Българи и чужденци се тълпят всяко лято пред лековито аязмо: Цери слепи и безплодни
Българи и чужденци се тълпят всяко лято пред лековито аязмо край селото на сумиста Котоошу – Джулюница. Според мълвата всяка година тъкмо в нощта на 16 против 17 юли водата в аязмото става чудотворна, а силата ѝ продължава единствено едно денонощие. Това е и повода още ден-два преди този момент край извора да се събират десетки хора. Легендата споделя, че преди епохи, до момента в който селяните обработвали нивите си, оставяли децата си край изворчето. Едно от тях било сляпо и като намазало очите си с лековитата вода, прогледнало. Според локалните водата цери проблеми със зрението, кожни заболявания, неплодородие. Според различен случай пък някогашен морски капитан на транспортен съд за далечно корабоплаване имал кожна екзема, като никакви медикаменти и церове не му помагали. Лясковският духовник отец Богдан занесъл тиня от изворчето Света Марина и болният се излекувал.
Човекът даже посетил аязмото, с цел да види с очите си къде тъкмо се намира лековитият извор. Друга стара жена пък имала обиден очен нерв. Докторите ѝ споделили, че едното ѝ око е неспасяемо. Дъщеря ѝ обаче не се примирила. Наточила от аязмото и всяка вечер с капкомер ѝ слагала по три капки в болното око в продължение на 40 дни. Чудото станало, а докторите в влиятелна столична клиника не можели да повярват на здравите си очи.
Според преданията преди 100 години на мястото на настоящето аязмо текла лековита вода, само че по-късно се изгубила в недрата на земята. Преди време за света я разкрил пастир със стадото си, който останал да нощува на това място. Животните му били заболели. На сутринта обаче, когато се събудил, видял, че всички пасели и блеели нехайно, тъй като пили от водата на извора.
Инфо: retro.bg
