Български астрономи откриха нова свръхземя
Българи откриха нова свръхземя към звездата GJ 1137. Откритието е на група нашенци, търсещи екзопланети по плана EXO-RESTART към катедрата по Астрономия във Физическия факултет на Софийския университет.
Прочетете още
Откритието е направено след разбор на дългопериодична магнитна интензивност на звездата. То е признато и оповестено в интернационалното списание Astronomy & Astrophysics. Водещ създател на проучването е Деница Стоева, докторант в катедра „ Астрономия " към Физическия факултет, и млад академик към плана EXO-RESTART.
Екзопланети са всички планети, които обикалят към звезди отвън Слънчевата система. Търсенето на екзопланети и изключително на такива, сходни на Земята, е една от най-актуалните и забавни научни задания през днешния ден.
В ново изследване интернационален екип с водещо българско присъединяване оповестява за откриването на нова екзопланета от вид „ свръхземя ". Тя се намира на 91 светлинни години от нас и обикаля в орбита към звездата GJ 1137, по-известна измежду необятната аудитория с името Макондо. Звездата е по-малка и по-хладна от Слънцето, което ѝ придава леко оранжев нюанс. Част е от южното съзвездие Помпа и е кръстена на едноименния град от творбата на Габриел Гарсия Маркес „ Сто години самотност ".
Че в орбитата на звездата обикаля планета, е известно още от 2005 година Тя е открита от екипа на доктор Кристофър Ловис черз метода на лъчевите скорости. Той включва измервания на придвижването на звездата по линията на наблюдаване, като е подбудено от съществуването на 1 или повече екзопланети в системата.
Само с 16-те измервания, с които разполагат тогава, учените съумяват да открият GJ 1137b – екзопланета от вид „ топъл Сатурн " с орбитален интервал от 145 дни.
20 година по-късно екип от астрономи със мощно българско присъединяване проучва още веднъж системата и по този начин открива там втора екзопланета.
Благодарение на продължителните наблюдения със спектрографа HARPS, ситуиран на 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO) в Ла Сия, Чили, българските учени имат опцията да проучват данни за GJ 1137, събирани от 2004 година до 2017 година включително
Така те разполагат със 140 прецизни наблюдения на лъчевата скорост на звездата. Анализът им разрешава да се усъвършенства доста знанието за системата на GJ 1137.
В неотдавна признатата за обява в влиятелното интернационално списание Astronomy & Astrophysics публикация учените оповестяват за откриването на GJ 1137c – екзопланета от вид „ свръхземя " с интервал от 9,4 дни и маса над 5 пъти тази на Земята. Свръхземите са по-големи по размери от Земята, само че доста по-малки от Нептун. Това са планети без аналог в Слънчевата система, и тъкмо това прави откритието на GJ 1137c изключително забавно и значимо, оповестяват от катедра " Астрономия ".
Освен това, учените съумяват да подобрят оценката на параметрите на към този момент познатата екзопланета, най-много с фокус върху масата ѝ. Тя е преизчислена от 0,37 на 0,45 пъти масата на Юпитер, т.е. планетата е към 20% по-масивна, в сравнение с се смяташе до момента.
Научната работа демонстрира също, че съществуването на дългопериодична магнитна интензивност не е присъща единствено на нашето Слънце. Това акцентира нуждата от дълготрайно наблюдаване на звездите при търсенето на екзопланети. Внимателният разбор на знаците на звездна интензивност в композиция с лъчевите скорости е доста значим, с цел да не бъдат звездни сигнали неправилно изтълкувани като планети.
„ Наличието на огромното количество данни, покриващи 13 поредни години, ни разреши сполучливо да разграничим " пулса " на звездата от сигналите, породени от екзопланети ", споделя Деница Стоева, докторант към катедра „ Астрономия " на СУ.
„ Подробното моделиране на лъчевите скорости дружно със звездната интензивност разкри сигнала на новата свръхземя и ни защищити от неправилното интерпретиране на звездния цикъл като юпитерова планета. Това е поука за всички, занимаващи се с откриването и проучването на екзопланети ", добави Атанас Стефанов, докторант към Института по астрофизика на Канарските острови и съавтор на проучването.
Прочетете още
Откритието е направено след разбор на дългопериодична магнитна интензивност на звездата. То е признато и оповестено в интернационалното списание Astronomy & Astrophysics. Водещ създател на проучването е Деница Стоева, докторант в катедра „ Астрономия " към Физическия факултет, и млад академик към плана EXO-RESTART.
Екзопланети са всички планети, които обикалят към звезди отвън Слънчевата система. Търсенето на екзопланети и изключително на такива, сходни на Земята, е една от най-актуалните и забавни научни задания през днешния ден.
В ново изследване интернационален екип с водещо българско присъединяване оповестява за откриването на нова екзопланета от вид „ свръхземя ". Тя се намира на 91 светлинни години от нас и обикаля в орбита към звездата GJ 1137, по-известна измежду необятната аудитория с името Макондо. Звездата е по-малка и по-хладна от Слънцето, което ѝ придава леко оранжев нюанс. Част е от южното съзвездие Помпа и е кръстена на едноименния град от творбата на Габриел Гарсия Маркес „ Сто години самотност ".
Че в орбитата на звездата обикаля планета, е известно още от 2005 година Тя е открита от екипа на доктор Кристофър Ловис черз метода на лъчевите скорости. Той включва измервания на придвижването на звездата по линията на наблюдаване, като е подбудено от съществуването на 1 или повече екзопланети в системата.
Само с 16-те измервания, с които разполагат тогава, учените съумяват да открият GJ 1137b – екзопланета от вид „ топъл Сатурн " с орбитален интервал от 145 дни.
20 година по-късно екип от астрономи със мощно българско присъединяване проучва още веднъж системата и по този начин открива там втора екзопланета.
Благодарение на продължителните наблюдения със спектрографа HARPS, ситуиран на 3,6-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория (ESO) в Ла Сия, Чили, българските учени имат опцията да проучват данни за GJ 1137, събирани от 2004 година до 2017 година включително
Така те разполагат със 140 прецизни наблюдения на лъчевата скорост на звездата. Анализът им разрешава да се усъвършенства доста знанието за системата на GJ 1137.
В неотдавна признатата за обява в влиятелното интернационално списание Astronomy & Astrophysics публикация учените оповестяват за откриването на GJ 1137c – екзопланета от вид „ свръхземя " с интервал от 9,4 дни и маса над 5 пъти тази на Земята. Свръхземите са по-големи по размери от Земята, само че доста по-малки от Нептун. Това са планети без аналог в Слънчевата система, и тъкмо това прави откритието на GJ 1137c изключително забавно и значимо, оповестяват от катедра " Астрономия ".
Освен това, учените съумяват да подобрят оценката на параметрите на към този момент познатата екзопланета, най-много с фокус върху масата ѝ. Тя е преизчислена от 0,37 на 0,45 пъти масата на Юпитер, т.е. планетата е към 20% по-масивна, в сравнение с се смяташе до момента.
Научната работа демонстрира също, че съществуването на дългопериодична магнитна интензивност не е присъща единствено на нашето Слънце. Това акцентира нуждата от дълготрайно наблюдаване на звездите при търсенето на екзопланети. Внимателният разбор на знаците на звездна интензивност в композиция с лъчевите скорости е доста значим, с цел да не бъдат звездни сигнали неправилно изтълкувани като планети.
„ Наличието на огромното количество данни, покриващи 13 поредни години, ни разреши сполучливо да разграничим " пулса " на звездата от сигналите, породени от екзопланети ", споделя Деница Стоева, докторант към катедра „ Астрономия " на СУ.
„ Подробното моделиране на лъчевите скорости дружно със звездната интензивност разкри сигнала на новата свръхземя и ни защищити от неправилното интерпретиране на звездния цикъл като юпитерова планета. Това е поука за всички, занимаващи се с откриването и проучването на екзопланети ", добави Атанас Стефанов, докторант към Института по астрофизика на Канарските острови и съавтор на проучването.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ