Ето защо шахът е полезен за мозъка на малките деца
Бъдещето на шаха в Саудитска Арабия бе сложено под въпрос, откакто основният мюфтия на страната Шейх Абдул Азиз бин Абдула ал Шейх разгласи,че тази игра е " загуба на време и опция за хабене на пари. Тя основава неприязън и ненавист измежду хората “.
Междувременно Саудитската асоциация по шах призна обвиняванията на мюфтията, само че посочи, че „ всички спортове могат да се трансфорат в противозаконни от религиозна позиция, един път щом в тях се замеси хазартът, и да стартират да отклоняват хората от религиозните им практики… (или) да основават ненавист сред играчите. " Как ще се разиграе този спор, занапред ни следва да разберем. Междувременно е значимо да отчетем няколко основни точки по въпроса.
Първо, не е наложително да има връзка сред шаха и хазарта. Шахът се цени като игра. Той е известен в доста елементи на света. За неговия генезис претендират страни като Индия, Китай и Персия, само че всички са единомислещи, че това е игра на най-малко 1300 години и че модерната й версия може да бъде проследена до южна Европа през 15. век.
Международният олимпийски комитет е признал шаха като спорт. В момента даже тече акция той да бъде включен в олимпийските игри в Токио през 2020 година Дали това ще стане, ще разберем през август тази година.
Шахът надалеч не е загуба на време.
Той може да бъде изключително потребен за съзнанието на дребните деца. Съществуват научни проучвания, които потвърждават, че той усъвършенства концентрацията на подрастващите, както и техните умения да вземат решение проблеми. Прави ги по-критични, по-оригинални и по-креативни. Увеличава даже математичните им умения. Освен това усъвършенства съхраняването на мемоари и метода, по който мозъкът на децата борави с информацията. Шахът несъмнено не би трябвало да се възприема като игра, предопределена само за надарени деца.
Подрастващите със специфични просветителни потребности могат да подобрят своите умения да учат и да си взаимодействат с други, в случай че стартират интензивно да се занимават с шах в съответните клубове.
Нещо повече – децата са равни между тях в една партия на шах. Тяхната възраст, пол, етнически генезис и вяра престават да имат значение на дъската. Шахът може да прекоси социоикономическите и културните граници и даде късмет на деца, сложени в неравностойно състояние, да се съревновават при равни условия.
Шахът е и изключително потребен в консолидираното на имигрантски деца. Докато учат нов език или привикват с навиците в новата просвета, шахът може да им помогне да поддържат връзка с други деца и възрастни без сътоветните лингвистични умения.
Игра или спорт?
На фона на всички тези преимущества е необичайно за какво доста от децата не не престават да играят шах, когато пораснат. Вероятно една от главните аргументи е, че колкото по-големи сме, толкоз по-съревнователни стават самите игри. Вече приказваме за проведени надпревари, в които играчите се борят за парични награди и влиятелни трофеи.
Наистина, шахът е подобен вид игра, която разрешава на децата да вземат участие против възрастни и да печелят в сходни надпревари (макар че в тези обстановки нормално става дума за надарени деца).
Русия господства по шампионатите на шах, тъй като самодейно вкарва тази игра в учебните заведения и бързо разпознава бъдещите първенци. От една страна, това е отлична опция за някои хора. От друга обаче, усилва напрежението в света на шаха, така играта се трансформира от ден на ден в спорт.
Всички съревнователни спортове изискват отделянето на доста време. Това обаче не би трябвало да ни отклонява от просветителните прерогативи на шаха, нито пък от евентуалното наслаждение, което носи една партия.
Саудитската асоциация по шах бе съвсем съумяла да вкара шаха в учебните стратегии. Ако успее да избегне възбраната на мюфтията, младите деца в страната ще бъдат само облагодетелствани.
Източник: Science Alert, създател: Стивън Макини
