Бъди себе си - другите роли вече са заети“, е

„ Бъди себе си - другите функции към този момент са заети “, е една от най-известните крилати мисли и верую на поета, драматург и публицист Оскар Уайлд, от чието рождение през днешния ден се навършват 170 години.

Роденият в Дъблин, Ирландия, създател придобива популярност с романа си „ Портретът на Дориан Грей “ (1890) и пиесите „ Ветрилото на лейди Уиндърмиър “ (1892) и „ Колко е значимо да бъдеш сериозен “ (1895). В края на XIX в. той е представител на интелектуалното и художествено придвижване естетизъм, което се концентрира върху това изкуството да бъде повече красиво, в сравнение с да има по-дълбок смисъл. Освен това следва и друго направление, наречено декадентство. Уайлд е обект на известни цивилен и наказателни каузи, свързани с хомосексуалността и приключили с лишаването му от независимост. Въпреки че в края на живота си изпада в недружелюбност пред обществото, той е въплъщение на остроумието и изтънчеността.

Оскар Уайлд e роден на 16 октомври 1854 година Баща му, Уилям Уайлд, е водещ ирландски ушен и очен хирург. Майка му, Джейн Франческа Уайлд, е поетеса, ирландска националистка и феминистка. Уайлд е едно от три деца. Младият Оскар учи в колежа „ Тринити “ в Дъблин, а по-късно и в колежа „ Модлин “ в Оксфорд, където получава тапия с отличие.

На млади години Уайлд е надълбоко впечатлен от учението на британските писатели и критици Джон Ръскин и Уолтър Пейтър за централното значение на изкуството в живота. В началото на 80-те години на XIX в. Уайлд се утвърждава в обществените и артистичните среди със своето духовитост, жаркост и ексцентричния си външен тип. През 1881 година издава на лични разходи „ Стихотворения “, която получава доста положителни мнения от рецензия и сътрудници.

През 1884 година Уайлд се дами за Констанс Лойд, щерка на изтъкнат ирландски юрист. Раждат им се двама сина, Сирил и Вивиън, надлежно през 1885 и 1886 година Междувременно Уайлд работи като редактор. През този интервал той разгласява сборника „ Щастливият принц и други приказки “, който разкрива дарбата му за сантиментална притча под формата на приказка. Страданието, състраданието, егоизмът и разкаянието са общи тематики за всички творби в сбирката.

През последното десетилетие от живота си Уайлд написва и разгласява съвсем всичките си съществени творби. В единствения си разказ, „ Портретът на Дориан Грей “, Уайлд съчетава свръхестествените детайли на готическия разказ с греховете на френската декадентска фантастика.

Най-голям триумф обаче му носят неговите комедии със обществен заряд. „ Ветрилото на лейди Уиндърмиър “ демонстрира, че духовитост може да съживи ръждясалия механизъм на френската драма. През същата година подготовките на мрачната му пиеса „ Саломе “ са спрени от цензурата поради закон, който не разрешава пиеси, съдържащи древен персонажи. В Библията Саломе е щерка на Ирод Антипа, държател на Галилея. По подстрекателство на майка си тя провежда изтезанието на Йоан Кръстител, като желае главата му на поднос като премия за танца ѝ пред Ирод. Във версията на Уайлд Саломе пожелава Йоан Кръстител и замисля гибелта му, откакто той я отхвърля.

В доста от творбите на Уайлд разкриването на скришен грях и последвалото оскверняване е главен план. По времето, когато се ражда синът му Вивиън, Уайлд стартира интимна връзка с приятеля си Робърт Рос. Това е първата от поредност секрети връзки, които той има с други мъже, като кулминационната точка е връзката му с лорд Алфред Дъглас, който е 16 години по-млад от писателя. Отношенията им вбесяват маркиз Куинсбъри, бащата на Дъглас, човек с избухлив манталитет, който Дъглас презира. Уайлд е упрекнат от маркиза в содомия. Писателят е подбуден от Дъглас да съди маркиза за клюка. И по този начин стартира публичният крах на Уайлд. Делото се проваля в границите на три дни. Творбите на писателя са сложени под подозрение, а той се отхвърля от желае, само че доказателствата го вършат уязвим за арест за нарушение на английския Закон за изменение на наказателното право от 1885 година, който криминализира половите дейности сред мъже. Приятелите му го подтикват да избяга във Франция, само че той отхвърля. Арестуван е и изправен пред съда за жестоко непочтено държание.

Внукът на Оскар Уайлд, Мерлин Холанд, споделя в изявление за медията „ Пинк нюз “: „ Ако се срещнем в задгробния живот, първият въпрос, който ще му задам, е за какво го направи? Ужасно доста хора по това време са му казвали да не завежда дело, защото никое жури няма да се произнесе против татко, който се пробва да отбрани сина си. Но Уайлд е бил влюбен и е желал да направи каквото може за своя ухажор лорд Алфред Дъглас, който е желал да вкара татко си в неприятности, в случай че не и да го вкара зад решетките “.

По време на процеса Уайлд произнася красноречива тирада за „ любовта, която не смее да изрече името си “ - израз от стихотворението на Дъглас „ Две любови “ (Two Loves). Ето какво споделя писателят:

„ Любовта, която не смее да изрече името си “ през този век е такава огромна обвързаност на по-възрастен към по-млад човек, каквато Платон е трансформирал в основа на своята философия и каквато можете да откриете в сонетите на Микеланджело и Шекспир. Това е онази дълбока духовна любов, която е толкоз чиста, колкото и съвършена. В този век тя е неразбрана, толкоз неразбрана, че може да бъде разказана като „ любовта, която не смее да изрече името си “, и заради тази причина съм подложен тук. Светът не схваща тази обич и от време на време слага индивида на бесилото за това. “

Журито не съумява да стигне до присъда. При повторното разглеждане на делото той е приет за отговорен и през май 1895 година е наказан на две години каторжен труд. През май 1897 година Уайлд е освободен от пандиза и отпътува за Франция. Единственото му останало произведение е „ Балада за Редингската тюрма “, което разкрива загрижеността му за нечовешките условия в пандиза. Уайлд умира ненадейно от изострен менингит, породен от ушна зараза. В последните си мигове в полусъзнание той е признат в Римокатолическата черква, на която от дълго време се е възхищавал.

През януари 2017 година Оскар Уайлд е измежду 50 000 души, които са помилвани посмъртно по силата на закона „ Алън Тюринг “ (Alan Turing law). Законът е въведен, с цел да освободи от отговорност лица, които са били незаслужено наказани за хомосексуални закононарушения, които не съществуват.

Инфо: Българска телеграфна агенция