Бъдещето на ядрената енергетика с оглед на климатичните промени, на

Бъдещето на нуклеарната енергетика предвид на климатичните промени, на възходящата роля на ВЕИ и в светлината на развиването на новите технологии, в частност дребните модулни реактори разискаха в границите на кръгла маса на тематика „ Ядрената енергетика за по-устойчиво бъдеще, проведена от сп. „ Ютилитис “ непознати и български специалисти. Търсенето на баланс на източниците за произвеждане на електрическа енергия и отбягване на опълчването, ролята на страната и присъединяване на бизнеса при развиването на нуклеарната енергетика бяха в основата и на последвалата полемика.

Предвид климатичните промени тематиката за нуклеарната енергетика може да бъде обсъждана многопластово и в това отношение е значимо да знаем какво ще се случва в нуклеарната енергетика в България. Това съобщи специалистът по енергийна политика Славчо Нейков при откриването. Нейков напомни, че страната ни е в обстановка, в която следва взимане на решение във връзка с бъдещето на бранша и по-специално за АЕЦ „ Белене “.
Ядрената енергетика в международен и в народен мащаб предвид на климатичните промени има огромен принос, уточни специалистът, като акцентира нуждата от единно мнение по тематиката. В този смисъл той напомни единната позиция на българските евродепутати във връзка с решението на Европейска комисия за огромните горивни съоръжения, въвеждащо нови тежести за ТЕЦ-овете на въглища, и в този подтекст акцентира, че в този момент следва и осъзнаване на модела АЕЦ „ Пакш “ като опция и за единение по тематиката за нуклеарната енергетика.

Управителят на Денкщат България Боян Рашев направи един на пръв взор много нетрадиционен обзор по тематиката за нуждата от развиване на нуклеарна енергетика. Той заложи на обстоятелствата, свързани с непорочност на въздуха и превъзмогването на въглеродните излъчвания. Базирайки се на статистически данни за равнището на излъчванията и непорочност на въздуха в 28-те страни от Европейски Съюз, Рашев разяснява, че най-големият мит е във връзка с утежняването на качеството на въздуха в градовете. По думите му, въпросът какво предизвиква мръсният въздух в градовете е неверен. Правилният въпрос е – какво води до чистият въздух, изясни той.

Позовавайки се на статистически данни Рашев разяснява, че чистият въздух е присъщ за богатите страни. В този ред на мисли шефът на Денкщат България посочи, че непорочност на въздуха е обвързвана и с цената на потребяваната сила.

Първото изискване е благосъстояние, второто - чиста сила. Общият извод е, че структурата на крайното ползване би трябвало да се измести към електричеството. В същото време той показа данни за тъкмо противоположна политика, която организира Европа. В резултат да вземем за пример, при промишлеността и семействата има спад на потреблението. Говорим за електрификация на превоза в Европа, само че на процедура не се случва. За 35 години имаме растеж на електричеството единствено с 5 %, уточни той, като добави, че на процедура Европа върви обратно и причина за това са високите цени.

В коментар, още веднъж основан на статистически данни за последните няколко години за излъчванията от въглероден двуокис, шефът на Денкщат България изясни, че дълготраен растеж се следи в три страни – Норвегия (не е член на Европейски Съюз, само че е в Европа), Австрия и Холандия. Трите страни не са нуклеарни, изясни той. Огромен спад обаче има при нуклеарните – Швеция, Англия и Франция. При Германия растеж на излъчванията настава от момента на прекъсването на АЕЦ, а решението за прекосяване към ВЕИ източници на процедура през последните години не води до спад на излъчванията от въглероден двуокис. По отношение на България Боян Рашев счита, че в случай че страната ни върви по пътя, който е поела, няма да може да съблюдава условията на Европа за понижаване на излъчванията.

Европа обърна историята през последните години – един час светлина стана по-скъп за хората в Европа. През последните 15 години цената на електричеството стана толкоз висока, че в този момент би трябвало да се работи два пъти повече спрямо последните 10 години, акцентира специалистът, като в този смисъл очерта и смисъла на нуклеарната сила за реализиране на електрификация.