Бъркането в носа повишава риска от Алцхаймер
Бактерията Chlamydia pneumoniae може да болести централната нервна система. При мишки е открито, че провокира реакции, съвпадащи с тези, следени при хора с заболяването на Алцхаймер – по-конкретно натрупването на плаки, направени от протеина амилоид бета, които са главният метод, по който заболяването на Алцхаймер се разграничава от другите форми на деменция.
Въпреки че хламидиозата нормално се счита за зараза, излъчена по сексуален път, C. trachomatis (полово излъченият вид) е единствено една от огромен жанр бактерии, който заразява доста животни на разнообразни и постоянно доста мъчителни места. Както подсказва името му, C. pneumoniae е главно зараза на дихателните пътища и носа – само че опцията да стигне оттова до мозъка е това, което в действителност тревожи учените.
Професор Джеймс Джон от австралийския университет Грифит заразява мишки с C. pneumoniae и открива, че носът на мишката е основен път към зараза на мозъка.
„ Ние сме първите, които демонстрираха, че Chlamydia pneumoniae може да отиде непосредствено в носа и оттова в мозъка, където може да провокира патологии, които наподобяват на заболяването на Алцхаймер “, споделя Джон в изказване. „ Видяхме това да се случва в проби с мишки и доказателствата сочат, че това може да се случи и при хората. “
Бактерията Chlamydia pneumoniae (зелена) в мозъка на мишка и заобиколена от бета амилоиден
Griffith University Бактерията Chlamydia pneumoniae (зеленото) в мозъка на мишка, заобиколена от бета амилоиден пептид – идентифициращият белег на заболяването на Алцхаймер (червеното). Връзката сред бактерията и заболяването на Алцхаймер е известна отдавна, само че въпросът е по какъв начин тя попада в мозъка.
Проф. Джон признава, че работата се нуждае от проби с хора, макар че може да е мъчно те да се проведат по същия метод. Фактът обаче, че ДНК на C. pneumoniae е открита в послесмъртните мозъци на 90% от пациентите с късна деменция, само че в същото време единствено при шепа хора, които са умряли по други аргументи, е малко евентуално да е съвпадане.
Междувременно данните от мишките са тревожни, тъй като бактерията съумява да се популяризира от носовете им до обонятелните нерви и мозъка в границите на 72 часа. А пътищата, свързани с заболяването на Алцхаймер, са нарушени в границите на 7-28 дни след въвеждането на бактерията.
Ако и при хората е по този начин, ние разчитаме на вътрешната обвивка на носа да спре бактериите да се популяризират нагоре по обонятелния ни нерв към мозъка. Увреждането на този пласт при мишките усилва бактериалното разпространяване към периферните нерви и обонятелната луковица.
Лоши вести за животното ай-ай, за което неотдавна бе открито, че си пъха изключително дългите пръсти по-дълбоко в носа от който и да е доктор с тампон за коронавирус тест.
Болестта на Алцхаймер не е единствената причина да се тормозим от C. pneumoniae. Въпреки че предизвиква единствено 5-20% от случаите на пневмония, бактерията се свързва с астма и има доказателства, че покачва риска от рак на белия дроб. Работата на Джон не е първият път, в който тя се свързва, въпреки и условно, и със болести на централната нервна система. Наличието на C. pneumoniae в гръбначно-мозъчната течност на пациенти с множествена склероза е в доста по-високи равнища, в сравнение с при здрави хора,. Това демонстрира опцията тя да е спусъкът, който кара имунната система да нападна нервната система.
Социалното отрицание на бъркането в носа може да помогне да не се заразяваме. Но в същото време пък неодобрението на забележимото окосмяване от човката ни може да бъде по-малко потребно от позиция на еволюцията.
