Бабинден е, какви са поверията и традициите
Бабинден е, какви са поверията и традициите
На 21-ви януари се чества Денят на родилната помощ, прочут още като Бабинден (по остарял жанр, по нов празникът е на 8 януари). От 1951 година 21 януари е разгласен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Празник, на който общество ни отдава дължимото на всеотдайния и високоотговорен труд на акушер-гинеколозите и акушерките и уважава приноса на хората, съдействали за развиването на родилната помощ в България. На връх Бабин ден в столичния „ Майчин дом ” ще бъде открита публично художествената комбинация „ Началото на живота ”.
През 2026 година се навършват 50 години от откриването на постройката, в която се настанява най-старата АГ болница в България, открита преди 112 години. В композицията „ Началото на живота ” по самобитен метод основателите й демонстрират какъв брой бебета са пристигнали на бял свят през четирите десетилетия под покрива на най-голямата родилна болница. Пик на раждаемостта е регистриран през 1977 година – 6887 новородени, както и през 1987 година – 6796.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на „ бабите “ – дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са „ бабували “ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван.
Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да „ полеят “. Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „ мартеничка “ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “. След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо.
От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („ хванала “) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ. В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови. „ Бабата “ има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „ молитвената вода “ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „ бабата “ и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
Още от традициите
„ Къща без деца огън да я гори “, споделя поговорката, а друга добавя „ Кое е по-голямо от царя? Детето “. За да се родят здрави деца, следва да се съблюдават не малко забрани, още веднъж съгласно националните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък против събота.
Бременната жена не трябва да рита куче или котка , да прескача ръжен, да яде върнат от пътешестване самун, не би трябвало да върви по разлята вода или отпадък, само че най-важното е да не краде или да не яде скритом, тъй като откраднатото или изяденото скритом излизат като белег на детето.
Всичко, което изиска бременната би трябвало да ѝ бъде обещано, споделят още националните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво.
Бременната би трябвало да се пази и от уплах. За елементарно раждане бабата акушерка би трябвало да се прекръсти, да възпламени кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, порти и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, считал народът ни. Самото раждане би трябвало да се пази в загадка и никой, с изключение на свекървата и бабата не трябва да схваща за него.
Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са рискови дни за нея и детето. Огънят в огнището не трябва да се гаси до 40-ия ден. Ритуалите за този ден са разнообразни.
Важно е всички майки на към този момент по-големи деца да се измият добре сутринта. С босилек, здравец, забрадка и сапун се върви при бабата и се подарява. Бабата обикаля къщите, в които е бабувала и къпе дребните. След това поставя празнична софра и кани всички дами, на които е бабувала.
Основните моменти на празника са къпането на децата от бабата и „ къпането “ на бабата. Жените закарват бабата на река, езеро или бунар, където се прави обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. На празника не се позволяват мъже. Жените се закачат и майтапят със срещнатите по пътя мъже. Водят бабата да я изкъпят и я връщат на ръце в дома.
Дете, родено към Бабинден, ще бъде крепко и щастливо.
Вечерта на площада има празнично хоро. Празникът приключва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават блага. Така се показва признателност и любов към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.
На 21-ви януари се чества Денят на родилната помощ, прочут още като Бабинден (по остарял жанр, по нов празникът е на 8 януари). От 1951 година 21 януари е разгласен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Празник, на който общество ни отдава дължимото на всеотдайния и високоотговорен труд на акушер-гинеколозите и акушерките и уважава приноса на хората, съдействали за развиването на родилната помощ в България. На връх Бабин ден в столичния „ Майчин дом ” ще бъде открита публично художествената комбинация „ Началото на живота ”.
През 2026 година се навършват 50 години от откриването на постройката, в която се настанява най-старата АГ болница в България, открита преди 112 години. В композицията „ Началото на живота ” по самобитен метод основателите й демонстрират какъв брой бебета са пристигнали на бял свят през четирите десетилетия под покрива на най-голямата родилна болница. Пик на раждаемостта е регистриран през 1977 година – 6887 новородени, както и през 1987 година – 6796.
Бабинден е един от огромните национални женски празници, отдаден на „ бабите “ – дамите, които помагали при раждане на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са „ бабували “ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, само че се е запазил и по време на Възраждането е бил извънредно уважаван.
Днес Бабинден губи много от обредните си традиции, само че пък се чества от по-възрастните и е обвързван с доста смях и забавление. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат филиз босилек или здравец. Вземат шаблон сапун и една нова забрадка и се насочат към дома на бабата да „ полеят “. Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или начело на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я подарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и елементарно да раждат. Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с „ мартеничка “ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „ Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! “. След поливането дамите подаряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното рамо.
От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („ хванала “) алено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, защото се има вяра, че на Бабинден водата, предходна през бабините ръце, има пречистваща мощ. В някои региони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, до момента в който навършат три годинки, с цел да ги благослови. „ Бабата “ има и друга значима обредна роля за майката и детето. Още откакто приключи раждането тя напълва дамаджана с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „ молитвената вода “ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – интервалът за филтриране след раждането.
На обяд булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на „ бабата “ и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. След обеда на трапезата у бабата стартират да идват и мъжете.
Още от традициите
„ Къща без деца огън да я гори “, споделя поговорката, а друга добавя „ Кое е по-голямо от царя? Детето “. За да се родят здрави деца, следва да се съблюдават не малко забрани, още веднъж съгласно националните поверия. Не бива да се зачеват деца в нощта на петък против събота.
Бременната жена не трябва да рита куче или котка , да прескача ръжен, да яде върнат от пътешестване самун, не би трябвало да върви по разлята вода или отпадък, само че най-важното е да не краде или да не яде скритом, тъй като откраднатото или изяденото скритом излизат като белег на детето.
Всичко, което изиска бременната би трябвало да ѝ бъде обещано, споделят още националните вярвания. Ако се крие от нея храна, детето ще бъде злоядо, нездраво.
Бременната би трябвало да се пази и от уплах. За елементарно раждане бабата акушерка би трябвало да се прекръсти, да възпламени кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, порти и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, считал народът ни. Самото раждане би трябвало да се пази в загадка и никой, с изключение на свекървата и бабата не трябва да схваща за него.
Докато не се кръсти детето родилката не бивало да става от леглото или да остава сама. Това са рискови дни за нея и детето. Огънят в огнището не трябва да се гаси до 40-ия ден. Ритуалите за този ден са разнообразни.
Важно е всички майки на към този момент по-големи деца да се измият добре сутринта. С босилек, здравец, забрадка и сапун се върви при бабата и се подарява. Бабата обикаля къщите, в които е бабувала и къпе дребните. След това поставя празнична софра и кани всички дами, на които е бабувала.
Основните моменти на празника са къпането на децата от бабата и „ къпането “ на бабата. Жените закарват бабата на река, езеро или бунар, където се прави обредното къпане. Всички са накичени с червени чушки и вълна. На празника не се позволяват мъже. Жените се закачат и майтапят със срещнатите по пътя мъже. Водят бабата да я изкъпят и я връщат на ръце в дома.
Дете, родено към Бабинден, ще бъде крепко и щастливо.
Вечерта на площада има празнично хоро. Празникът приключва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават блага. Така се показва признателност и любов към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ