Голямата любов на Ян Собески
Бъдещият избавител на Европа и чудовище за турците Ян Собески прекарал младостта си в Париж, сходно на значително полски шляхтичи – само че, с изключение на на многочислени занимания, се отдавал усърдно на проучване на Паскал и Декарт. Той служил в специфичната „ алена армия “ на „ краля-слънце “ Людовик ХІV дружно с великия присмехулник Сирано дьо Бержерак.
Когато се завърнал в Полша, богатият аристократ незабавно станал популярен коронен хорунжи (знаменосец на кралското знаме).
Собески срещнал французойката Мария дьо Гранж д`Аркен, когато тя била брачна половинка на воеводата на Сандомеж, Ян Замойски. По полски фасон я наричали Марисинка. Тогава Собески към този момент бил хетман.
Библиотеката на Собески била считана за най-хубавата във Варшава, за нея се носели клюки във всички образовани страни в Европа. Сега той споделил на хубавицата:
– Животът на всеки човек е като библиотека, в която постоянно ще липсва един том – най-ценният. Честит е пан Замойски, че със слабите си пръсти разлиства такава прелестна книга!
Марисинка незабавно схванала всичко; пък и коя ли жена на нейно място не би схванала? Скоро двамата към този момент били любовници и си пишели като опитни шпиони: с скришен код.
Писмата на Собески и Марисинка са извънредно скъп епистоларен монумент на епохата, в който проличава индивидът на оня плевел век – с неговите пристрастености и съмнения, със знанията му и границите на тези познания.
Оттук нататък в живота на Собески нямало миг, когато да не мисли за своята Марисинка. Той извоювал фамозните си военни победи с нейното име на уста. Обобщавайки превратностите на преди малко отшумяла борба, ранен, той написа:
„ Но стига съм те занимавал с такива дреболии като моите рани… “, и прекосявал към нежни пояснения в обич.
По това време турският султан Мехмед IV тръгнал на война против Полша. Полската земя била в пламъци, десетки хиляди поляци били отведени в иго. Турците изнасилвали дамите пред очите на съпрузите им, а момчетата обрязвали пред очите на майките им.
Турският главнокомандващ Хюсеин-паша събрал 35-хилядна войска в крепостта Хотин. На 10 ноември 1673 година Собески с 30-хилядна армия имитирал нощна офанзива, а на другия ден сутринта атакувал недоспалите и измъчени от бодърствуване и паника турци. Те пробвали да контраатакуват със своята кавалерия, само че полските тежковъоръжени „ крилати хусари “ просто я смазали в последвалата кавалерийска борба. Турците побягнали, само че тогава мостът над река Днестър се сринал под тежестта им. 30 хиляди турци били убити и пленени.
Също на 10 ноември 1673 година починал кралят Михаил Вишневецки. Победата при Хотин предопределила избора на Ян Собески за нов крал на Полша. Марисинка към този момент била кралица. Тя родила на Собески 13 деца, само че единствено 4 от тях достигнали зрелост.
Зимата на 1683 година се оказала дъждовна. Едва пътищата изсъхнали, и напролет великият везир на Турция, Кара-Мустафа, с 260-хилядна войска нахлул в Австрия. По улиците на Виена се появили ужасени бежанци. Кралят, велможите му и по-богатите жители избягали от града. Останали единствено дребен гарнизон и бедняците, които нямали какво да губят. Единствената вяра на всички бил Ян Собески.
На 12 юли турците обсадили Виена. Това била последната преграда пред Централна Европа с нейните богати, антични и, в тази ситуация – беззащитни градове.
Турските оръдия обстрелвали стените на австрийската столица, причинявали пожари. В същото време от цяла Европа, чак от далечна Испания, се стичали доброволци, с цел да се бият с турците. Единствени протестантските Англия и Холандия отказали да изпратят помощ.
На 11 септември виенчани видели на хоризонта знамената на Собески, който идвал на помощ с 26-хилядна войска. Така се събрала общо 84-хилядна християнска армия.
Сражението почнало рано сутринта на 12 септември с пехотна офанзива на християните. Полските „ крилати хусари “, предвождани персонално от Ян Собески, се присъединили чак в късния следобед – когато турските сили към този момент били изтощени в 12-часовата борба. Смята се, че това е най-масовата конна офанзива във военната история на човечеството – 20 хиляди конници с орлови криле на гърбовете просто смазали всяка опозиция. Цялата турска войска побягнала безсистемно.
Победителите освободили от иго 500 християнски момчета, които мюсюлманските имами не съумели да обрежат.
В турския обоз разкрили голям брой чували с кафе. Това било към момента оригиналност за европейците и се счита, че от този момент Виена станала една от столиците на хубаво приготвеното кафе.
Собески провел преследването на бягащите турци и избил огромна част от тях. После забързал към Варшава, където нетърпеливо го чакала Марисинка.
А в Полша продължавали интригите и междуособиците, които го хвърляли в незаинтересованост и равнодушие. „ По-добре да поддържам връзка с книги, в сравнение с с негодници “, казвал той.
Единствено Марисинка, към този момент раждала и немлада, само че към момента красива, била последната му разтуха. Любовта на остарелия боец била все по този начин мощна, както и на млади години, когато я видял за пръв път.
Крал Ян Собески починал на 17 юни 1696 година в обичания си палат Виланова. Марисинка се преместила в Рим, където, без значение от възрастта и заболяванията си, се забавлявала с млади любовници. Накрая се заселила във френския палат Блоа, където през 1716 година се разделила с бурния си прочувствен живот. Полша не запомнила за нея.
Прахът на Ян Собиески бил подложен в един от манастирите на Варшава. Една нощ някой потропал на портата. Отворили и видели, че при гробницата на Собески бил оставен… ковчег. В него лежала кралица Марисинка – към този момент изсъхнала като мумия, страшна в сегашната си грозотия.
Така и не станало ясно кой докарал ковчега чак от Блоа. Но очевидно бил човек, който знаел за огромната обич на Ян Собески и вярвал, че както кралят бил влюбен в нея приживе, по този начин щял да я обича и в гибелта.
