Животът на твърдите дискове се е увеличил многократно през последните 12 години
Backblaze, компания за предпазване на данни в облак, която постоянно разгласява статистически данни за междинния годишен % на щета (AFR) на твърдите дискове, разгласява систематизиран отчет за последните 12 години. Оказва се, че в този момент твърдите дискове устоят по-дълго и се повреждат по-рядко.
За да изготви обобщаващия отчет, компанията съпоставя AFR на 317 230 HDD, които работят в нейния център за данни, с тези на 21 195 диска през 2013 гoдина и 206 928 диска през 2021 година. Анализът на данните демонстрира, че досега процентът на отводите е намалял доста.
През 2025 година средногодишната възможност за щета на HDD доближава своя връх от 4,3% единствено след 10 години употреба. През 2021 година вероятността за щета доближава своя връх при 7 години употреба, достигайки равнище от 14,2% през 2013 година вероятността от щета на HDD е била най-голяма през третата година от употребата им, като процентът на щета е бил 13,7%. Авторите на изследването означават, че HDD освен са подобрили дълготрайността си – пиковите стойности на отводите към този момент се появяват в края на техния живот, а честотата на отводите се е утроила.
Авторите на изследването съпоставят настоящето държание на моделите на твърди дискове за центрове за данни с U-образна крива, т.е. типична картина за оборудването: при започване на виталния цикъл се появяват огромен брой повреди, след което AFR понижава, стабилизира се и още веднъж нараства с остаряването на оборудването. През 2021 и 2025 година твърдите дискове към този момент не се подчиняват на това предписание: при тях се следи почти идентичен % на повреди през по-голямата част от виталния им цикъл, последван от внезапен скок. Може би би трябвало да преразгледаме въпроса през 2029 година, споделя Backblaze, и да забележим дали пиковата периодичност на повредите се трансформира още повече.
За потребителите констатациите на компанията явно значат, че не е ужасно да се купуват твърди дискове с огромен потенциал, тъй като те устоят по-дълго.
Авторите на изследването обаче нямат желание да изпратят U-образната крива на живота на твърдите дискове на бунището на историята: те не настояват, че тази причинност към този момент не е използвана за твърдите дискове – може би би трябвало да се отдаде по-голяма тежест на спомагателни фактори като „ натоварване, индустриални разлики, актуализации на фърмуера и оборот на хардуера “.
Този модел също по този начин допуска, че всички устройства са идентични и работят при едни и същи условия; повредите се случват без значение една от друга и зависят най-вече от времето, а работната среда не се трансформира през целия живот на диска. Всички тези условия значително са изпълнени в един център за данни, само че събитията в никакъв случай не могат да се развият идеално – при разбора на честотата на отводите би трябвало да се вземат поради както главните модели, по този начин и действителните хардуерни практики.
