Бъдни вечер е един от най-важните празници в българския семеен

Бъдни вечер е един от най-важните празници в българския фамилен календар. Очакван с боязън поради цялата си тържественост. Семейството, уюта, топлината и упованието на новото начало - с тези думи нормално свързваме празника.


Българската класическа обредност е гердан от ритуали. От замесването рано сутринта на обредния самун до самата вечеря, която е доста повече от хранене. И в случай че в предишното най-важни са били бъдникът и хлабът, то през днешния ден доста хора кичат чорапчета по камината, украсяват джинджифилофи къщи и даже оставят чаша мляко под елхата - за Дядо Коледа. Съхранила ли се е българската традиция или от ден на ден се видоизменя - споделя специалиста по фолклорни изкуства Георг Краев:
Проф. Георг Краев - специалист по фолклорни изкуства: Бъдни вечер е фамилна и доста християнска по своя темперамент. Това е това знамение, което назоваваме фолклорно национално християнство. То е вярата в положителното, в умеенето да бъдеш добър.
Обредите от предишното имат своето продължение и през днешния ден, само че с времето ритуалите са се трансформирали доста, някои са позабравени.

Основен претекст в остарялото българско празнуване е бъдникът в огнището. Отсича се от момъка, на който му следва сватба.

Проф. Георг Краев - специалист по фолклорни изкуства: Това пънче, когато се приберат у дома го посрещат с песни, в които се пее какво велико златно дърво е порасло и това дръвче се увива като бебе и се кръщава от бабата и чак тогава се поставя в огнището.
Така изгрява обликът на новото слънце, което би трябвало да се роди - Иисус Христос. С ария коледарите възвестяват за насладата.

Проф. Георг Краев - специалист по фолклорни изкуства: Много тържествено, доста красиво с необикновено богати текстове са тези песни - през днешния ден изцяло забравени, тук-таме се пазят още, само че точно в тези песни ние можем да открием визиите на старите българи за света и какво са мислили за този свят и най-много по какъв начин посредством труда си са се надявали на оружай в своето живеене.
Чорапчетата над камината, обилната декорация, коледните сладки - градът чества по собствен метод. Влияе се и от западния живот и обичаи, от киното, малкия екран - от това, което има цел да продава.

Проф. Георг Краев - специалист по фолклорни изкуства: Рога, еленчета, Кока-коления Дядо Коледа, ма няма неприятно в тия неща. Що9 има забава, ние можем да използваме всичко, въпроса е във веселбата да бъде духа на българското.
Фолклористите споделят, че първо би трябвало да настъпи хаоса, празника, с цел да пристигна и времето на космоса - на новото градене и в това се крие смисъла на празнуването.

Стъпвайки на остарялата българска традиция или на по-модерните ѝ видеоизменени вариации - довечера е значимо да бъдем дружно. Светъл празник.