Учени откриват доказателства за вода навсякъде по Луната
" Бъдещите астронавти може да съумеят да намерят вода даже покрай екватора "
Ново изследване твърди, че водата е публикувана на всички места по Луната. Изследователи от Института за планетарни науки стигат до това забавно изобретение, като вършат нов обзор на минераложките карти на Луната. Според тях тези карти демонстрират, че молекулите на водата са доста по-разпространени, в сравнение с се смяташе до момента, оповестява Futurism.
Тези минераложки карти, които са събрани както от близката, по този начин и от далечната страна на Луната от индийския галактически транспортен съд Chandrayaan-1 в интервала 2008-2009 година, демонстрират, че даже най-осветените елементи на Луната съдържат вода.
" Бъдещите астронавти може да съумеят да намерят вода даже покрай екватора, като употребяват тези богати на вода зони ", сподели Роджър Кларк, старши академик в института и водещ създател на нова публикация за откритията, оповестена в Planetary Science Journal. " По-рано се смяташе, че единствено полярните райони, и по-специално надълбоко засенчените кратери на полюсите, са местата, където може да се откри огромно количество вода. "
Както се показва в прессъобщението на Института за планетарни науки, спектрометърът на Chandrayaan-1 търсел цветни сигнатури на вода и хидроксил (OH - който съдържа един О2 и един водород, за разлика от два в H2O) в светлината, отразена от повърхността на Луната.
Докато елементарните камери могат да виждат единствено три цвята - червен, наследник и зелен - спектрометри като този на новаторския индийски галактически транспортен съд, изстрелян преди 16 години, могат да засекат 85 цвята, в това число както забележимия набор, по този начин и инфрачервените лъчи.
В последна сметка откривателите разкрили цветове, съответстващи на вода и хидроксил, съвсем на всички места, където са гледали, въпреки че на картите на лунните морета (или вулканични ударни басейни, които маркират най-младите елементи на Луната) са намерили доста по-малко вода.
Още по-интересно е, че Институтът за планетарни науки разкрил, че скалите, извадени от метеори, блъснали Луната, са най-богати на вода - само че кратерите, които са оставили, съдържали повече хидроксил, в сравнение с H2O. Това подсказва, че един път изложена на повърхността, подземната лунна вода може да се изпарява и да оставя след себе си хидроксилен пласт.
" Виждаме лунна повърхнина с сложна геология, със доста количество вода в подземните пластове и лекомислен пласт от хидроксил ", сподели Кларк. " И ударите на метеори, и вулканичната интензивност могат да доведат богати на вода материали на повърхността, и и двете феномени се следят в лунните данни. "
Тези открития биха могли да имат последствия за бъдещите колонисти на Луната, които биха могли да нагряват лунните скали, с цел да извлекат вода.
" Да знаем къде се намира водата освен оказва помощ да разберем геоложката история на Луната ", сподели старшият академик, " само че също по този начин къде астронавтите биха могли да намерят вода в бъдеще. "
Ново изследване твърди, че водата е публикувана на всички места по Луната. Изследователи от Института за планетарни науки стигат до това забавно изобретение, като вършат нов обзор на минераложките карти на Луната. Според тях тези карти демонстрират, че молекулите на водата са доста по-разпространени, в сравнение с се смяташе до момента, оповестява Futurism.
Тези минераложки карти, които са събрани както от близката, по този начин и от далечната страна на Луната от индийския галактически транспортен съд Chandrayaan-1 в интервала 2008-2009 година, демонстрират, че даже най-осветените елементи на Луната съдържат вода.
" Бъдещите астронавти може да съумеят да намерят вода даже покрай екватора, като употребяват тези богати на вода зони ", сподели Роджър Кларк, старши академик в института и водещ създател на нова публикация за откритията, оповестена в Planetary Science Journal. " По-рано се смяташе, че единствено полярните райони, и по-специално надълбоко засенчените кратери на полюсите, са местата, където може да се откри огромно количество вода. "
Както се показва в прессъобщението на Института за планетарни науки, спектрометърът на Chandrayaan-1 търсел цветни сигнатури на вода и хидроксил (OH - който съдържа един О2 и един водород, за разлика от два в H2O) в светлината, отразена от повърхността на Луната.
Докато елементарните камери могат да виждат единствено три цвята - червен, наследник и зелен - спектрометри като този на новаторския индийски галактически транспортен съд, изстрелян преди 16 години, могат да засекат 85 цвята, в това число както забележимия набор, по този начин и инфрачервените лъчи.
В последна сметка откривателите разкрили цветове, съответстващи на вода и хидроксил, съвсем на всички места, където са гледали, въпреки че на картите на лунните морета (или вулканични ударни басейни, които маркират най-младите елементи на Луната) са намерили доста по-малко вода.
Още по-интересно е, че Институтът за планетарни науки разкрил, че скалите, извадени от метеори, блъснали Луната, са най-богати на вода - само че кратерите, които са оставили, съдържали повече хидроксил, в сравнение с H2O. Това подсказва, че един път изложена на повърхността, подземната лунна вода може да се изпарява и да оставя след себе си хидроксилен пласт.
" Виждаме лунна повърхнина с сложна геология, със доста количество вода в подземните пластове и лекомислен пласт от хидроксил ", сподели Кларк. " И ударите на метеори, и вулканичната интензивност могат да доведат богати на вода материали на повърхността, и и двете феномени се следят в лунните данни. "
Тези открития биха могли да имат последствия за бъдещите колонисти на Луната, които биха могли да нагряват лунните скали, с цел да извлекат вода.
" Да знаем къде се намира водата освен оказва помощ да разберем геоложката история на Луната ", сподели старшият академик, " само че също по този начин къде астронавтите биха могли да намерят вода в бъдеще. "
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ