Баба Марта е обичай с хилядолетна традиция. Подаряваме на близките

Баба Марта е бит с хилядолетна традиция. Подаряваме на околните си мартеници за здраве и мощ през идната година. И си тананикаме: ”Баба Марта бързала,. мартенички вързала: морави, зелени,. бели и червени. Първом на гората —. да листят листата. ”
В българските обичаи бялото е и знак за хубост, а аленото е цвят на жизнеспособност, на здраве и обич, на успеха, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.

Мартениците се смъкват, когато забележим първия щъркел или лястовица, и се закачват на цъфнало дърво.

Вижте една от най-разказваните митове за мартеницата:

Владетелят на прабългарите, хан Кубрат, повикал петте си сина и им завещал да не се разделят и да бъдат постоянно дружно. Да бъдат мощни и да не могат врагове да ги атакуват и поробят.

След време хазарите нападнали прабългарите и завладели дъщерята на Кубрат – Хуба. Предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетелтогана, да освободи сестра им и да им остави земите. Канските синове били сложени пред мъчно тестване.

Най-големият наследник, Баян, признал хазарското господство и останал при пленената си сестра. Другите тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек, потеглили на юг.

Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, до момента в който намерят свободна земя. Уговорили се Аспарух да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак, с цел да избягат. Братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на злия Ашина.

След време при Хуба дохвърчал гълъб със златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от неприятния хан и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Само птицата можела да им покаже пътя, а те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, само че в този миг се появили преследвачи от хунското племе, които почнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Хуните, като го видели и побягнали.

Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с аления. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите.