Бъдни вечер е един от най-големите празници. Целият ден основно

...
Бъдни вечер е един от най-големите празници. Целият ден основно
Коментари Харесай

Етнолог: Бъдни вечер е един от най-големите празници, целият ден е предназначен за подготовка на трапезата и хляба

" Бъдни вечер е един от най-големите празници. Целият ден главно е предопределен за подготовка на трапезата и хляба, тъй като наложително в миналото в домовете са се приготвяли по три типа обредни хлябове. Всички те са били забъркани с мая ", сподели за " Фокус "  етнологът доктор Иглика Мишкова.

По думите ѝ първият самун е отдаден на Господа. " Затова и названието доста постоянно е Светец, Боговица, Богова пита, Божичник. Върху него има пластични изображения на кръстове, просфорни печати, изобразени са голям брой слънца, тъй като се счита, че в тази нощ ще се роди младото слънце, младият господ Исус Христос. Вторият тип хлябове е отдаден на стопанството, земеделието или на даден поминък. И най-после тези дребни кравайчета, колачета, които би трябвало да се подарят на положителните посетители – коледарите, които ще посетят дома на празника, с цел да могат да донесат във всеки дом богатствата новина и шанса. От ранни зори всеки дом се изпълва с голям брой аромати ", сподели още доктор Мишкова.

Етнологът уточни, че приготовлението на хляба не е толкоз лесна работа. " Има голям брой условия. Понякога, с цел да може да се даде жертвен подарък на Господ, изработката на хляба би трябвало да следва доста строги ритуални условия. Брашното се пресява три пъти, прикажда се наложително с палешника с тамян. Водата за месенето на хляба се донася от мома или млада младоженка, която още не е раждала. Тази вода би трябвало да е мълчана, неначната и цветна. Замесването на тестото пък е работа на най-възрастната жена във всеки дом. А това чудно декориране на хляба със сукарчета от тесто, благодарение на двете вилици – зависи от това кой какво умеене има, изисква голям мурафет, тъй като хем шарките би трябвало да бъдат доста красиви, и хлябът да бъде доста добре опечен ", добави Иглика Мишкова.

За гозбите на бъднивечерската софра тя описа: " Това е постна софра, само че тя би трябвало да бъде богата, тъй като всичко, което се е родило от земята през миналата година, би трябвало да откри място на нея. На трапезата нормално се сервират фасул – или като супа, или като яхния, сарми, жито, леща, грах, тиквеник, пълнени или тъпкани пиперки, чесън, лук, мед, сушени плодове. Ястията би трябвало да бъдат 3, 7, 9 или 12, като всичко това, което се поставя на трапезата, наложително би трябвало да се прикади. Това се е правело в миналото наложително с палешника – онази остра част на ралото, която разорава почвата. Прикадяването има и избрана посока – върви се отдясно наляво, тъй като по същия метод се сее и се коси. И по този начин всяко едно кътче на дома, откакто е прикадена самата софра, също би трябвало да бъде прикадено ".

" След всички тези обредни дейности стопанинът към този момент може да предложения Господ да слезе в дома. Той поема бъдника, кани го тържествено в дома, слага го в огнището, където би трябвало да гори през цялата нощ. Оттам насетне се ломи хлябът, т.е. разчупва се самата Богова пита, която се подвига първо нависоко, с цел да може да са толкоз високи посевите. Една част от този самун се слага пред домашната икона, а всичко останало се разчупва сред членовете на фамилията. Има процедура в някои краища, че откакто се разчупи самият самун, се назовава на кого – на първо време на Бог и Богородица, след това на дома, на стоката, на нивите, на стопанина, на всеки член от фамилията. В края на XIX век в този самун към този момент наложително се поставя една паричка, като се гледа на кого ще се падне паричката и у кого ще бъде шансът на фамилията през годината ", добави Мишкова.

По думите ѝ на идващия ден ( бел. ред. Коледа) обикалят коледарските дружини, които стартират още през нощта. " Хората към този момент отговяват, т.е. към този момент стартират да подготвят съответните блажни храни. След като коледарите са посетили безусловно всеки дом, изпели са песните си, които са наречени за всеки – имат песни за всеки член на фамилията: за домакина, за мома, за младоженка, за новородено, за орача, за терзия, за свещеника, почерпени са и са се разотишли, откакто са произнесли своите благословии. Идва ред още веднъж за посещение на родителите в фамилиите, посещение на кумове. Абсолютно всички се събират. Хората наложително посещават и църковната литургия ", сподели още тя.
Източник: varna24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР