Бъдещето на регионалните медии е огромно, ако целта е да се гарантира на хората обективна информация, каза директорът на Радио Кърджали Красимир Ангелов
Бъдещето на районните медии е голямо, в случай че задачата е да се подсигурява на хората справедлива информация, сподели шефът на Радио Кърджали Красимир Ангелов, който взе участие в полемиката „ Бъдещето на районните вести “, проведена взаимно от Българската телеграфна организация и Съвета за електронни медии. Той гостува в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Кърджали.
По думите му с отмирането на районните медии тези, които получават помощ от страната, каквито са публичните медии, се трансформират в единствен източник на справедлива информация. „ Това е доста значимо за хората от тези райони, тъй като им подсигурява правото да бъдат свободни в една демократична страна, каквато се надяваме, че е България “, сподели Ангелов. Според него образците са доста, изключително в района като Кърджали, където господства една политическа мощ.
В полемиката се включи и основният редактор на „ Кърджали БГ новини “ Георги Кулов. По думите му българските публицисти, освен тези от районните медии, са в дълг на бурно разрастващите се демографски процеси, които изискват положително познаване на етническата проблематика и на етническите общности. Той регистрира приноса на районните медии за това, като подчертава върху Кърджали и образеца, който локалните публицисти дават посредством новините, свързани с тези общности.
„ В момента в Родопите изобилства от непознати уеб сайтове, които създават вести за общности, които никога не мога да кажа, че са положителни за имиджа на страната ни и на районното ръководство “, сподели още Кулов. Според него има нужда от организирането на огромен обучителен конгрес за публицисти във връзка с етническата проблематика, като Кулов е на мнение, че Българската телеграфна организация може да направи това.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
По думите му с отмирането на районните медии тези, които получават помощ от страната, каквито са публичните медии, се трансформират в единствен източник на справедлива информация. „ Това е доста значимо за хората от тези райони, тъй като им подсигурява правото да бъдат свободни в една демократична страна, каквато се надяваме, че е България “, сподели Ангелов. Според него образците са доста, изключително в района като Кърджали, където господства една политическа мощ.
В полемиката се включи и основният редактор на „ Кърджали БГ новини “ Георги Кулов. По думите му българските публицисти, освен тези от районните медии, са в дълг на бурно разрастващите се демографски процеси, които изискват положително познаване на етническата проблематика и на етническите общности. Той регистрира приноса на районните медии за това, като подчертава върху Кърджали и образеца, който локалните публицисти дават посредством новините, свързани с тези общности.
„ В момента в Родопите изобилства от непознати уеб сайтове, които създават вести за общности, които никога не мога да кажа, че са положителни за имиджа на страната ни и на районното ръководство “, сподели още Кулов. Според него има нужда от организирането на огромен обучителен конгрес за публицисти във връзка с етническата проблематика, като Кулов е на мнение, че Българската телеграфна организация може да направи това.
Българска телеграфна агенция предложения да се включат всички районни публицисти, без значение за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на Българска телеграфна агенция отвън София присъединяване потвърдиха повече от 100 районни публицисти, като включително не влизат близо 70-те репортери на самата Българска телеграфна агенция. Покани бяха изпратени и до сътрудниците на организацията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – Българска национална телевизия, БНР, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските публицисти и до университети, които образоват бъдещи публицисти.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ