Военният началник на Вагнер Евгений Пригожин беше официално потвърден от руските власти в неделя. Съдбата на неговата група наемници – и нейните операции в Африка и Близкия изток – сега виси на косъм. FRANCE 24 разговаря с Анастасия Шапочкина, политически анализатор и изследовател с фокус върху руската вътрешна политика, за възможните сценарии за бъдещето на частната армия.
Военният началник на Вагнер Евгений Пригожин бе официално потвърден мъртъв в неделя. Криминалистичните тестове на 10-те тела, извадени от мястото на самолетната катастрофа на 23 август, „съответстват на манифеста“ за полета, казаха руски официални лица.
Самолетната катастрофа дойде точно два месеца след като Пригожин организира еднодневен бунт срещу руските военни, водейки изтребителите си от Украйна към Москва. Президентът Владимир Путин осъди аванса като „държавна измяна“ и обеща наказание за замесените.
Дмитрий Уткин, офицер от руската армия, смятан за дясната ръка на Пригожин, беше сред загиналите в катастрофата. Уткин ръководеше операциите на групата наемници от създаването й през 2014 г. и отговаряше за цялостното командване и бойна подготовка.
Валери Чекалов, който изигра ключова роля във финансите на групата, също беше убит при катастрофата.
След смъртта на Пригожин и двама от неговите старши лейтенанти, сега се повдигат въпроси за бъдещето на групата Вагнер, и обширните си операции в Африка и Близкия изток.
Вагнер финансира военния си сандък чрез експлоатиране на природни ресурси в страните, в които работи. Злато, трафикирано нелегално в Судан, попада директно в руската държавна хазна.
Наемниците от групата Вагнер също са участвали в някои от най-кървавите битки в украинския конфликт, по-специално оглавявайки превземането на източния град Бахмут. Хиляди бойци на Вагнер в момента са разположени в Беларус, където се преместиха след неуспешния бунт на Пригожин срещу Москва.
FRANCE 24 разговаря с Анастасия Шапочкина, президент и основател на мозъчния тръст East Circles и лектор по ЕС-Русия в Sciences Po Paris, за възможни сценарии за бъдещето на частната армия.
ФРАНЦИЯ 24: Защо дейността на групата Вагнер е важна за Русия и какво мислите, че предстои за групата след смъртта на Пригожин?
Анастасия Шапочкина: Има няколко възможни сценария. Wagner е машина за правене на пари, която експлоатира злато и ресурси от Африка в замяна на гарантиране на сигурността на африканските лидери. Този бизнес е важен за Русия.
Може да се случи едно от двете неща: или марката Wagner ще бъде сменена и ще запази същите функции, с опити за интегрирането им в руската армия, или марката ще бъде запазена в ред да продължи набирането и смяната на лидерите.
За да обезцени марката Вагнер, Кремъл ще свали останалите си лидери и ще изпрати посланието, че всеки, който не е лидер, може да се прибере у дома при семействата си. Дейностите на Вагнер ще бъдат обединени с други дейности. Тя ще загуби ресурсите си и ще се превърне в фиктивна компания. Това е най-вероятният сценарий.
Преди събитията от юни смятахме, че Пригожин и Уткин са напълно контролирани от режима и режимът мислеше същото. Трети сценарий, най-малко вероятният, е Вагнер да продължи като група с нов лидер и в крайна сметка да възвърне стойността си. Този сценарий е малко вероятен, тъй като руският елит е разбрал опасността наемниците да натрупат твърде много власт и влияние.
FRANCE 24: Как вълнението около Вагнер ще се отрази на ситуацията в Украйна?
Анастасия Шапочкина: Освен да държи Бахмут, Пригожин не може да претендира за огромен военен успех в Украйна. Управлението на руската армия е непокътнато, като висшите командири все още са на мястото си. [Генерал Сергей] Суровикин, [бивш командир на руските сили в Украйна от октомври 2022 г. до януари 2023 г., който беше уволнен в деня, в който се разби самолетът на Пригожин] беше отстранен, но двамата висши командири – министърът на отбраната Сергей Шойгу и началникът на Ген. Щабът Валери Герасимов – е запазен на позициите си.
Можем да очакваме влошаване на представянето на руската армия в Украйна, каквото и да е бъдещето на Вагнер.
Кредитът, който Пригожин даде на Вагнер, е прекалено преувеличен. Вагнер не беше ефективен в Украйна и те не бяха оригинални във военната си стратегия, освен предлагането на жертва на затворници. За мен турбуленцията във Вагнер няма да промени хода на войната. Руската армия е затънала в този конфликт и нищо не може да промени това.
FRANCE 24: Какви перспективи има Русия да играе роля в различни африкански театри след смъртта на Пригожин и ще продължат ли операциите толкова доходоносна, колкото в миналото?
Анастасия Шапочкина: Като всяка друга компания, Wagner може да устои на удар върху нейното ръководство. Главният изпълнителен директор няма значение, той може да бъде сменен. Има много други хора на място, които гарантират личната сигурност на африканските лидери и осигуряват ресурси. Всичко това вече се случва чрез други частни военни компании (ЧВК). Африканският паричен поток ще бъде осигурен в дългосрочен план.
ФРАНЦИЯ 24: Русия призовава други ЧВК да постигнат целите на външната си политика, особено в Африка. Виждате ли парадокс в разпространението на ЧВК, когато Кремъл вече е изпитал значителна заплаха за властта си от групата Вагнер на Пригожин?
Анастасия Шапочкина: Виждам го като разпускане на Вагнер, за да се роди друг Вагнер. ЧВК са родени от тази динамика; падането на един не означава край на всички тях. Когато руската държава овластява ЧВК, десетки хиляди хора се сдобиват с оръжие. Това е вътрешно бомба със закъснител за Русия. Ако имате десетки ЧВК в цяла Русия, имате местни олигарси, губернатори, регионални лидери (като Кадиров), които са тежко въоръжени, и това представлява въоръжаване на обществото.
Фактът, че имате десетки хиляди мъже с оръжия и военен опит подпечатва политическата съдба на Русия и Путин е този, който постави края на монополизацията на военната мощ в Русия. Веднага щом имате десетки политически елит, които имат ЧВК, невъзможно е да си представите, че всеки от тези хора няма да има удар във властта, което прави мирния преход на власт много малко вероятен.
FRANCE 24: Два дни след смъртта на Пригожин Путин подписа указ, принуждаващ военизираните бойци да положат клетва пред руското знаме. Какво говори това за доверието на руския президент в собствените си сили за сигурност?
Анастасия Шапочкина: Това е показателно за нивото на несигурност на руския президент. От негова гледна точка на никого от силоваците (руския охранителен апарат) не може да се вярва. Ако държавата изисква договор, напомнящ на хората към кого са лоялни, това означава, че хората изобщо не са много лоялни. Опитът показва, че хората в руските сили са по-мотивирани от парите, отколкото от всичко друго. В Русия думата „родина“ е синоним на лидер. Изискването за подписване на договор за гарантиране на лоялност към родината е знак за несигурността и страха, които Путин изпитва, както и за ограниченото доверие, което има в своите сили за сигурност.
