Бъдни вечер е. Мирише на сарми, постна баница и… леко

Бъдни вечер е. Мирише на сарми, постна баница и… леко на суматоха. Градът още веднъж е блокиран – не от сняг, не от злополука, а от класическия български празничен инстинкт: „ Да не свърши! “ – написа Флагман бг.

Още от ранния следобяд придвижването пълзи, паркингите към хипермаркетите са претъпкани, а вътре – déjà vu от коронавирус времената. Опашките пред касите припомнят тези дни, когато хората купуваха тоалетна хартия с взор, цялостен с екзистенциален смут. Само че в този момент в количките няма единствено пакети хартия, а всичко – от орехи и фасул до „ ей това да го вземем, че може да потрябва “.

Сцените са съвсем документални: касиерите работят на турбо режим, клиентите броят стотинки и минути, а нервите са опънати като празнични лампички – красиви, само че на ръба да гръмнат. Никой не бърза, всички бързат. Класика – както през последните няколко дни и както всяка година.

И в случай че си мислите, че драмата свършва с хипермаркета – неточност.

Бензиностанциите също влязоха в празничния сюжет. Опашки от коли, като че ли бензинът ще бъде спрян с държавен декрет тъкмо в среднощ. Шофьори чакат търпеливо, други – не толкоз, а общото чувство е, че в случай че не заредиш в този момент, на следващия ден ще бутнеш колата до трапезата.

Парадоксът?

Няма недостиг. Нито на храна, нито на гориво. Има недостиг само на мира. Ковидът си потегли, само че рефлексът остана – да се запасяваме, да не изпуснем, да сме „ готови “. За всичко. Дори за празник, който по концепция би трябвало да е спокоен, фамилен и… муден.

Бъдни вечер по български: градът е в запушване, касите – в блокада, бензиностанциите – на цялостни обороти. А някъде сред последната опашка и последния светофар си подсещаме, че празникът не е в пазарската количка. Но, айде – първо да платим, след това ще философстваме.

Снимки: Флагман бг

Снимка: Марица

Ден преди Коледа всеки е във вихара си в Пловдив, магазините са претъпкани, опашки се вият, падат тежки избори, написа Марица бг.

Последните дни преди празниците шопингът е засилен. Хората се лутат из магазините в търсене на последни мерки, декорация и главно – с цел да намерят съвършените коледни дарове. По-рано предвидилите извършването на покупки имат задоволително време да обикалят комерсиалните обекти, избирайки допустимо най-хубавото и всичко, от което се нуждаят.

За изчакалите последния миг има и плюсове и минуси. Масово по магазините предпразнично текат понижения, всевъзможни промоции, коледни бонуси, награди и предложения, което сигурно радва всички.

Закъснелите с извършването на покупки или влизат в обект, взимайки първото, което видят, или пък стартира чуденето с часове и паникьосването – ще се случат ли нещата преди да затвори магазинът.

Служителите с добър звук, а след това и с не толкоз добър, приканват клиентите да се ориентират към касите, с цел да могат да съумеят да затворят и въпреки всичко и те да се приберат в точния момент по домовете си.

Тогава лудницата стартира, за 10 минути се обира всичко, що може очите да зърнат. В невниманието клиентите стартират да бутат, разместват, разхвърлят и даже да попиляват стоката. Цари хаос, а чиновниците не съумяват да смогнат с всичко, изключително в случай че личният състав е в понижен състав, както се случва предпразнично.

Магазинерите не съумяват да подреждат, тъй като седят зад касата, при която опашките са километрови. Въпреки огромното напрежение, някои не стопират да бъдат общителни, съумяват да задържат празничното си въодушевление, да се усмихват и да пожелават радостни празници. Други не чак толкова…