да се верифицират през мобилно приложение, разноските биха намалели до 700 000 лв. на година.
С следващ код е на път да се снабди българинът, в случай че бъде признато предлагането на лекарския съюз за предварителна верификация на пациента, преди осъществяване на здравна услуга. Това ще става
по прилика с одобрените механизми в банковата сфера при онлайн заплащанията,
пишат от лекарския съюз. Т. е. с двуфакторно удостоверение посредством еднократен код – на телефона се получава код, който би трябвало да бъде доказан посредством въвеждането му. Предварителната верификация да има темперамент на електронно удостоверение в действително време, оферират от БЛС. Така пациентът щял да удостоверява, че точно
той получава съответната услуга от с съответен реализатор, в съответен миг
С специалисти се опитахме да изброим какъв брой кода има българинът, само че задачата се оказа непостижима. Първо, всеки българин има обединен цивилен номер (ЕГН), с цел да влезем в онлайн услугите на Национална агенция за приходите и Национален осигурителен институт ни желаят код, който получаваме от съответните ведомства. Ако се упражнява свободна специалност или комерсиална активност е нужна регистрация по БУЛСАТ.
Отделно за профил за извършване на покупки в огромните вериги се изисква регистрация и ключова дума, която е код.
Кодът за предварителна идентификация на пациента ще се дава на изпълнителя на здравната услуга, който ще го вкарва в медицинския си програмен продукт, след което ще прави здравната услуга,
а след това ще я регистрира по планувания за това ред.
При липса на код или при сбъркан код, здравната услуга не се извършва, респективно не се заплаща на изпълнителя от НЗОК. За да не се трансформира верификацията в преграда пред пациенти в уязвимо състояние, за незабавни положения и животозастрашаващи обстановки услугата
следва да се оказва неотложно, а верификацията да се прави след това и в къс период.
От лекарския съюз настояват, че нуждата от предварителна верификация произтича от потребността да се понижи сивата зона в отчетността и да се реализира оптималната бистрота в активността на изпълнителите на здравна помощ.
“При настоящия модел основният надзор нерядко се правят постфактум
инспекции и медицински одит, което води до забавени наказания, разногласия и натоварване на лечебните заведения и лекарите с административни процедури, без да се подсигурява навременно възобновяване на справедливостта и средствата ”, настояват от съсловната организация. Казват и че предварителното удостоверение от пациента измества контрола сега на пораждане на услугата.
“Така се построява директна, недвусмислена връзка сред самоличността на
пациента и съответния акт на оказване на здравна помощ, с цифрово доказателство и надеждна времева маркировка ”, аргументират се от БЛС.
Съсловната организация е пресметнала, че за първата година ще е нужна инвестиция от най-малко
10 млн. лв., а за всяка последваща ще отиват към 3 млн. лв.. Затегнатият по този метод надзор би икономисал на НЗОК сред 16 млн. лв. и 40 млн. лв. годишно. От БЛС прецизират, че в случай че половината от пациентите стартират да се верифицират през мобилно приложение, разноските биха намалели до 700 000 лв. на година.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ