Българин се обажда на гаджето си, докато върви по улица

Българин се обажда на гаджето си, до момента в който върви по улица " Толедо ". Действието се разива предишния четвъртък в Мадрид, часовникът на телефона му демонстрира 14:54 часа.

" - Доставих вестниците и се прибирам. Ти къде си?

- Зареждам GSM-a в Burger King, на площада пред операта.

- Къде ще хапнем?

- Вкъщи...

Следва пронизителен гръм и връзката изчезва.

- Стефко?! Стефко?! Добре ли си? ".

Разговорът продължава тъкмо 33 секунди. Прекъсва, тъй като 47-годишният Стефко Иванов Кочев, преди малко е погубен от детонацията на газ в седеметажна постройка. Историята на българина, умрял при адския гърмеж в Мадрид, през вчерашния ден описа испанското издание " Ел Паис ", представени от.

Когато избухва гърмежа, Стефко таман е излязъл от Център за обществени услуги. Там е кандидатствал за обществена помощ, тъй като с приятелката му изнемогват и с цел да оцеляват тя се принуждава да проси. Когато се чува детонацията, регионът е обгърнат в бял пушек. В този миг стотици хора стартират да звънят на незабавния телефон 112.

Все още никой не знае какво се е случило, доста подозират терористичен акт. Милиони стартират да получават фотоси и клипчета от мястото на гърмежа. Валят диалози и мадридчани си звънят един на различен с въпроси " Добре ли си? " и се питат какво се е случило край " Пуерта де Толедо ".

През центъра на столицата летят коли за спешна помощ, пожарни, полицейски коли. Сирените им се сливат. Над постройките кръжи хеликоптер на Националната полиция. Постепенно се схваща, че гърмежът е в седеметажна постройка до учебно заведение и старешки дом. На улица " Толедо " мощно мирише на газ. Има купища парчета, на фона на които всички по-големи малките екрани стартират да предават онлайн.

Въпреки всичко това приятелката на Стефко, 46-годишната Мариана Кирилова, няма визия какво се е случило с него. Не знае, че се намира на по-малко от километър от мястото, където лежи тялото му. Тя му звъни още единайсет пъти, като с всяко неотговорено позвъняване отчаянието й се ускорява.

Междувременно Мариана се прибира у дома, с цел да чака Стефко. Влиза в дребната им квартира, на четвъртия етаж, в постройка на три минути пешком от централния мадридски площад Пласа де Антон Мартин. В квартирата всичко е доста тъмно. Няма отопление и електричество, надлежно няма тв приемник и интернет. Наемът на жилището не е плащан от година, само че хазяите се оказват положителни хора и не гонят Стефко и Мариана. Българката сяда на дивана и седи часове наред, без да пийне нещо или да хапне.

Само се взира с вторачен взор в екрана на мобилния си телефон, който макар че е смарт телефон, е без интернет и с предплатена карта. До вечерта цяла Испания научава за гърмежа, показват се специалностите на починалите, имената им. Мариана не схваща нищо.

" Цяла нощ плаках, тъй като не знаех какво се е случило. Не знаех къде е Стефко! ", споделя пред кореспонденти Мариана и се облива в сълзи, до момента в който демонстрира фотографията му на телефона си.

На идната заран дамата излиза на открито и както предните дни сяда пред непосредствен магазин, с цел да проси. Това към този момент й е станало рутина и в най-хубавия случай изкарва по 6 или 7 евро дневно, с цел да сготви нещо вечерта на газовата печка в квартирата. Всичко стартира преди към година, след като Мариана не може да си откри работа. Пандемията напълно прецаква фамилията и единствено Стефко съумява да изкара някакви пари с разнасяне на вестници. Точно когато съвсем е стигнала до супермаркета, пред който всекидневно проси, Мариана е спряна от двама цивилни мъже.

- Познавате ли Стефко Кочев?, питат те.

- Да, какво се случи с него?!, Какво се е случило?!, стартира да вика Мариана,

- Елате с нас. Ние сме служители на реда, легитимират се мъжете.

От тях Мариана схваща страшната новина. Ченгетата й оферират психическа помощ, само че тя отхвърля. Полицаите изпращат Мариана назад до квартирата.

" Не желая нищо ", споделя дамата и пред репортерите на " Ел Паис ", които я намират 9 дни след случилото се още веднъж да проси на нормалното място.

Иначе тялото на Стефко продължава да е в камера в Института по правосъдна медицина, ситуиран северно от Мадрид. Мариана Кирилова декларира пред ченгетата, че желае да види приятеля си за последно, само че те й отхвърлят, тъй като лицето му е обезобразено от детонацията. Стига се и до сериозна правна и финансова неразбория към предаването на натрупа на българина. Мариана не може да удостовери пред управляващите, че му е близка, защото двамата са гаджета от три години, само че не са женени.

Полицията и Интерпол стартират търсене на родственици на починалия, като научават, че майката на Стефко живее в България. До момента тя към момента не е пристигнала в Испания. Близките нямат и финансова опция да поемат погребението. Общинският съвет в такива случаи може да заплати разноските, само че преди този момент би трябвало да се появи родственик, който да удостовери самоличността си. Срокът за това е 14-дневен, като през тези две седмици сред администрациите на Испания и България би трябвало да се трансферират куп документи.

Търсенето на околните в България се оказва доста мъчно.  Благодарение на другари на Стефко, които след това схващат за нещастието, майката въпреки всичко е открита. Жената е на 64 години, а преди 40 дни умрял и мъжът й. Приятелите стартират да събират пари, които да й пратят, с цел да стигне до Испания. Отиват и в посолството, с цел да ускорят процеса.

Майката се очакваше да дойде нощес в Мадрид. Пътува 72 часа с рейс, с прекачвания. Приятелите на Стефко са събрали 1800 евро, които с изключение на за билетите ще стигнат и за кремацията и за погребението му. Очаква се това да стане през идващите няколко дни.