Българин може да грабне Нобелова награда
Българин е спряган за един от идващите носители на Нобелова премия по физика.
Специализирани научни уеб сайтове показват, че 32-годишният академик и визионер Златко Минев, който на 6-годишна възраст напуща България и заживява в Съединени американски щати, може да доближи един от най-големите международни триумфи. От две години нашенецът притегля погледите към себе си, откакто съумя да обори главно изказване на Айнщайн в областта на квантовата физика. Затова и специалисти му предсказват, че в близкото бъдеще Златко ще получи Нобелова премия по физика.
Геният признава, че за него е " изключително особено " да бъде сравняван с Алберт Айнщайн. Но по какъв начин се стига до това сравнение със международния разум на ХХ век?
" Златко Минев прекатурна главно изказване в квантовата физика, което смущаваше Нийлс Бор и Алберт Айнщайн ", написа Масачузетският софтуерен университет в обществените мрежи и разгласи достижението на българина.
През по-голямата част от XX век се предполагаше, че атомите се трансформират от едно енергийно равнище в друго при внезапни, непредвидими, дребни квантови скокове. Минев потвърждава противоположното. Той освен може да планува придвижването на атомите, само че и да го управлява, предава " България през днешния ден ".
" Квантовата физика не е толкоз непредсказуема и дискретна, както сме мислили по-рано ", споделя Минев за уеб страницата на Масачузетския университет.
Експериментът на българина демонстрира, че когато атом е бомбардиран с сила под формата на светлина, той се движи от едно енергийно равнище на последващо по непрестанен и равномерен метод, а не посредством незабавен скок. Нещо повече, Минев съумява да открие смяната в енергийното равнище на атома задоволително бързо, с цел да го управлява, тъй че да може да спре придвижването му и да го обърне, преди то да бъде приключено.
" В кратковременен проект с мониторинга, който създадох за този план, можем да имаме известна предсказуемост ", добавя за откритието си Минев.
Работата му би могла да има съществени последствия за квантовите калкулации, позволявайки на човечеството по-добре да работи с криптирана информация, да моделира химични реакции и да предвижда времето, споделят от Масачузетския университет.
Откритието на българина бе разказано в медии по целия свят, а английски вестник го назова " научно земетресение ". Работата на Златко беше определена за най-хубавото изобретение в региона на математиката и физическите науки от списание " Откривател ". Затова и разумно се заприказва, че Минев може да бъде номиниран за Нобелова премия за физика.
Елиас Канети е единственият
Само един човек, роден в България, е получавал Нобелова премия. Това е русенецът Елиас Канети, който награден през 1981 година като австрийски публицист. Въпреки че думите на Канети " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук " от романа му " Спасеният език " да са мотив за горделивост, създателят напуща рамките на България на 6 години и основава творбите си на немски език.
11 българи, след които Блага Димитрова, Антон Дончев, Емилиян Станев, Елисавета Багряна и други, са попадали в полезрението на петчленния Нобелов комитет, само че нито един от тях не е печелил влиятелната премия.
Специализирани научни уеб сайтове показват, че 32-годишният академик и визионер Златко Минев, който на 6-годишна възраст напуща България и заживява в Съединени американски щати, може да доближи един от най-големите международни триумфи. От две години нашенецът притегля погледите към себе си, откакто съумя да обори главно изказване на Айнщайн в областта на квантовата физика. Затова и специалисти му предсказват, че в близкото бъдеще Златко ще получи Нобелова премия по физика.
Геният признава, че за него е " изключително особено " да бъде сравняван с Алберт Айнщайн. Но по какъв начин се стига до това сравнение със международния разум на ХХ век?
" Златко Минев прекатурна главно изказване в квантовата физика, което смущаваше Нийлс Бор и Алберт Айнщайн ", написа Масачузетският софтуерен университет в обществените мрежи и разгласи достижението на българина.
През по-голямата част от XX век се предполагаше, че атомите се трансформират от едно енергийно равнище в друго при внезапни, непредвидими, дребни квантови скокове. Минев потвърждава противоположното. Той освен може да планува придвижването на атомите, само че и да го управлява, предава " България през днешния ден ".
" Квантовата физика не е толкоз непредсказуема и дискретна, както сме мислили по-рано ", споделя Минев за уеб страницата на Масачузетския университет.
Експериментът на българина демонстрира, че когато атом е бомбардиран с сила под формата на светлина, той се движи от едно енергийно равнище на последващо по непрестанен и равномерен метод, а не посредством незабавен скок. Нещо повече, Минев съумява да открие смяната в енергийното равнище на атома задоволително бързо, с цел да го управлява, тъй че да може да спре придвижването му и да го обърне, преди то да бъде приключено.
" В кратковременен проект с мониторинга, който създадох за този план, можем да имаме известна предсказуемост ", добавя за откритието си Минев.
Работата му би могла да има съществени последствия за квантовите калкулации, позволявайки на човечеството по-добре да работи с криптирана информация, да моделира химични реакции и да предвижда времето, споделят от Масачузетския университет.
Откритието на българина бе разказано в медии по целия свят, а английски вестник го назова " научно земетресение ". Работата на Златко беше определена за най-хубавото изобретение в региона на математиката и физическите науки от списание " Откривател ". Затова и разумно се заприказва, че Минев може да бъде номиниран за Нобелова премия за физика.
Елиас Канети е единственият
Само един човек, роден в България, е получавал Нобелова премия. Това е русенецът Елиас Канети, който награден през 1981 година като австрийски публицист. Въпреки че думите на Канети " Всичко, което претърпях по-късно, към този момент ми се бе случило в Русчук " от романа му " Спасеният език " да са мотив за горделивост, създателят напуща рамките на България на 6 години и основава творбите си на немски език.
11 българи, след които Блага Димитрова, Антон Дончев, Емилиян Станев, Елисавета Багряна и други, са попадали в полезрението на петчленния Нобелов комитет, само че нито един от тях не е печелил влиятелната премия.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ