Етнограф: Бъдни вечер е един от най-важните празници в българската традиция
Бъдни вечер е един от най-важните празници в българската традиция, тъй като в националните показа това е раждането на младия Бог, само че защото Богородица е първескиня, раждането се афишира на 25-и, както е редно за всяка първескиня. Това описа за Българска телеграфна агенция етнографът и организатор в Регионалния етнографски музей в Пловдив - Грозделина Георгиева. По думите й в християнството е признато, че раждането на Исус Христос е на този ден, именуван още Коледа. На Бъдни вечер в огнището гори бъдника, на трапезата се поставят нечетен брой постни ястия, а след среднощ се чакат коледарите, които имат песни и наричания за всеки член от фамилията.
За изместване на езичеството празниците му се заменят с християнски
Още през 4-ти век император Константин Велики, мъчейки се да размени езическите празници с християнски, схваща, че това може да стане, когато се размени едно честване, наложено в националната традиция, с друго честване, добави Георгиева. И тъй като в римско време на 25 декември се е чествало раждането на новия Бог Слънце, който носи светлина и изобилие след най-тъмните дни в годината, публично се афишира, че това е раждането на новия Бог в християнската вяра. Така последователно до 6-и век Коледа става безусловно национален празник и продължава да се празнува.
Традициите на Бъдни вечер са непокътнати и до през днешния ден
На 24 декември - Бъдни вечер, едно от най-важните неща, които са се правели в предишното, е отсичането и донасянето на "бъдника ". Това е дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ в огнището, с цел да огрее и слънцето цялата последваща година. То би трябвало да е дъбово или крушово и да се внесе в дома с празничните наричания - "Славите ли млада Бога ", а насреща домакините би трябвало да отговорят "Славиме и го чакаме ".
След това бъдното дърво се миросва със зехтин и тамян, и се увива в чисто парче бял плат, с цел да се знае, че то към този момент е ново, чисто и осветено. На другата заран се вземат част от въглените на това дърво и се пазят през цяла година за лекуване от уроки и от тежки заболявания.
Друго значимо нещо, което се прави на бъдната вечер, е прекадяването на трапезата и това е една от наложителните кадени вечери. Върху палешника от ралото - земеделският апарат, който обезпечава хляба на къщата, се възпламеняват въгленчета. Освен трапезата се прекадява цялата къща, всички животни и нивите, като се назовава за изобилие. Ястията на трапезата се подреждат върху плява, която на идващия ден се разнася по овошките и градините за благодат.
На трапезата би трябвало да участват нечетен брой постни ястия
На трапезата на Бъдни вечер би трябвало да участват нечетен брой постни ястия, като централно място заема питата Боговица, която би трябвало да бъде изпечена особено за вечерта от стопанката на къщата. В нея се поставя сребърна пара. Слагат се наложително тиквеник или зелник, сарми, пълнени чушки, фасул, орехи, чесън, лук. Всичко, което е дала през годината природата, всичко, което се е родило в къщата, би трябвало да участва, акцентира етнографът.
Ястията би трябвало да бъдат нечетен брой, тъй като това са ритуални цифри - 5, 7, 9 или 11, във времето се позволява и 12 поради месеците от годината. Стопанинът на къщата благославя питата, като я подвига над главата си с наричания, че всичко би трябвало да избуи и израсте нависоко и я разчупва, като се поставя едно парче за къщата и едно за Богородица.
Този ден се приема като деня на цялото семейство, по тази причина се почитат и умрелите близки. В тази връзка когато сядат на трапезата се реалокират с един човек наляво, с цел да създадат място на умрелите, които са били през годините с тях. След това частите от питата се раздават по старшинство на всеки член от фамилията. В който е парата - той е най-щастливият, тъй като на негов шанс ще бъде цялата нова година. Ако се падне на дете, стопанинът на къщата изплаща шанса, с цел да може или да го запази, или да го занесе в църквата, с цел да е предпазена цялата къща. Ако парата се падне в парчето на Света Богородица тогава всички се усещат щастливи и облагодетелствани. След като се нахранят трапезата не се раздига, а се оставя до сутринта, с цел да могат и предците да се "нахранят ".
Бъдни вечер приключва с коледуването
Бъдни вечер прелива в един доста забавен обичаен празник, който има особена респект в предишното - коледуването, описа Грозделина Георгиева. От довечера стартират и по този начин наречените "мръсни " или "поганни " дни, които в предишното са се възприемали като дните на безпорядък. Те са преход сред двете години и по тази причина националната религия е измислила способи за предотвратяване от тях. Никога не се върви след залез слънце на открито, а в случай че на някой му се наложи, той би трябвало да си е пришил в дрехата скилидка чесън от прекадената софра. Отделно мръсните дни са свързани с митични, страшни субстанции, като караконджули, таласъми, вампири, които обикалят и силата да ги прогонят имат единствено коледарските дружини. Затова от среднощ на Бъдни вечер по къщите обикалят коледарите, които се водят от станеник, по-голям, към този момент женен мъж, който знае всички коледарски песни и направлява дружината.
В дружината има коледар, който събира тестените произведения - кравайчетата, които стопаните им подаряват. Има и човек, който събира "блажната храна ", тъй като това е първият ден след огромния пост и се подаряват месо, сланина, наденици и луканки. Всички останали са четниците, които пеят пожелателни песни на всеки от членовете на фамилията. Коледарите се чакат с неспокойствие и за тях момите в къщите денем са изработили специфични колачета. Всяка мома поставя на кравая на личния си фаворит своето колаче, описа етнографът.
След като завърши цялото коледуване, при което се гонят злите духове, на зазоряване се събират, всички дарения се разпределят и се афишират на търг. Всеки момък е трябвало да откупи, да наддава за колачето на своята годеница, напомни Грозделина Георгиева.
Тези дни са свързани и с доста гадателски практики
Това са дни, които с изключение на всичко, са свързани и с доста гадателски практики. По думите на етнографа още от Игнажден и Бъдни вечер има доста магични дейности, посредством които неомъжените девойки се пробват да видят своя фаворит. Те поставят от питата за Бъдни вечер залък под възглавницата, с цел да го просънуват. Слагат и зърно от хамбара, където е минал стопанина да назовава и да благославя, като си пожелават да видят бъдещият си фаворит. В тези дни се гадае какво ще се случва и каква ще е годината и по люспите на лука или по това по какъв начин изгаря "бъдника ".
Това са в действителност магични дни, в които се резервира остарялото и се пожелава да се надгради, да бъде още по-добро бъдещето, заключи Грозделина Георгиева.
За изместване на езичеството празниците му се заменят с християнски
Още през 4-ти век император Константин Велики, мъчейки се да размени езическите празници с християнски, схваща, че това може да стане, когато се размени едно честване, наложено в националната традиция, с друго честване, добави Георгиева. И тъй като в римско време на 25 декември се е чествало раждането на новия Бог Слънце, който носи светлина и изобилие след най-тъмните дни в годината, публично се афишира, че това е раждането на новия Бог в християнската вяра. Така последователно до 6-и век Коледа става безусловно национален празник и продължава да се празнува.
Традициите на Бъдни вечер са непокътнати и до през днешния ден
На 24 декември - Бъдни вечер, едно от най-важните неща, които са се правели в предишното, е отсичането и донасянето на "бъдника ". Това е дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ в огнището, с цел да огрее и слънцето цялата последваща година. То би трябвало да е дъбово или крушово и да се внесе в дома с празничните наричания - "Славите ли млада Бога ", а насреща домакините би трябвало да отговорят "Славиме и го чакаме ".
След това бъдното дърво се миросва със зехтин и тамян, и се увива в чисто парче бял плат, с цел да се знае, че то към този момент е ново, чисто и осветено. На другата заран се вземат част от въглените на това дърво и се пазят през цяла година за лекуване от уроки и от тежки заболявания.
Друго значимо нещо, което се прави на бъдната вечер, е прекадяването на трапезата и това е една от наложителните кадени вечери. Върху палешника от ралото - земеделският апарат, който обезпечава хляба на къщата, се възпламеняват въгленчета. Освен трапезата се прекадява цялата къща, всички животни и нивите, като се назовава за изобилие. Ястията на трапезата се подреждат върху плява, която на идващия ден се разнася по овошките и градините за благодат.
На трапезата би трябвало да участват нечетен брой постни ястия
На трапезата на Бъдни вечер би трябвало да участват нечетен брой постни ястия, като централно място заема питата Боговица, която би трябвало да бъде изпечена особено за вечерта от стопанката на къщата. В нея се поставя сребърна пара. Слагат се наложително тиквеник или зелник, сарми, пълнени чушки, фасул, орехи, чесън, лук. Всичко, което е дала през годината природата, всичко, което се е родило в къщата, би трябвало да участва, акцентира етнографът.
Ястията би трябвало да бъдат нечетен брой, тъй като това са ритуални цифри - 5, 7, 9 или 11, във времето се позволява и 12 поради месеците от годината. Стопанинът на къщата благославя питата, като я подвига над главата си с наричания, че всичко би трябвало да избуи и израсте нависоко и я разчупва, като се поставя едно парче за къщата и едно за Богородица.
Този ден се приема като деня на цялото семейство, по тази причина се почитат и умрелите близки. В тази връзка когато сядат на трапезата се реалокират с един човек наляво, с цел да създадат място на умрелите, които са били през годините с тях. След това частите от питата се раздават по старшинство на всеки член от фамилията. В който е парата - той е най-щастливият, тъй като на негов шанс ще бъде цялата нова година. Ако се падне на дете, стопанинът на къщата изплаща шанса, с цел да може или да го запази, или да го занесе в църквата, с цел да е предпазена цялата къща. Ако парата се падне в парчето на Света Богородица тогава всички се усещат щастливи и облагодетелствани. След като се нахранят трапезата не се раздига, а се оставя до сутринта, с цел да могат и предците да се "нахранят ".
Бъдни вечер приключва с коледуването
Бъдни вечер прелива в един доста забавен обичаен празник, който има особена респект в предишното - коледуването, описа Грозделина Георгиева. От довечера стартират и по този начин наречените "мръсни " или "поганни " дни, които в предишното са се възприемали като дните на безпорядък. Те са преход сред двете години и по тази причина националната религия е измислила способи за предотвратяване от тях. Никога не се върви след залез слънце на открито, а в случай че на някой му се наложи, той би трябвало да си е пришил в дрехата скилидка чесън от прекадената софра. Отделно мръсните дни са свързани с митични, страшни субстанции, като караконджули, таласъми, вампири, които обикалят и силата да ги прогонят имат единствено коледарските дружини. Затова от среднощ на Бъдни вечер по къщите обикалят коледарите, които се водят от станеник, по-голям, към този момент женен мъж, който знае всички коледарски песни и направлява дружината.
В дружината има коледар, който събира тестените произведения - кравайчетата, които стопаните им подаряват. Има и човек, който събира "блажната храна ", тъй като това е първият ден след огромния пост и се подаряват месо, сланина, наденици и луканки. Всички останали са четниците, които пеят пожелателни песни на всеки от членовете на фамилията. Коледарите се чакат с неспокойствие и за тях момите в къщите денем са изработили специфични колачета. Всяка мома поставя на кравая на личния си фаворит своето колаче, описа етнографът.
След като завърши цялото коледуване, при което се гонят злите духове, на зазоряване се събират, всички дарения се разпределят и се афишират на търг. Всеки момък е трябвало да откупи, да наддава за колачето на своята годеница, напомни Грозделина Георгиева.
Тези дни са свързани и с доста гадателски практики
Това са дни, които с изключение на всичко, са свързани и с доста гадателски практики. По думите на етнографа още от Игнажден и Бъдни вечер има доста магични дейности, посредством които неомъжените девойки се пробват да видят своя фаворит. Те поставят от питата за Бъдни вечер залък под възглавницата, с цел да го просънуват. Слагат и зърно от хамбара, където е минал стопанина да назовава и да благославя, като си пожелават да видят бъдещият си фаворит. В тези дни се гадае какво ще се случва и каква ще е годината и по люспите на лука или по това по какъв начин изгаря "бъдника ".
Това са в действителност магични дни, в които се резервира остарялото и се пожелава да се надгради, да бъде още по-добро бъдещето, заключи Грозделина Георгиева.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ