Бачковският манастир е вторият по големина манастир в България и

Бачковският манастир е вторият по величина манастир в България и един от 3-те ставропигиални (другите два са Рилския и Троянския). Основан е през 1083 година от грузинеца Григорий Бакуриани, който е бил доместник на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. В началото манастира се развива като център на грузинското монашество и резервира грузинския си темперамент чак до края на XII в. По това време там е основана Петрицонската книжовна школа, посредством която се реализират връзките на средновековна Грузия с Византийската империя.

 От XIII в. нататък Бачковският манастир е в границите ту на Византия, ту на България при владетелите Иванко, Калоян, диктатор Алексий Слав, Иван Асен II и Константин Тих. През 1344 година по време на гражданската война във Византия Станимашката област дружно с манастира е отстъпена на българския цар Иван Александър от Анна Савойска против битката му срещу Йоан Кантакузин. Българският държател обновява манастира и става негов ктитор. Манастирът остава в рамките на българската страна до 1364 година, когато османците го превземат. След рухването на Търновското царство през 1393 година там е заточен Патриарх Евтимий, чиито мощи остават в обителта до XIX в.

 В края на XVI и началото на XVII в. Бачковският манастир е освежен и тогава са издигнати южното крило и сегашната манастирска черква " Св. Богородица ". Със средствата на братя Чолакови през 30-те и 40-те години на 19 в. стартира ново уголемение на манастира, като са издигнати постройките в южния двор и църквата " Св. Никола ", чиито фрески са дело на изтъкнатия български живописец Захари Зограф. През XVI и XVII в. в Бачковския манастир били основани голям брой неповторими произведения на приложното изкуство. Това са сребърната обкова на Евангелие от 1556 година, обков на Евангелие от 1636 година, Дискос от 1674 година, сребърна дарохранителница от 1637 година. Към богатата сбирка от изящни железни предмети принадлежат Чаша за Водосвет от 1735 година, дарохранителница украсена с гланц, обков за иконата " Св. Богоридица " от XVIII в., голям брой наръкавници, палици и други атрибути на тържествените одежди, украсени с шевици от сърма. През XIX в. Бачковският манастир се явява най-важният нравствен център в региона, а от 1894 година минава и под ведомството на българската Екзархия. Tук са заровени Екзарх Стефан, първият приет предстоятел на възобновената самостойна Българска православна черква и патриарх Кирил - първият български патриарх след Св. Евтимий Търновски.

 Сегашният манастирски храм в Бачковския манастир " Св. Богородица'', е издигнат през 1604 година върху основите на първичната бактурианова черква и по пример на светогорските триконхални храмове. Иконостасът в църквата датиращ от началото на XVII в., е един от най-ранните по българските земи. Църквата е изографисана през 1643 година, само че през 1850 г стенописите в долната част на храма са възобновени от Моско Одринчанин и по този начин са закрити по-старите рисунки от средата на XVII в. Тук може да се видят ктиторски портрети на цариградския търговец Георги и сина му Константин, старозаветни сюжети, подиуми от църковния календар, " Успение на Св. Ефрем Сирин " и други В манастирския храм на Бачковския манастир се пази чудодейната икона на Богородица Умиление. Тя е подарена на манастира през 1311 година от двама грузински пътешественици - Атанасий и Окрапир. Има и легенда, че иконата сама е " прелетяла " от един грузински манастир и е " кацнала " в местността " Клувията ". От там монасите я занесли в манастира и я сложили при входа на храма, с цел да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Всяка година на втория ден на Великден те я " водят " до остарялото й място и отслужват молебен. Освен главния храм, Бачковския манастир разполага и с още две по-малки църкви – " Св. Архангели " датираща от XII-XII в. и " Св. Никола ", строена в интервала 1834-1837 година Те впечатляват със непокътнатите си фрески от 1841 година, дело на известния занаятчия Захари Зограф, който за първи път прави и собствен стенописен автопортрет. Заслужава внимание композицията " Страшния съд ", в която той слага в пъкъла всички търговци, чорбаджии и висши духовни лица.

 От началото на XVII в. датира трапезарията в Бачковския манастир, в която е непокътната истинската мраморна маса от 1601 година През 1643 година трапезарията е украсена със фрески, като с изключение на " Страшният съд " и фигурите на монаси, тук намираме подиуми с изображения на 7-те космополитен събора и песнопенията в чест на Богородица, известни като " Богородичен акатист ". В свода се разпростира композицията " Дървото Йесеево ", в чиято основа са изписани облиците на антични философи и писатели: Аристотел, Сократ, Диоген и други В средата на XIX в. известния живописец Алекси Атанасов изрисува върху външната стена на трапезарията разгъната гледка на Бачковския манастир, включваща облиците на всички ктитори и обновители на манастира, участвуващи в религиозна върволица с чудотворната Богородична икона. показани и редица параклиси и свети места в покрайнините на манастира, някои от които съществуват до през днешния ден.

 На 300 м. източно от централния комплекс на Бачковския манастир се намира Костницата, която е единствената постройка непокътната от първичния образ на манастира. Тя датира от XI – XII в. и съставлява двуетажна еднокорабна църква- гробница с полуцилиндричен свод и притвор. Стенописите в Костницата са дело на грузинеца Йоан Ивиропулос и са сред най-ценните живописни ансамбли от XI – XII в. В наоса на горния етаж са поместени изображения на Богородица с двама архангели, подиуми от цикъла на " Празниците " и Причастие на апостолите " и облици на монаси, измежду които са светците Георги и Евтимий Светогорци и Иларион Ивер. На долния етаж в апсидата е нарисувана изразителна група " Дейсис ", а на западната стена е ситуирана композицията " Видението на оракул Йезекиил ". По стените и свода на предверието е ситуирана тематиката " Страшният съд ". На северната стена, евентуално малко по-късно, са били нарисувани портретите на ктиторите Григорий и Апасий и на още две двойки ктитори-монаси. През XIV в. българския цар Иван Александър ремонтира Костницата и в предверието на вторият етаж е ситуиран негов ктиторски портрет.

 В Бачковския манастир са непокътнати и забележителни творби на приложните изкуства - превъзходни църковни утвари, обковки на ръкописни книги и други, част от които през днешния ден се съхраняват в манастирския музей, а други - в църковния историко-археологически музей в София. През 30-те години на XX в. в манастира са открити 103 ръкописа и 252 старопечатни книги.

 В покрайнините на Бачковския манастир има голям брой магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук се продават редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и други предмети на бита, свързани с Родопите.

Инфо: www.bulgariamonasteries.com