Баба Тодорка е момичето със слънчогледите“. Всяка една страна по

Баба Тодорка е „ момичето със слънчогледите “. Всяка една страна по света се гордее най-малко с няколко свои изключителни персони, било то радетели за независимост, бранители на човешките права, политици или хора на изкуството. Те са се загнездили толкоз надълбоко в националното съзнание, че съвсем всеки знае освен техните имена, а многочислени митове за тяхното съществуване и каузи.
Точно подобен е казусът с Владимир Димитров-Майстора (1 февруари 1882 година – 29 септември 1960 г.). Според всеобщо мнение у нас Майстора е безспорният знак на българското изобразително изкуство за всички времена. Роден в с. Фролош в област Кюстендил, Майстора рисува най-известните си картини в с. Шишковци в същата област, където живеят в интервала 1924-1951 година

Сред тези картини е и „ Момиче със слънчогледи “, на която е показана красива госпожица от с. Шишковци, с бяла кърпа, на жълтозелен декор от слънчогледи. Днес момичето със слънчогледите е на 89 година и живее в община Невестино, област Кюстендил.

Въпреки първичното си терзание, Тодорка Григорова, по-известна като баба Тодорка, ме приема в скромния си дом с отворени прегръдки.

„ Докато бех у Шишковци, [Майстора] три пъти ме е рисувал. После пристигнах тука. Край към този момент! Разделихме се и он почине след това у София “ – по този начин тя стартира описа си пред Truestory.bg.

Баба Тодорка е родена на 1 ноември 1926 година в с. Шишковци като най-малкото от общо пет деца. Има двама братя и две сестри. С наслада си спомня за дните, когато всички са били дружно и са живеели относително добър живот за тези времена. През 1949 година тя се мести в Невестино, където се омъжва за пет години по-възрастен мъж. За страдание брачният партньор ѝ си отива от този свят преди 34 години и от този момент тя живее сама. От време на време я навестяват синът и щерка ѝ, както и внуците ѝ.

„ [Майстора] не ме оставяше “, спомня си баба Тодорка. „ Като ме види да играем у хорото в Шишковци, он като връти се, връти се, връти се, сопреме ли да играеме, току пристигна [и вика] Тоде, на следващия ден, че дойдем край тебе. Викам [му] па нали си ми изпотребал, че дойдеш при мене. И он вика, а бе, че направиме една рисунка. Викам слушай, гледай какъв брой доста девойки има, нарисувай ги них, стига мене си ме рисувал. Вика не,сакам те тебе, сакам те тебе и това си е. Ти ми харесваш, ти ми допадаш и край. “

Усилията на Майстора дават резултат. Въпреки че изначало се дърпа, баба Тодорка въпреки всичко му разрешава да я рисува. Майстора взима материалите си, избира уместно място, двамата сядат и той стартира да запълва белия лист с нейния облик.

„ За един час ми даваше два лв. да ме рисува “, споделя баба Тодорка. „ Толкова ми даваше пари. Я му крещя, малко даваш [смее се]. Ама тогава два лв. беха доста нещо. Като ойдеш с два лв., чантата цялостна ще напълниш: и сиренце, и халва, и самун и други работи. А в този момент два лв. що е? Нищо! Една кутия бонбони не можеш да купиш с два лв.. И они станаха два и осемдесет. “

„ Щом желае Майстора да те рисува, дано те рисува “, казвали родителите ѝ. След като рисуването приключвало, баба Тодорка нормално го канела на вечеря вкъщи. Семейството имало две крави и си произвеждали сами млечни артикули. Майка й посрещала Майстора с качамак с домашно масло и мътеница.

„ Тоде, те това ми е душа и свет. Мътеница и с масло качамак “, разправял художникът и хапвал предостатъчно в компанията на фамилията.

С изключение на нейното семейство и на своите хазяи, Майстора отказвал да върви на посетители, продължава описа си старицата. Отличавал се с положителните си маниери и забележителна невзискателност.

„ Беше човек на место. У него немаше неприятни приказки. Интелигентен човек, радостен човек, приказва ти. Имаше тамбура. Току рече, че дойдеш у квартирата, па аз с тамбурата че ви подрънкам малко, вие че поиграте. “

Като водач на девойките в квартала, баба Тодорка събирала 3-4 от тях, отивали дружно в квартирата на Майстора и започвали низ от песни, танци и игри, които продължавали до ранните часове на сутринта.

Баба Тодорка удостоверява многочислените изказвания, че Майстора водел съвсем отшелнически живот. Предпочитал да раздава, в сравнение с да получава.

„ Бедните ги почиташе доста. Даваше им пари, даваше им облекла, даваше им обуща. “

Стаята, в която си приказваме, извършва функционалностите и на кухня, и на дневна, и на спалня. По стените са закачени десетки фотоси, които пазят спомена за живота на баба Тодорка като млада. Въпреки че е допълнително от положително здраве за възрастта си, тя признава, че неотдавна е почнала да употребява бастун, тъй като последователно отмалявала.

„ Мъчно ми е. Като виждам каква съм хубава била, пък в този момент каква съм “, обобщава тя. Когато огледа към една от фотосите, на която тя и други деца са дружно с Майстора, на мига й става още по-тежко на сърцето.

Баба Тодорка е навършила 89 година единствено преди няколко дни. Получава пенсия в размер на 210 лева въз основата на стажа, която е натрупала в локалното Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Признава, че единствено тя знае по какъв начин се оправя с подобен дребен бюджет, само че е признателна на един от своите внуци, който доста обича и продължава да оказва помощ в един или различен метод.

Около 40 минути след началото на диалога ни баба Тодорка ме изпрати. Напускам не просто дома й, а и един магичен свят, изпълнен с романтика и добрина, до който се допрях с помощта на прочувственото й роман.

Инфо: Опознай България