Министър Вълчев: Балансиране на учебните планове е целта на предлаганите промени в образованието
Балансиране на образователните стратегии е задачата на предлаганите от Министерството на образованието и науката (МОН) промени, сподели министър Красимир Вълчев пред публицисти в Стара Загора. Той посети локалната Професионална гимназия по облекло и хранене „ Райна Княгиня “, съобщи Българска телеграфна агенция.
Вълчев акцентира, че не се цели да бъдат унищожени езиковите гимназии, а да се намерят уравновесени решения в просветителната система. Промените са единствено предложение, сега се разискват, а решенията в областта на образованието би трябвало да бъдат добре премислени, добави той.
Предложенията на МОН не са нормативен акт, сега текат разисквания. Предложили сме в осми клас понижаване на часовете по непознат език от 18 на 16 часа, което ще резервира опцията учениците да се приготвят, сподели Вълчев. Според него тези часове ще продължат да бъдат повече от останалите и то освен в езиковите гимназии. Ние сме предложили промени в рамковите образователни проекти. Имахме диалози с шефове на езикови гимназии и доста от тях считат, че измененията са потребни за езикови гимназии, уточни Красимир Вълчев.
Министърът изясни, че сега 18 от 35 часа в езикови гимназии са единствено по език, надлежно учениците не учат история, физика, химия, биология. „ Опитваме се да премахнем това спиране в образователните проекти. От друга страна сме предложили да не стартират всички деца от нула, т.е. да има опция в осми клас да групират учениците според от равнището на притежаване на езика “, уточни Вълчев.
Той означи, че сега огромна част от осмокласниците в езиковите гимназии „ безусловно почиват “ през половината образователна година, защото са изучавали британски език от ранна детска възраст. По думите му това е огромна загуба на образователно време, до момента в който по всички останали предмети има дефицит на часове, а неналичието на време за упражнение, осмисляне и образуване на умения води до възпроизводство на културата на заучаване.
„ Това е един от огромните проблеми с функционалната просветеност. Като цяло проблем на просветителните системи е, че непрекъснато усилваме дилемите, образователните предмети, микса от компетентности, които желаеме да добият децата. Въведохме информатика и осведомителни технологии, компютърно моделиране от трети клас, защото цифровата подготвеност е нужна. Увеличихме мощно образованието по непознати езици не толкоз в езиковите гимназии, колкото във всички останали, въведохме втори непознат език, гражданско обучение, разширихме профилираната подготовка “, подсети Красимир Вълчев.
Той означи, че това, което предлага просветителното министерство, е да се ограничи малко езиковото образование, да има диференцирана опция и да се облекчат стратегиите за профилирана подготовка, с цел да се освободи време за общообразователните дисциплини. Убедени сме, че днешните деца ще бъдат дейни в десетилетия, в които ще изискват по-широк комплекс от умения, а тези, които дават общообразователните предмети, ще бъдат все по-важни, уточни министърът. Той подсети, че се регистрират доста неприятни резултати по физика, математика, химия, биология, само че има огромен % такива и по български език. Те са съсредоточени в учебни заведения с деца, в чиито фамилии не се приказва български, само че по математика има всеобщ проблем, посочи Вълчев.
В момента се разисква какъв брой да бъдат амбициозни стратегиите за професионална подготовка. „ Свалихме материал от висшето обучение, което не е належащо “, сподели Красимир Вълчев и изрази мнение, че това сложните стратегии отхвърлят огромна част от децата от профилирана подготовка. Смятам, че ще спечелим, в случай че усъвършенстваме огромна част от стратегиите за профилирана подготовка и освободим място за общообразователна, съобщи той.
В разискването на новата просветителна конструкция са планувани и други две полемики, като едната от тях е за довеждане докрай на главното обучение, сподели още Красимир Вълчев. По думите му има доста висока степен на единодушие, че то би трябвало да завършва по-късно. „ Другото е за националното външно оценяване и държавните зрелостни изпити, в случай че имаме по-къс гимназиален стадий, стои въпросът би трябвало ли да има външно оценяване в десети клас “, уточни той.
По думите на Красимир Вълчев в организационно отношение просветителната система е подредена и това не са главните провокации към МОН. Винаги има компликации и дефицити като неприключили поправки, липса на учители, само че главните провокации са свързани точно с образователните стратегии и подобряването на резултатите, най-много по математика и естествени науки, само че и по български език и функционална просветеност. Това е обвързвано с образователните проекти, оценяването и спомагателната подготовка и подготовка на учителите, само че всяка една от тези тематики е огромна сама по себе си, уточни той.
