Баку, Азербайджан – След еднодневната военна операция на Азербайджан в Карабах миналата седмица, хиляди етнически арменци, които доминираха в регион бягат, позовавайки се на опасения за техните права и безопасност.
След като обяви победа над отдавна размирната планинска област, президентът на Азербайджан Илхам Алиев обеща да ги защити, описвайки ги като „наши граждани“ на един дъх, както той заклейми техните „престъпни“ сепаратистки лидери на друг.
Но много от говорещите арменски в анклава имат резерви относно заявените цели на Баку за безпроблемен процес на интеграция.
Азербайджан отхвърли тези опасения, заявявайки, че се е ангажирал да защитава правата на всички жители, гарантира, че спешните хуманитарни предизвикателства са разгледани и е провел разговори с представители на етническата арменска общност. Администрацията на Алиев казва, че мирната интеграция е възможна, стига сепаратистите да се разоръжат и разпуснат.
Но Армения казва, че 13 350 „принудително разселени лица“ са влезли в страната след офанзивата миналата седмица.
Етнически арменски сепаратисти и азербайджанци са водили две войни за контрол над региона и атмосферата на взаимна враждебност и недоверие остава, въпреки прекратяването на огъня, договорено с участието на Русия, която има мироопазващи сили в Нагорни Карабах от последният конфликт приключи през 2020 г.
Азербайджан беше остро осъден от западните сили за атаката си от 19 септември, която започна, след като заяви, че шестима души са загинали при два инцидента с противопехотни мини в азербайджанския район Ходжавенд, които обвиниха сепаратистите.
Армения, която подобно на Азербайджан е бивша съветска нация, е в крак с международната общност, тъй като официално признава Нагорни Карабах за територия на Азербайджан, но отдавна призовава за неговата автономия.
Ереван изрази разочарование от руските миротворци, разположени в района, като каза, че те са позволили настъплението на Азербайджан. Някои азербайджанци също са скептични относно ролята на Москва.
Азербайджанският политолог Илгар Вализаде каза пред Al Jazeera, че подходът на Азербайджан се е изместил от правене на предложения към диктуване на условия.
Според него етническите арменски сепаратисти „трябва да се въздържат от преследване на сепаратистки тенденции занапред“.
„Всички подобни случаи ще бъдат посрещнати с незабавни и строги мерки. Хората трябва да се адаптират към тази нова реалност, тъй като гражданите носят и отговорности към държавата“, каза той.
Хиляди азербайджанци бяха разселени от Нагорни Карабах и седем околни територии с мнозинство от азербайджанци през 90-те години на миналия век, когато етнически арменци поеха контрола над тези области след война, последвала разпадането на Съветския съюз.
Вализаде каза, че очаква завръщането на азербайджанците в райони в региона, заедно с възраждането на тяхната култура, музика, телевизионни канали и изграждането на джамии.
Той каза, че Азербайджан трябва да гарантира, че тези промени не нарушават живота на етническите арменци и че Баку не трябва да се възприема като упражняващ идеологически или морален натиск.
Заур Шириев, анализатор на Международната кризисна група за региона на Южен Кавказ, посочи, че очакването интеграцията да се случи за една нощ е нереалистично.
„Настоящата ситуация е сложна и се бори с последиците от еднодневна военна операция. Дори преди да се отговори на съществуващите хуманитарни нужди, има задача за прилагане на условията за прекратяване на огъня, които изискват разоръжаване на местните сили и демонтиране на съществуващите структури в населения с арменци Карабах“, каза Шириев.
Той подчерта значението на преходен период за защита на интересите на арменците, живеещи в региона, за да се предотврати хаосът.
Междувременно нараства загрижеността сред правителството на Азербайджан относно потенциала за международни последици.
Арменски лидери обвиниха Азербайджан, че планира да „етнически прочисти“ региона.
Някои международни организации призоваха за временна евакуация, с възможност жителите да се върнат, след като стабилността бъде възстановена.
„Азербайджанските власти трябва да предприемат незабавни стъпки, за да осигурят безопасността и хуманитарните нужди на етническото арменско население на Нагорни Карабах, като позволят хуманитарен достъп без забавяне“, каза Хюман Райтс Уоч. „Азербайджан трябва да позволи на цивилни, които желаят да се евакуират временно в Армения, както и на хора, нуждаещи се спешно от медицинска помощ, които желаят да напуснат, като същевременно зачита правото им да се завърнат.“
Според Шириев от Международната кризисна група местните представители на говорещите арменски език и азербайджанските официални лица трябва да се включат в диалог, за да обсъдят ролята на азербайджанското законодателство в региона.
„Дискусиите и споразуменията за това как да се запазят правата на местното население са от решаващо значение. В противен случай една принудителна интеграция може да бъде обречена на провал от самото начало“, каза той.
Както много азербайджанци, Първана Вагифгизи, жителка на Баку, е прикована към новините, но каза, че има съмнения, че етническите арменци и азербайджанци могат да живеят в хармония заедно.
След като азербайджанският Алиев обяви, че Баку е „възстановил суверенитета“ на Нагорни Карабах, в Ереван избухнаха протести срещу премиера Никол Пашинян, като арменците го обвиниха, че изоставя каузата.
„Не вярвам на другата страна, те сами са създали тази липса на доверие. Когато виждам митингите срещу Пашинян и чувам лозунгите и призивите на обикновените арменци, това е много тревожно. Не всеки се чувства така, но изглежда много от тях имат много негативно мнение за нас. Докато доверието не бъде възстановено, нямам много надежда за съвместно съществуване и интеграция.“
Мая Гулиева, която е родом от района Агдам, който Азербайджан освободи през 2020 г., каза, че е претърпяла принудително разселване в продължение на почти 30 години.
Нейният най-голям син, Халид, беше убит по време на конфликта, известен като втората война в Карабах. За разлика от Вагифгизи, тя вярва, че мирът е възможен.
„Някои арменци живеят там от съветско време и не можете насила да изгоните някого от дома му. Има обаче и други, които не желаят да живеят с нас. Правителството на Азербайджан трябва да се справи с тяхното напускане в съответствие с всички подходящи процедури.
„Тези, които желаят да живеят с нас, също трябва да получат възможности. Тази враждебност трябва да приключи, тя трябва да бъде разрешена и успешната интеграция трябва да бъде нашата цел.“
Източник: Ал Джазира
