Бъдещето на Дума е в разбирането, че светът е информация,

" Бъдещето на " Дума " е в разбирането, че светът е информация, че всичко е информация. Дори и индивидът. Дори и концепциите. Отстъплението от това схващане е равно на злополука. То затваря духа в света на предишното освен като спомен, само че и като логика на психиката, като обществен табиет, като идея. В този смисъл всеки опит вестникът да бъде подложен на критика и даже отричан от позицията на старите идеологически призраци, на лекциите за печата в Академия за обществени науки и стопанско управлени и на някогашните кабинети по партийнополитическа работа е рисков...

" Дума " ще почине, в случай че се обърне обратно. Нейната единствена вяра е бъдещето. Онова близко бъдеще, което все по-определено ще желае от нея излизане от рамките на тесния политически интерес и превръщането й в глас на нацията. В глас на всички, които страдат от безскрупулното нахлуване на десните сили, от желанието на реакцията да се реваншира класово за сметка на народа. Това няма да стане елементарно, само че би трябвало да стане, в случай че желаеме " Дума " да бъде освен вестник на социалистите, само че и на всички, които хранят вяра в лявото придвижване на обществото. А те не са по никакъв начин малко. Те са болшинството от нацията, която желае да се измъкне от обществената тиня и да живее почтено. Единственият вестник, който може да приласкае и поведе тези хора, е " Дума ". Ето за какво дано никой не й пречи да реализира своята огромна задача... "

Стефан ПРОДЕВ, ДУМА, 18 януари 1993 година, " Кои желаят да ритнат кросното "

" За разлика от множеството други огромни всекидневници в България " Дума " няма зад тила си нито спонсори, нито мощна финансова формация, нито непозната компания. Единствената й мощ са читателите, които я обичат и купуват...

...голямата вяра на " Дума " са неговите клиенти и купувачи, читателите му. Онези стотици хиляди сънародници, които почитат професионално журналистическото слово и имат вяра в истината. Онези, които с изключение на сензацията и лекото четиво търсят и рационалната концепция...

Абонирайте се и купувайте " Дума ", тъй като тя е вашият вестник. Вестникът, който живее, с цел да бъдете добре осведомени. Поставите ли сред него и себе си дребния интерес на парите или безразличието си, ще загубите нещо скъпо. И без да желаете, ще помогнете на господата, които ненавиждат или се плашат от огромния социалистически вестник. Тяхната ненавист и техният боязън не трябва да реализират своето. Бяхме, сме и би трябвало да бъдем по-силни от тях. Не единствено поради " Дума ", само че и поради публичното дело, на която тя служи.

Разбира се, казаното не значи, че както биха желали някои, " Дума " е в икономическа невъзможност. Въпреки компликациите, с които вестникът се бори, снагата му е висока, мощна и жилава. Но защото живеем в комплицирани условия, мислите, които споделям тук, са нужни. Всеки от нас би трябвало да осъзнае, че ориста на " Дума " е неделима от нашата обща орис. И защото нямаме чичо в Америка или вуйчо във Виена, единственият късмет на огромния вестник е в хората, които го четат и обичат. От тях зависи още през днешния ден, а и на следващия ден този вестник да бъде спокоен и мощен, да не страда от омразата и завистта на съперниците си. Надявам се, че откровеността ми ще откри отклик. Тя не проси сантиментално състрадание, а търси схващане и действителна поддръжка. Нека с напъните на всички вас " Дума " да реализира своя цялостен стабилитет. Самият факт, че няма различен вестник в България, който може да беседва по този начин искрено със своите читатели, е към този момент една сигурна вяра. "

Стефан ПРОДЕВ, ДУМА, 12 юли 1993 година, " Откровено, ребром "

" Дума " се роди, с цел да бъде потребна на социалистическата концепция, и ще остане такава до дъно. Тя извади партията от " мъртвото неспокойствие " и й даде сили да се възроди... Докато други вестници клеветят и обругават политиката на Българска социалистическа партия и на Демократичната левица, " Дума " е и би трябвало да бъде гласът на действителната истина. Нека никой не й се сърди, когато подлага на критика обособени особи или когато сочи неправилни ходове. Без сходен хъс тя би угаснала и би се трансформирала в пепелище на формалната теза...

Духът на " Дума " е по-голям от всичко и от всички. Той би трябвало да живее, в случай че желаеме вестникът да бъде потребен както за нас, социалистите, по този начин и за цялата левица. Затова дано никой не се визира, когато се опитваме да посочим някоя неточност или някой виновник. Когато отрежем нещо изсъхнало. Такава ни е работата. " Дума " би трябвало да внушава морал и сигурност. Неин дълг е да се бори с заплахите, които ни заобикалят. А заплахите вътре в партията или във властта са... най-опасни. Ето за какво не й се сърдете, когато протяга ръка към тях. А противоположното - подкрепете я. Иначе за какво ни е този вестник...

Вярвайте на " Дума ", четете я, разпространявайте я и не обръщайте внимание на тези, които я атакуват. Не поради нас, които я вършим, а поради себе си. Защото без " Дума " или в случай че " Дума " се трансформира в следващото жълто вестниче, както желаят някои наши критици, концепцията ще осиротее. За положително или за зло нашият вестник не е елементарна стока, а позиция. Затова го упрекват и по тази причина му е мъчно. Но какво да се прави? Такава е ориста, която си е избрал. И която желае да следва. "

Стефан ПРОДЕВ, ДУМА, 8 юни 1995 година, " Предизвикано слово "