Бъдни вечер и Коледа - празниците на надеждата в народния обреден календар
Бъдни вечер и Коледа са празниците на вярата и новото начало в националния ритуален календар. За нашите предшественици Бъдни вечер е била най-магическата нощ в годината, нощта на гаданията. За тях Рождество Христово и вечерта преди празника са били празници на новото начало. Познатите ни през днешния ден християнски обичаи имат и своите дълбоки корени в езическите религии. Това описа в изявление за Българска телеграфна агенция етнографът Динка Ангелова от Ямбол.
„ Стопанката става рано, измива се и стартира да меси Боговица – питката за трапезата, хлябът-жертва за Бог. Докато тя се суети и подготвя също постни ястия, стопанинът е имал друга задача. Той е трябвало да отиде в гората и да отсече дърво – Бъдник. Отивайки е трябвало да мълчи, а след това да избере плодно дърво. Когато си хареса, той се покланя на дървото и го кани да му бъде посетител в тази толкоз значима вечер. Полива го с вино и отрязва. Занася го у дома, стопанката поема дървото и го завива в забрадка като безценен посетител “, изясни етнографът.
По горенето му гадаели каква ще бъде годината – добра или неприятна. Но очакванията постоянно били да е по-добра. Всички обредности се изпълнявали, с цел да се подкрепи положителното, което се чака. Според това по какъв начин хвърчат искрите са гадаели дали ще бъде плодородна, дали ще се множат животните, дали в дома ще бъдат здрави и ще има благодат в къщата, в случай че имат ерген, ще им докара ли снаха, в случай че имат мома пък, дали тя ще се омъжи. В някои села хвърлят зрънца пшеница или ечемик в огъня и по пукането им също се гадае, описа Ангелова.
„ Поставяла се плява, от горната страна рогозка и така наречен трапезник – тъкано правоъгълно памучно парче. Върху него се редят постните гозби – нечетен брой, без да е строго избран, само че минимум седем. Смятало се е, че на трапезата би трябвало да се постави всичко, което се създава – лук, чесън, ошав, постни сърми, Боговицата с парата. Задължително на трапезата участва варено жито, то е в основата на живота. Набъбването на зърнените култури при варене се свързва с благоденствието и благополучието. Боговицата не се реже, а разчупва. Раздава се първо на най-възрастните, а най-после на децата. На който се падне пара̀та, ще бъде най-здрав и с максимален шанс през годината “, добави тя.
Това прави стопанката или стопанинът, в обособените райони е друго, само че по-често – стопанката. Тамянът се поставя на керемида или лемеж – металната част на плуга. Прикадява се и оборът, с цел да бъдат здрави животните. По въгленчето на тамяна също се гадаело. Когато се седне на трапезата, не би трябвало никой да става. Ако някой стане, ще става и квачката от полога, няма да има пиленца. Трапезата не се вдигала цяла нощ, тъй като се вярвало, че на нея идват умрелите да се нахранят. А сутринта всички са очаквали да дойдат коледарите, които да възвестят чудото на Рождество Христово, описа още етнографът.
„ В коледарските песни се пее за раждането на Бога – слънце. Древните египтяни, прабългари, кавказки нации и други са чествали на 25 декември раждането на младия висш Бог – слънце и началото на новата година. Празникът е обвързван със зимното слънцестоене – 22 декември. Езическите нации вярвали, че Слънцето отива три дни на посетители на майка си. По време на това посещение то умира, а на 24-и против 25 декември се ражда още веднъж. През IV век християнската вяра напластява облиците, употребява раждането на Бога-слънце, като го заменя с раждането на Исус Христос “, изясни още Динка Ангелова.
В Ямболско подготовката за вечерта преди празника е започвала месец по-рано. Коледарите също са очаквали с неспокойствие, с цел да тръгнат с песни и танц от къща в къща, с цел да възвестят раждането на Бога. За разлика от другите райони, ямболските коледари освен пеят, само че и танцуват, изпълнявайки коледарски буенек. Местната традиция е неповторима за страната и от години приковава интереса на етнографи и краеведи.
„ Стопанката става рано, измива се и стартира да меси Боговица – питката за трапезата, хлябът-жертва за Бог. Докато тя се суети и подготвя също постни ястия, стопанинът е имал друга задача. Той е трябвало да отиде в гората и да отсече дърво – Бъдник. Отивайки е трябвало да мълчи, а след това да избере плодно дърво. Когато си хареса, той се покланя на дървото и го кани да му бъде посетител в тази толкоз значима вечер. Полива го с вино и отрязва. Занася го у дома, стопанката поема дървото и го завива в забрадка като безценен посетител “, изясни етнографът.
По горенето му гадаели каква ще бъде годината – добра или неприятна. Но очакванията постоянно били да е по-добра. Всички обредности се изпълнявали, с цел да се подкрепи положителното, което се чака. Според това по какъв начин хвърчат искрите са гадаели дали ще бъде плодородна, дали ще се множат животните, дали в дома ще бъдат здрави и ще има благодат в къщата, в случай че имат ерген, ще им докара ли снаха, в случай че имат мома пък, дали тя ще се омъжи. В някои села хвърлят зрънца пшеница или ечемик в огъня и по пукането им също се гадае, описа Ангелова.
„ Поставяла се плява, от горната страна рогозка и така наречен трапезник – тъкано правоъгълно памучно парче. Върху него се редят постните гозби – нечетен брой, без да е строго избран, само че минимум седем. Смятало се е, че на трапезата би трябвало да се постави всичко, което се създава – лук, чесън, ошав, постни сърми, Боговицата с парата. Задължително на трапезата участва варено жито, то е в основата на живота. Набъбването на зърнените култури при варене се свързва с благоденствието и благополучието. Боговицата не се реже, а разчупва. Раздава се първо на най-възрастните, а най-после на децата. На който се падне пара̀та, ще бъде най-здрав и с максимален шанс през годината “, добави тя.
Това прави стопанката или стопанинът, в обособените райони е друго, само че по-често – стопанката. Тамянът се поставя на керемида или лемеж – металната част на плуга. Прикадява се и оборът, с цел да бъдат здрави животните. По въгленчето на тамяна също се гадаело. Когато се седне на трапезата, не би трябвало никой да става. Ако някой стане, ще става и квачката от полога, няма да има пиленца. Трапезата не се вдигала цяла нощ, тъй като се вярвало, че на нея идват умрелите да се нахранят. А сутринта всички са очаквали да дойдат коледарите, които да възвестят чудото на Рождество Христово, описа още етнографът.
„ В коледарските песни се пее за раждането на Бога – слънце. Древните египтяни, прабългари, кавказки нации и други са чествали на 25 декември раждането на младия висш Бог – слънце и началото на новата година. Празникът е обвързван със зимното слънцестоене – 22 декември. Езическите нации вярвали, че Слънцето отива три дни на посетители на майка си. По време на това посещение то умира, а на 24-и против 25 декември се ражда още веднъж. През IV век християнската вяра напластява облиците, употребява раждането на Бога-слънце, като го заменя с раждането на Исус Христос “, изясни още Динка Ангелова.
В Ямболско подготовката за вечерта преди празника е започвала месец по-рано. Коледарите също са очаквали с неспокойствие, с цел да тръгнат с песни и танц от къща в къща, с цел да възвестят раждането на Бога. За разлика от другите райони, ямболските коледари освен пеят, само че и танцуват, изпълнявайки коледарски буенек. Местната традиция е неповторима за страната и от години приковава интереса на етнографи и краеведи.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ