Багери, бетоновози, камиони и друга тежка техника - така изглежда

...
Багери, бетоновози, камиони и друга тежка техника - така изглежда
Коментари Харесай

След разрешението на Тома Белев: Застрояването на Аркутино продължава с пълна сила

Багери, бетоновози, камиони и друга тежка техника - по този начин наподобява през днешния ден един от най-запазени и съхранени заливи по българското Черноморие, а заслугата е на еколога Тома Белев, написа.

Преди година Министерството на околната среда и водите, с писмо на тогавашния заместител министър Тома Белев, даде зелена светлина за застрояването на плажа Аркутино и довършването на комплекса „ Знаме на мира “.

Редакцията ни се снабди със фотоси, които ясно демонстрират, че година по-късни в комплекса строителството кипи с цялостна мощ.

На тях ясно се виждат новите строителни материали и скелетата из комплекса. Виждат се и ремонтираният и бетониран прибой, както и асфалтираните улици. Процеси, които изискват потреблението на тежка техника – багери, бетоновози и камиони, чийто следи ясно се виждат.







Каква е историята на „ Знаме на Мира “?

Бетонният скелет на незавършения комплекс седи в предпазената зона от 1984. Тогава е обещано разрешението за градеж за създаване на комплекса „ Знаме на мира “ в памет на Людмила Живкова. Той е ситуиран на 668 декара измежду горите и дюните на резервата Ропотамо. От тогава до в този момент, съвсем 40 години, постройките се разрушават от соления вятър и ерозират.

До предходната година.



Как преди година бе позволено застрояването на Аркутино?

На 7 февруари 2022г. Министерството на околната среда и водите, с писмо, подписано от зам. министъра Тома Белев, позволява строителството и дотъкмяване на комплекса " Знаме на мира ".

С писмото с номер 48-00-902 от 07.02.2022г. до Регионална инспекция за опазване на околната среда Бургас, зам. министърът Белев не възразява да се извърши " реорганизация и дотъкмяване на замразен обект жилищна група „ Знаме на мира ". 

В него само е упоменато, че " не може да бъде позволено строителство на НОВИ обекти ". Тук е значимо да се каже, че

незавършеният комплекс към този момент разполага със сграден фонд от над 13 800 квадратни метра РЗП, които получават зелена светлина да бъдат реконструирани и довършени, а сред тях могат да бъдат слагани всевъзможни краткотрайни постройки.





Положителното мнение на Белев е реалност, макар че комплексът се намира в предпазена зона Беглик Таш - Ропотамо. Там е и буферната зона на резервата Ропотамо. В местността вирее и цъфти през юли цветето бяла пясъчна лилия, която е предпазен тип. Пясъчните дюни в Аркутино също са обект на запазване.

В границите на комплекса през последните 40 години са се развили и нови местообитания на скотски и растителни типове. 

Имотът попада и в рамките на предпазена зона от мрежата Натура за запазване на дивите птици и местообитанията. Там гнездят бързолети, керкенези, лястовички, кукумявки и редица други. Всичките те са обект на отбрана по интернационалните и европейски конвенции, съглашения и наставления.

Въпреки всичко това Тома Белев не дава мнение, че 40-годишните постройки би трябвало да бъдат отстранени и зоната да остане резерват, а позицията му е, че комплексът може да бъде завършен, без строителството на нови обекти, защото по този начин или другояче вложителят няма потребност да построява нови здания при съществуването на 13 815 кв. м. РЗП.



В сходство с писмото на екоминистерството, че нямат възражения по отношение на завършването  на „ Знаме на мира “, Община Созопол на 21.02.2022г. издава позволение за градеж номер 28 за " Реконструкция и дотъкмяване /адаптация на замразен обект/ 6 здания с общо РЗП 13 815 кв. метра “.

Така издаденото позволение от Главния проектант на община Созопол, включващо и схеми за „ унищожаване и доизграждане на градивни детайли “, действително разрешава на вложителя да доизгради и надгради шестте немалки здания, към които ще бъдат добавени и помощни постройки.

Това демонстрират и скелетата, които ясно се виждат на фотосите.



В писмото на Министерство на околната среда и водите не се преглежда и обстоятелството, че в този парцел, в продължение на 40 години, се е развивала флора и фауна и има доста нови местообитания, които ще бъдат наранени. В границите му гнездят прелетни птици. Документът не дава отговор какво ще стане с тях.

Не е направена и екологична оценка, която е наложителна, в резултат на кумулативния резултат и образуването на нови местообитания в рамките на комплекса през последните 40 години.

Казусът има и предистория

На 02 ноември 2021г. вложителят написа писмо до Асоциация на парковете в България(АПБ), чийто ръководител тогава е някогашния зам. министър на околната среда и водите Тома Белев, разрешил след това застрояването на Аркутино.

В писмото се желае мнението на АПБ по отношение на " рационализация  и дотъкмяване на действителен сграден фонд, без ново строителство ".

В отговор от Асоциация на парковете в България пишат, че са впечатлени от тяхната " неповторима бизнес организация " и  смятат, че " в случай че в България има опция за висококатегориен морски туризъм, това е тъкмо в региона към границите на общините Приморско и Созопол ".

И това писмо е подписано персонално от Тома Белев.



Не е ясно за какво вложителят написа писмо до Асоциация на парковете в България. В предпазената зона Ропотамо няма естествен парк, а има резерват. Нито е в компетенциите на частно Неправителствени организации, каквато е АПБ,  да се разпорежда с парцели обществена държавна благосъстоятелност. Още повече, че мнението на АПБ няма никаква правна стойност. Единственото пояснение е, че още тогава това е било някакъв анонс.

Има и проблем с отпадните води

Има и разминаване сред строителното позволение и съгласуваното писмо на Министерство на околната среда и водите. Съгласно писмото на екоминистерството каналите би трябвало да се заустят към пречиствателна станция, която е благосъстоятелност на комплекса Дюни. В строителното позволение е даден различен вид обаче. Това разминаване евентуално ще докара до реализация по най-лесния - вкарване на мръсните води по тръби в морето, което сигурно ще замърси залива на Аркутино и устието на Ропотамо.

От всичко гореспоменато излиза наяве, че при българските еколози има ясни двойни стандарти при опазването на околната среди, изключително когато става въпрос за презастрояването на българското Черноморие.

Както и, че едно от дребното останали диви кътчета по морската ни линия ще бъде застроено, и то напълно скоро, с разрешението на „ огромния герой “ против презастрояването Тома Белев.
Източник: trud.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР