Баба Марта е митично създание в българския фолклор. В народните

Баба Марта е митично творение в българския фолклор. В националните вярвания, показани в пословици и приказки, името ѝ е обвързвано с името на месец март. Една от трите персонификации на календарни месеци в българските митични показа, наред с Голям Сечко и Малък Сечко - януари и февруари, представяни като братя с пикантен темперамент. Баба Марта се счита за тяхна сестра - ту усмихната и доброжелателна, ту непредвидимо люта.

С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. През целия месец се правят обреди за преследване на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Най-известният бит, обвързван с нея, е закичването на хора и млади животни с мартеница (в изначалния вид - усукани бяла и алена нишка) на 1 март - денят на идването на Баба Марта.

Легенда, зародила през 30-те години на XX век, свързва появяването на мартеницата с прабългарите.

Празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата.

Всяка година на 1 март българите всеобщо си подаряват едни-на други мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, само че се срещат в зелени и сини тоналности и с най-различна форма - за здраве и благополучие. Българите поставят мартеници на облеклата или китките си и си пожелават здраве и благополучие с думите „ Честита Баба Марта ".