Бабите и дядовците вече са преживели какво е да си

Бабите и дядовците към този момент са претърпели какво е да си родител. Но с внучетата основават връзка, която носи светлина и благополучие. Мисията с внуците е: да се възпитат у тях полезности и прочувствена непоклатимост, които да им оказват помощ да станат по-добри хора.

Те образуват новото потомство, носещо толкова доста светлина и вяра – за всеки член на фамилията.

Нека помислим за нещо значимо: назоваваме тези хора „ баба и дядо “, до момента в който те, в реалност, са изключително дейни, независими и към момента млади по душа. Наслаждават се на живота и се грижат за внуците по друг метод, от този на родителите.

Направени са доста изследвания, изследващи отговорността им пред възпитанието на децата. Докато е правилно, че в обществото всички ние сме учители, ролята на бабата и дядото в фамилията е с доста забавна багра, за която бихме желали да поговорим в този момент.

Нека я разгледаме.

Баба, дядо и техните внуци: ролята на психическата среда

Бащите и майките са тези, които основават разпоредбите и решенията за това: кое е задоволително и кое не е – във връзка с отговорността да се възпитава. Когато приказваме за бабите и дядовците, съществуват специфични точки:

Бабите и дядовците към този момент са минали през този стадий от живота, защото преди да станат такива, първо са били родители. Те са се управлявали от правила и са изживели тази роля. Не желаят повече да бъдат толкоз строги или да вземат решение какво може и какво не може да се прави.

Те и внуците нормално имат другарство, което е по-дълбоко от думите. Изразява се в жестове и знаци, и е изпълнено с взаимно схващане, усмивки, отстъпки и съгласие… Това основава подобаваща психическа среда, в която и двете страни печелят.
Редовното им другарство преборва положения, като меланхолия и горест. То предлага на бабите и дядовците нови отговорности, а внуците стигат до прозрения, които майките и бащите не могат да им дадат.

Не всички баби и дядовци са идентични и не постоянно основават толкоз тесни взаимоотношения. Често се споделя, че хората остаряват по метода, по който са живели и в случай че не са преодолели избрани неща, е допустимо да доближат зрялата възраст комплицирани и отрицателни.

Ето за какво родителите е нужно да решат какъв брой постоянно децата ще поддържат връзка с бабите и дядовците, дали тези взаимоотношения работят благотворно или – не. Въпреки всичко, това е едно от най-удивителните типове общувания, които съществуват.

Дядовците, бабите и техните внуци: безконечна връзка

Ежедневната поддръжка на бабите и дядовците е огромна помощ и облекчение за родителите.

Тази им отговорност не е нещо ново: доста генерации са споделяли бремето по грижата и обслужването на дребните деца.

Завещанието на дядовците и бабите освен обогатява живота на внуците им, само че и на тези майки и татковци, които виждат нови измерения в родителите си, за които в никакъв случай преди не са знаели. По някакъв метод това оказва помощ за укрепване на взаимоотношенията.

Завещанието на бабите и дядовците към техните внуци е учредено освен на обвързаност и страсти. То съдържа познание: по какъв начин да насаждаме полезности, откъслеци от предишното и фамилни мемоари от минали генерации. По този метод детето опознава света и себе си, резервира корените.

Друг забавен аспект е, че продължителните размишления на бабите и дядовците за щастието от живота, насладата и грижата им също оказват помощ на децата да осъзнаят какво значи „ мъдростта на годините “. По този метод се учим да не се опасяваме, а да сме спокойни.

Обикновено се появява и един различен забавен аспект на равнище семейство: бабите и дядовците постоянно са море от успокоение и са стратези в успокояването на напрежението, разногласията и неразбирателствата.

Възпитанието на децата не е лека задача. Те ще минават през комплицирани обстановки, през които родителите им към този момент са минали. Докато климатът през днешния ден е друг от преди, значимите детайли са едни и същи: децата упорстват за самостоятелност, те желаят внимание, те ще изпадат в нервни положения и ще вършат неточности. Дядовците и бабите могат да им оказват помощ с добър съвет, без да им пречат.

Внуците носят светлина и благополучие. Винаги е било по този начин. През зрелия интервал, когато хората одобряват с възторг и сила изменящите живота моменти, децата постоянно оказват помощ да подновим „ отговорностите “ и да гледаме на живота като на целокупност, до момента в който се държим за вярата.

Бабите и дядовците не желаят да се връщат към родителството. Всичко, което желаят, е: да се насладят на най-интензивните и обогатяващи страсти, без напрежение или отговорности.

Бидейки техни деца, належащо е да почитаме независимостта на нашите баби и дядовци и правото им да разполагат, както намерят за добре, със личното време.

Това е доста значимо и би трябвало да го помним.