Бъдещето на Антарктида трябва да се гарантира, за да не я застигне съдбата на останалите континенти, казаха учени от Черна гора за БТА
Бъдещето на Антарктида би трябвало да бъде обезпечено, с цел да не я застигне ориста на останалите континенти, споделиха в изявление за Българска телеграфна агенция черногорските учени доктор Весна Мачич и доктор Александър Йоксимович.
Те са учени от черногорския Институт за морска биология към Университета на Черна гора. Мачич за повторно е част от българска антарктическа експедиция. Миналата година тя се занимава с проучване на морското дъно, морските растения, предпазени типове, също по този начин с изследване на замърсяването, както и с картиране.
Йоксимович е началник на черногорската Лаборатория за морско риболовство и геология, а тясната му компетентност е зоология, ихтиология, морска ихтиология.
Тяхното присъединяване в 34-тата българска антарктическа експедиция е резултат от съдействието на Българския антарктически институт с задгранични учени, които нямат собствен теоретичен транспортен съд или полярна база на Антарктида.
" По този метод се ускорява съдействието сред балканските страни. Освен това за нас е извънредно значимо, че Черна гора има опция публично да участва на Антарктида и да дадем приноса си в проучването на този район, който е доста значим за науката и за целия свят ", описа за Българска телеграфна агенция доктор Мачич. " По този метод доближаваме до по-широката аудитория и демонстрираме, че науката не познава граници. Показваме и това, че моретата нямат административни граници и замърсяването на водите на обещано място се придвижва и до останалите ".
Д-р Йоксимович добави, че с доктор Мачич се възприемат като посланици на Черна гора, които демонстрират на младежите в родината си, че има кой да се погрижи за бъдещето им.
" Всички решения, които се взимат за бъдещето на световно ниво, би трябвало да включват в сметките и бъдещите генерации, тъй като те също имат право на здравословен живот и здрава планета. Щастливи сме, че можем да бъдем измежду към 4000-те учени, които всяка година вършат изследвания на към 80 антарктически бази ", уточни доктор Йоксимович.
Той добави, че приносът на Черна гора в 34-тата българска антарктическа експедиция е по-задълбоченото проучване на морето, защото българските експедиции се концентрират най-вече върху проучвания на сушата до този миг.
" Въпреки че Антарктида е най-отдалеченият от останалата част на света континент, за жалост и тук има замърсяване. Това не са отпадъци, изхвърлени от хора, които живеят тук - както е на другите континенти, а боклук, който идва с водните течения или пък от научните бази и риболовните кораби, от туристическите круизни кораби. И всичко това се изхвърля на брега, а ние го изследваме ", изясни доктор Мачич.
Д-р Мачич и доктор Йоксимович изследват съществуването на пластмаса и микропластмаса във водата и по крайбрежията на Антарктида. Мачич уточни, че постоянно локалните животни възприемат тази пластмаса като храна и я гълтам, което е доста рисково, защото пластмасата влиза в хранителната верига и въздейства на повече скотски типове.
Двамата учени правят изследванията си посредством пробовзимане на морска вода от разнообразни точки, втурване на камери на дъното за наблюдаване на екосистемата и взимане на проби от дъното, които се филтрират, с цел да могат да се прегледат микроорганизмите в тях. Те следят настрана и количеството неорганичен боклук, попаднал на плажовете, като пластмаса, хартия, гума и метал.
Резултатите от техните изследвания тази и предходната година ще бъдат обединени в общ труд, който да даде по-ясна визия за положението на морското дъно, съществуването на микроорганизми и надлежно за замърсяването с микропластмаса и по-големи боклуци в Антарктида.
" Антарктида е извънредно значим континент. С леда си и с това, което е, той въздейства на останалата част от планетата и най-много на климата. Обаче под въздействие на човешката активност и на него му се случват промени. Антарктида би трябвало да остане за идващите генерации подобен, какъвто е. Ако като цивилизация го унищожим, тогава идващите генерации просто нямат бъдеще. Антарктида би трябвало да се изследва, само че би трябвало да се ограничи човешкото въздействие тук в бъдеще. Трябва да се подсигурява бъдещето на континента, тъй като той има въздействие върху останалата част на планетата и не трябва да го застига ориста на останалите континенти, чиито екосистеми са към този момент нарушени. Времето ни изтича ", заключиха двамата учени.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери Агенцията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
Те са учени от черногорския Институт за морска биология към Университета на Черна гора. Мачич за повторно е част от българска антарктическа експедиция. Миналата година тя се занимава с проучване на морското дъно, морските растения, предпазени типове, също по този начин с изследване на замърсяването, както и с картиране.
Йоксимович е началник на черногорската Лаборатория за морско риболовство и геология, а тясната му компетентност е зоология, ихтиология, морска ихтиология.
Тяхното присъединяване в 34-тата българска антарктическа експедиция е резултат от съдействието на Българския антарктически институт с задгранични учени, които нямат собствен теоретичен транспортен съд или полярна база на Антарктида.
" По този метод се ускорява съдействието сред балканските страни. Освен това за нас е извънредно значимо, че Черна гора има опция публично да участва на Антарктида и да дадем приноса си в проучването на този район, който е доста значим за науката и за целия свят ", описа за Българска телеграфна агенция доктор Мачич. " По този метод доближаваме до по-широката аудитория и демонстрираме, че науката не познава граници. Показваме и това, че моретата нямат административни граници и замърсяването на водите на обещано място се придвижва и до останалите ".
Д-р Йоксимович добави, че с доктор Мачич се възприемат като посланици на Черна гора, които демонстрират на младежите в родината си, че има кой да се погрижи за бъдещето им.
" Всички решения, които се взимат за бъдещето на световно ниво, би трябвало да включват в сметките и бъдещите генерации, тъй като те също имат право на здравословен живот и здрава планета. Щастливи сме, че можем да бъдем измежду към 4000-те учени, които всяка година вършат изследвания на към 80 антарктически бази ", уточни доктор Йоксимович.
Той добави, че приносът на Черна гора в 34-тата българска антарктическа експедиция е по-задълбоченото проучване на морето, защото българските експедиции се концентрират най-вече върху проучвания на сушата до този миг.
" Въпреки че Антарктида е най-отдалеченият от останалата част на света континент, за жалост и тук има замърсяване. Това не са отпадъци, изхвърлени от хора, които живеят тук - както е на другите континенти, а боклук, който идва с водните течения или пък от научните бази и риболовните кораби, от туристическите круизни кораби. И всичко това се изхвърля на брега, а ние го изследваме ", изясни доктор Мачич.
Д-р Мачич и доктор Йоксимович изследват съществуването на пластмаса и микропластмаса във водата и по крайбрежията на Антарктида. Мачич уточни, че постоянно локалните животни възприемат тази пластмаса като храна и я гълтам, което е доста рисково, защото пластмасата влиза в хранителната верига и въздейства на повече скотски типове.
Двамата учени правят изследванията си посредством пробовзимане на морска вода от разнообразни точки, втурване на камери на дъното за наблюдаване на екосистемата и взимане на проби от дъното, които се филтрират, с цел да могат да се прегледат микроорганизмите в тях. Те следят настрана и количеството неорганичен боклук, попаднал на плажовете, като пластмаса, хартия, гума и метал.
Резултатите от техните изследвания тази и предходната година ще бъдат обединени в общ труд, който да даде по-ясна визия за положението на морското дъно, съществуването на микроорганизми и надлежно за замърсяването с микропластмаса и по-големи боклуци в Антарктида.
" Антарктида е извънредно значим континент. С леда си и с това, което е, той въздейства на останалата част от планетата и най-много на климата. Обаче под въздействие на човешката активност и на него му се случват промени. Антарктида би трябвало да остане за идващите генерации подобен, какъвто е. Ако като цивилизация го унищожим, тогава идващите генерации просто нямат бъдеще. Антарктида би трябвало да се изследва, само че би трябвало да се ограничи човешкото въздействие тук в бъдеще. Трябва да се подсигурява бъдещето на континента, тъй като той има въздействие върху останалата част на планетата и не трябва да го застига ориста на останалите континенти, чиито екосистеми са към този момент нарушени. Времето ни изтича ", заключиха двамата учени.
(НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд дойде във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 година след едномесечно корабоплаване през Атлантическия океан.
През февруари 2024 година националната осведомителна организация на България откри подобен и в българската антарктическа база „ Св. Климент Охридски “ на остров Ливингстън. Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Кирил Вълчев заяви преди четвъртото корабоплаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември предходната година, че националната информационна организация ще изпрати собствен специфичен сътрудник през януари-февруари 2026 година
Пресклубовете съществуват с помощта на безвъзмездната поддръжка на българския научноизследователски транспортен съд „ Св. св. Кирил и Методий “ и на българската база „ Св. Климент Охридски “ с предоставените пространства, които се прибавят към другите 41 национални пресклубове (33 в България, седем отвън страната в прилежащи страни и в страни с огромни български общности и един мобилен Национален пресклуб на книгата), акцентира Вълчев тогава.
Материалите на специфичните репортери на Българска телеграфна агенция на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в специфичната тематична графа „ “ на български и британски език # България - Антарктида / Bulgaria - Antarctica и могат свободно да се употребяват от всички медии с позоваване на Българска телеграфна агенция. Кирил Вълчев напомни, че с помощта на своите репортери Агенцията е измежду първите резултати в търсачка на Гугъл при търсене с израза Antarctica correspondent.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ