Бъдни вечер е! Празнуват десет любими български имена
Бъдни вечер се назовава вечерта против Коледа с празничната вечеря, към която е съсредоточена главната част от коледната обредност.
От ранната заран на празничния ден стартира подготовката за вечерната софра, която ще сплоти човешките очаквания за здраве, изобилие и благоденствие на фамилията. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, обвързвана със стародавни показа и респект към небесното величие и природата.
Задължението на мъжете е да подготвят бъдник, именуван още коладник или дедник, от огромно родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го приготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него поставят тамян, масло, вино, затварят с дървен чеп. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът възпламенява бъдника в огнището.
Той би трябвало да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - в случай че гори буйно и пръска искри, ще има богата годишна продукция, изгорелият до дъно бъдник предвещава положително, а недогорелият - зло.С изгрева на слънцето, празнично облечената стопанка замесва и изпича главния самун, наименуван боговица. Момичетата в фамилията имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на дребните коледарчета. За последната софра от коледните пости, дамите подготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се създава в стопанството, би трябвало да има на нея, тъй като колкото по-богата и " огромна " е тя, толкоз по-богат и здрав ще бъде домът през годината.
Кулминационен миг на празника е трапезата, към която се подреждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на фамилията по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се поставя на земята върху плява. Централно место на нея заема хлябът, забъркан с брашно, пресято през три сита и " мълчана вода " (налята от мома или млада младоженка в цялостно мълчание). Около него стопанката подрежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади на първо време трапезата, всички пространства в дома и стопанските постройки на двора.
Същият мъж разчупва обредния самун и дава по парче на всекиго. Вечерята стартира рано, с цел да узреят рано житата. По време на яденето заобикалят да стават, с цел да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата единствено в една посока, с цел да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
На тази дата православната черква уважава паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войник, българин.
Имен ден: Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана
От ранната заран на празничния ден стартира подготовката за вечерната софра, която ще сплоти човешките очаквания за здраве, изобилие и благоденствие на фамилията. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, обвързвана със стародавни показа и респект към небесното величие и природата.
Задължението на мъжете е да подготвят бъдник, именуван още коладник или дедник, от огромно родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го приготвят - намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него поставят тамян, масло, вино, затварят с дървен чеп. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна. Вечерта тържествено стопанинът възпламенява бъдника в огнището.
Той би трябвало да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае - в случай че гори буйно и пръска искри, ще има богата годишна продукция, изгорелият до дъно бъдник предвещава положително, а недогорелият - зло.С изгрева на слънцето, празнично облечената стопанка замесва и изпича главния самун, наименуван боговица. Момичетата в фамилията имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на дребните коледарчета. За последната софра от коледните пости, дамите подготвят постна храна - нечетен брой. От всичко, което се създава в стопанството, би трябвало да има на нея, тъй като колкото по-богата и " огромна " е тя, толкоз по-богат и здрав ще бъде домът през годината.
Кулминационен миг на празника е трапезата, към която се подреждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на фамилията по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се поставя на земята върху плява. Централно место на нея заема хлябът, забъркан с брашно, пресято през три сита и " мълчана вода " (налята от мома или млада младоженка в цялостно мълчание). Около него стопанката подрежда седем или девет блюда. Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади на първо време трапезата, всички пространства в дома и стопанските постройки на двора.
Същият мъж разчупва обредния самун и дава по парче на всекиго. Вечерята стартира рано, с цел да узреят рано житата. По време на яденето заобикалят да стават, с цел да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата единствено в една посока, с цел да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
На тази дата православната черква уважава паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войник, българин.
Имен ден: Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан, Първана
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ