Страх, сълзи... война. Българи до Болград – 3 т помощи и 30 часа по-късно
Българин, който дружно с други жители, е решил да помогне на бедстващите в Болград, Украйна, споделя за пътуването си до страната, в която през днешния ден се води разрушителна - братоубийствена война.
Кирил Симеонов заено със свои съидейници е съумял да събере 3 тона храни и медикаменти, които откарва в Болград - център на хората с български корени в Украйна.
Видяното по пътя той разказва като " немислима покруса ".
" Аз съм татко на 2 дребни деца и даже не мога да си показва през какво минават тези безусловно почтени хора ", написа той за ориста на бежанците.
Пътят им е белязан от компликации, а пред очите им са бежанците, бягащи от войната.
" Една картинка ми се запечата - татко прегърнал жена си и децата си на границата, всички плачат, бащата се държи мъжки и се пробва да ги окуражи и да сдържи сълзите си ", споделя Симеонов.
В последна сметка доближават крайната си цел - Болград, където хората приказват с вдъхновение за далечната си прародина. А след 3 тона и 30 часа по-късно Симеонов: " Нека бъдем индивиди... Не на войната! ".
Вижте целия му роман, който споделя в профила си във Фейсбук:
ДО БОЛГРАД - 3 ТОНА И 30 ЧАСА ПО-КЪСНО
Реших да напиша тези редове, до момента в който още съм налегнат от мощна страст, макар, че не сме спали над едно денонощие.
С очите си видяхме по какъв начин татковци изпращат дамите и децата си надалеч от вкъщи, обляни в сълзи, по една раница и един куфар, до момента в който те се връщат назад в Украйна.
Една картинка ми се запечата - татко прегърнал жена си и децата си на границата, всички плачат, бащата се държи мъжки и се пробва да ги окуражи и да сдържи сълзите си. И да ги изпрати в непознатото, тъй като той няма по какъв начин да напусне с тях.
Замръзнахме при типа на тази човешка покруса...
Преди 20 минути се върнах от Болград, Украйна.
Предполагам знаете, че това е столицата на бесарабските Българи в Украйна. Наши братя и сестри!
Самият Болград е основан от българи през 1821 година. Много от тях приказват български и приказват с вдъхновение за България.
Положението им сега е извънредно трагично. Заради войната и нарушените доставки, хората и децата там (включително и бебета) нямат храна, памперси, медикаменти, даже памук - най-елементарни неща.
Събрахме и купихме над 3 тона храни и медикаменти с наши персонални средства както и дарения от страхотни страхотни ЧОВЕЦИ.
Казахме си, не може да чакаме, тръгваме. С една кола и едно камионче претрупано до горе. Минахме през Молдова и оттова влязохме в Украйна, с цел да стигнем до Болград.
На границите може да видите опашки, само че най-много дами и деца, чакащи в студа, прокудени от домовете си и незнаейки къде отиват и какво ги чака.
Често се просълзявахме от гледката.
Аз съм татко на 2 дребни деца и даже не мога да си показва през какво минават тези безусловно почтени хора.
Излишно е да ви споделям, че имахме проблеми по границите поради товара, защото е храни и медикаменти. След доста много часове, нерви и страсти най-после стигнахме до Болгад измежду нощта към 22:00 часа- след формалния вечерен час от 19 часа.
Срещнахме се с кмета на града, както и други локални представители, поговорихме и разтоварихме всичката помощ.
Нека ви кажа нещо - преди всичко е значимо да сме хора, да си оказваме помощ и да не се разделяме!
Това, което се случва е немислима покруса.
Нека бъдем индивиди на ПЪРВО място.
И да се демонстрира с деяние, а не приказки.
Винаги би трябвало да си оказваме помощ - било то в Украйна или когато по време на пандемията със съидейници раздадохме над 1200 торби с храна по адреси във Варна.
Имам още неща да ви демонстрирам, само че сега съм прогнил от отмалялост и страст и просто желаех да ви споделя.
Искам да благодаря на хората, с които отидохме там - Александър Николов (зам регионален шеф на Варна), Ивайло Костадинов, Володя и Борислав Дамянови, както и на всички положителни хора, които се отзоваха и съидейниците от структурата на Има Такъв Народ във Варна!
Не на войната!
Кирил Симеонов заено със свои съидейници е съумял да събере 3 тона храни и медикаменти, които откарва в Болград - център на хората с български корени в Украйна.
Видяното по пътя той разказва като " немислима покруса ".
" Аз съм татко на 2 дребни деца и даже не мога да си показва през какво минават тези безусловно почтени хора ", написа той за ориста на бежанците.
Пътят им е белязан от компликации, а пред очите им са бежанците, бягащи от войната.
" Една картинка ми се запечата - татко прегърнал жена си и децата си на границата, всички плачат, бащата се държи мъжки и се пробва да ги окуражи и да сдържи сълзите си ", споделя Симеонов.
В последна сметка доближават крайната си цел - Болград, където хората приказват с вдъхновение за далечната си прародина. А след 3 тона и 30 часа по-късно Симеонов: " Нека бъдем индивиди... Не на войната! ".
Вижте целия му роман, който споделя в профила си във Фейсбук:
ДО БОЛГРАД - 3 ТОНА И 30 ЧАСА ПО-КЪСНО
Реших да напиша тези редове, до момента в който още съм налегнат от мощна страст, макар, че не сме спали над едно денонощие.
С очите си видяхме по какъв начин татковци изпращат дамите и децата си надалеч от вкъщи, обляни в сълзи, по една раница и един куфар, до момента в който те се връщат назад в Украйна.
Една картинка ми се запечата - татко прегърнал жена си и децата си на границата, всички плачат, бащата се държи мъжки и се пробва да ги окуражи и да сдържи сълзите си. И да ги изпрати в непознатото, тъй като той няма по какъв начин да напусне с тях.
Замръзнахме при типа на тази човешка покруса...
Преди 20 минути се върнах от Болград, Украйна.
Предполагам знаете, че това е столицата на бесарабските Българи в Украйна. Наши братя и сестри!
Самият Болград е основан от българи през 1821 година. Много от тях приказват български и приказват с вдъхновение за България.
Положението им сега е извънредно трагично. Заради войната и нарушените доставки, хората и децата там (включително и бебета) нямат храна, памперси, медикаменти, даже памук - най-елементарни неща.
Събрахме и купихме над 3 тона храни и медикаменти с наши персонални средства както и дарения от страхотни страхотни ЧОВЕЦИ.
Казахме си, не може да чакаме, тръгваме. С една кола и едно камионче претрупано до горе. Минахме през Молдова и оттова влязохме в Украйна, с цел да стигнем до Болград.
На границите може да видите опашки, само че най-много дами и деца, чакащи в студа, прокудени от домовете си и незнаейки къде отиват и какво ги чака.
Често се просълзявахме от гледката.
Аз съм татко на 2 дребни деца и даже не мога да си показва през какво минават тези безусловно почтени хора.
Излишно е да ви споделям, че имахме проблеми по границите поради товара, защото е храни и медикаменти. След доста много часове, нерви и страсти най-после стигнахме до Болгад измежду нощта към 22:00 часа- след формалния вечерен час от 19 часа.
Срещнахме се с кмета на града, както и други локални представители, поговорихме и разтоварихме всичката помощ.
Нека ви кажа нещо - преди всичко е значимо да сме хора, да си оказваме помощ и да не се разделяме!
Това, което се случва е немислима покруса.
Нека бъдем индивиди на ПЪРВО място.
И да се демонстрира с деяние, а не приказки.
Винаги би трябвало да си оказваме помощ - било то в Украйна или когато по време на пандемията със съидейници раздадохме над 1200 торби с храна по адреси във Варна.
Имам още неща да ви демонстрирам, само че сега съм прогнил от отмалялост и страст и просто желаех да ви споделя.
Искам да благодаря на хората, с които отидохме там - Александър Николов (зам регионален шеф на Варна), Ивайло Костадинов, Володя и Борислав Дамянови, както и на всички положителни хора, които се отзоваха и съидейниците от структурата на Има Такъв Народ във Варна!
Не на войната!
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ