Бабинден (8 януари), през 2023 година падащ се в неделя,

Бабинден (8 януари), през 2023 година падащ се в неделя, е женски празник, на който се почитат бабите – дамите, които оказват помощ при раждане, и които в предишното са изпълнявали ролята на акушерки.

Празнува се и за здравето на дребните деца и родилките, и за предотвратяване от бабици – болест по кърмачетата (стомашно разстройство).

Вечерта против празника или рано сутринта на самия ден бабите акушерки посещават домовете на невестите, на които са бабували, т. е. помагали са им да родят.

Бабата носи китка здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и алена вълна. Тя окъпва своето бабинче (детето, което е изродила), намазва челцето му с мед и залепва на него от просото и вълната.

След това го благославя с думите: да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се роиш като пчели по пчелишник. За Бабинден бабата акушерка изплита на всяко дете чифт бели чорапки с вплетен в тях червен конец и пожелава да ги скъса със здраве. На новородените бебета подарява и елече.

Рано сутринта на Бабинден, още в тъмни зори, всяка младоженка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, с цел да засвидетелства респект и почитание към нея, и носи китка босилек с варак, сапун, котле с вода и пешкир.

Майките бързат да посетят бабата и да й „ полеят ” да се измие, тъй като от остарели времена се има вяра, че която първа направи това, нейните деца ще са живи и здрави. Жената целува ръка на бабата, закичва я с китката, подарява я с пешкира и й полива да си измие ритуално ръцете.

Тя пуска сапуна отвисоко „ с цел да върви напред детето ”, а бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете й, за да се хлъзнат децата, т.е. да се раждат леко. Това се прави под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника.

След поливането дамите даряват бабата с риза, чорапи и й дават да пийне ракия и вино. Тя от своя страна завързва на дясната ръчичка на децата, които е изродила, червен и бял конец със сребърна пара и ги подарява с ризки и чорапки.

На обяд всички дами се събират в дома на бабата на радостно и буйно угощение към богата софра, на която има млечна баница, краваи, майките са донесли варена кокошка, свинско с праз, сарми с месо, бъклица вино и ракия.

Прави се флаг от жилест кол и на него закачат пешкир. На трапезата се извършва забавен бит – подреждат краваите на висок куп, а бабата се крие зад него с пожелание догодина никак да не се вижда, т. е. да се родят доста деца.

Тя прекадява трапезата, кади с керемида и под полите на дамите, за да раждат повече деца. Бабата окача към врата си гердан от червени чушки, жените пеят песни, разиграват се сценки, съпроводени с намеци  със алегоричен полов смисъл.

След шумното и радостно пиршество постоянно към тържество се причисляват и мъжете. Тогава настава един от най-важните моменти от празника, осъществяването на обреда, прочут в цялата страна като влечугане на бабите. Изнасят бабата навън на ръце, а там две дами се впрягат в двуколка, украсена с нанизи от сушени червени чушки, пуканки и кълчища, и по този начин отвеждат бабата на близката чешма или река за ритуално окъпване. Водата е знак на ликвидиране, на нов интервал. По пътя шумната тайфа продължава веселието. Всеки срещнат мъж е обект на смешки от страна на дамите – щипят го, смъкват му калпака, дърпат му потурите и желаят откуп, с цел да му ги върнат, който най-често е почерпка с вино и ракия.

На Бабинден на дамите са разрешени всевъзможни волности. Вечерта веселбата продължава на селския площад с песни, свирня и кръшно хоро, което води бабата акушерка. На гърба й слагат цедка с бебе, а в ръката си размахва хурка, на която е закачена детска ризка, синчец и чесън.

В интервала на социализма християнската традиция и смисълът на религиозни празници и обичайните традиции бе отнета, те бяха „ актуализирани ”, като им бе придадено ново наличие.

Така през 1951 г. Бабинден, по „ остарял ” жанр 21 януари, бе разгласен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите. На този ден до през днешния ден почитаме всички лекари и експерти, които оказват помощ да се появи на света новият живот.

Днес, когато времето на бабите акушерки е отминало, Бабинден е лишен от доста от обредите си, само че продължава да се чества от по-възрастните, най-вече в дребни градове и села, и още веднъж е обвързван с доста смях и забавление. Той се показва и от самодейни групи, както и на сцената на фолклорни фестивали.