Метеоритен дъжд може да осигури необходимата вода за бъдещите мисии до Луната
Бъдещите задачи на НАСА, които би трябвало да върнат още веднъж индивида на Луната, ще са мощно подвластни от съществуването на вода на естествения сателит на Земята. Американската галактическа организация възнамерява да изследва детайлно Луната и това си пролича от думите на нейния админ Джим Бриденстин, който съобщи, че " този път ще останем там, с цел да не се постанова да се връщаме още веднъж след 50 години ".
Именно съществуването на вода ще е в основата на изследванията. Миналата година учени от НАСА откриха, че съществуването ѝ под повърхността на спътника не е лимитирано в избран регион или вид терен, само че е труднодостъпна. Първите догатки тогава бяха, че в случай че на Луната има задоволително вода и добиването ѝ е относително елементарно, тя ще бъде употребена или като питейна, или ще бъде разрушена на водород и О2 за ракетно гориво, или ще бъде преобразувана в О2 за дишане.
След изследване, траяло над пет години, откриватели от НАСА и Лабораторията по приложна физика към университета " Джон Хопкинс " в Лорел, Мериленд, откриха, че метеоритите, които се сблъскват с Луната, вливат в тънката лунна атмосфера краткотрайна водна пара. Предстои да бъде изработен разбор на данните, за които се допуска, че могат да оказват помощ на учените в добиването на евентуалния запас за поддържане на дълготрайни интервенции на Луната.
Проучването е основано на данните на галактически уред, който обикаля спътника на Земята. Чрез него НАСА събира подробна информация за структурата и състава на лунната атмосфера. Установено е, че водата се освобождава от повърхността по време на метеоритен дъжд. Когато остатъците от комети се сблъскат в Луната и основат ударна вълна в почвата, водата стартира да се изпарява. Водните молекули от своя страна навлизат в лунна атмосфера.
За да се случи всичко това обаче, ударът би трябвало да е задоволително мощен и да направи дупка с дълбочина най-малко 8 см. Тъй като лунната повърхнина съставлява бухнал пласт прахуляк, даже един дребен астероид може да проникне задоволително надълбоко, с цел да освободи водна пара. С всяко влияние дребната ударна вълна излъчва и изхвърля вода. Две трети от тази пара излиза в космоса, само че към една трета се връща на повърхността на Луната.
Концентрацията на вода обаче е доста ниска. Според учените от НАСА повърхността на Луната е по-суха от най-сухата земна почва. Трябва да се обработи повече от един звук от горния пласт на спътника, с цел да събере близо половин литър вода.
Именно съществуването на вода ще е в основата на изследванията. Миналата година учени от НАСА откриха, че съществуването ѝ под повърхността на спътника не е лимитирано в избран регион или вид терен, само че е труднодостъпна. Първите догатки тогава бяха, че в случай че на Луната има задоволително вода и добиването ѝ е относително елементарно, тя ще бъде употребена или като питейна, или ще бъде разрушена на водород и О2 за ракетно гориво, или ще бъде преобразувана в О2 за дишане.
След изследване, траяло над пет години, откриватели от НАСА и Лабораторията по приложна физика към университета " Джон Хопкинс " в Лорел, Мериленд, откриха, че метеоритите, които се сблъскват с Луната, вливат в тънката лунна атмосфера краткотрайна водна пара. Предстои да бъде изработен разбор на данните, за които се допуска, че могат да оказват помощ на учените в добиването на евентуалния запас за поддържане на дълготрайни интервенции на Луната.
Проучването е основано на данните на галактически уред, който обикаля спътника на Земята. Чрез него НАСА събира подробна информация за структурата и състава на лунната атмосфера. Установено е, че водата се освобождава от повърхността по време на метеоритен дъжд. Когато остатъците от комети се сблъскат в Луната и основат ударна вълна в почвата, водата стартира да се изпарява. Водните молекули от своя страна навлизат в лунна атмосфера.
За да се случи всичко това обаче, ударът би трябвало да е задоволително мощен и да направи дупка с дълбочина най-малко 8 см. Тъй като лунната повърхнина съставлява бухнал пласт прахуляк, даже един дребен астероид може да проникне задоволително надълбоко, с цел да освободи водна пара. С всяко влияние дребната ударна вълна излъчва и изхвърля вода. Две трети от тази пара излиза в космоса, само че към една трета се връща на повърхността на Луната.
Концентрацията на вода обаче е доста ниска. Според учените от НАСА повърхността на Луната е по-суха от най-сухата земна почва. Трябва да се обработи повече от един звук от горния пласт на спътника, с цел да събере близо половин литър вода.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ