Честита Баба Марта!
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В националните вярвания, показани в пословици и приказки, името ѝ е обвързвано с името на месец " март ". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични показа - януари, февруари и март.
Януари и февруари са показани като братя с пикантен темперамент - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се счита за тяхна сестра, която ту е усмихната и доброжелателна, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. Най-известният бит, обвързван с Баба Марта, е закичването на дами, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и алена нишка) на 1 март - деня на идването на Баба Марта. През целия месец се правят обреди за преследване на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Обичаят за връзване на Мартеница на 1 март произлиза от античните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна мощ, здраве и дългоденствие. Днес празникът е прочут в България, а след това и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания.
Ритуалното потреблението на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността . В древността аленият цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи по какъв начин българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, мощ и дългоденствие.
Така излиза наяве, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа.
От Азия - континентът, в който в началото живеят българите - традицията се придвижва в Европа с преселението на огромна група българи отпред с Хан Аспарух.
Традицията се съблюдава до през днешния ден и на териториите, които са били български - част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.
Честита баба Марта!
Януари и февруари са показани като братя с пикантен темперамент - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се счита за тяхна сестра, която ту е усмихната и доброжелателна, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват доста традиции и празници, отдадени на идващата пролет. Най-известният бит, обвързван с Баба Марта, е закичването на дами, моми, деца и млади животни с Мартеница (усукани бяла и алена нишка) на 1 март - деня на идването на Баба Марта. През целия месец се правят обреди за преследване на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
Обичаят за връзване на Мартеница на 1 март произлиза от античните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна мощ, здраве и дългоденствие. Днес празникът е прочут в България, а след това и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания.
Ритуалното потреблението на червени или бяло-червени тъкани, ленти, конци, възли или пискюли е засвидетелствано на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия Изток от античността . В древността аленият цвят е означавал Богинята (раждането и смъртта), а белият - нейният Син (Слънцето, отвъдния живот, вечността). Най-стари са източниците, описващи по какъв начин българите са били окичвани с бели и червени конци от техните ханове за здраве, мощ и дългоденствие.
Така излиза наяве, че най-вероятно празникът е изначално български, произхождащ от годините 580-630-та след Христа.
От Азия - континентът, в който в началото живеят българите - традицията се придвижва в Европа с преселението на огромна група българи отпред с Хан Аспарух.
Традицията се съблюдава до през днешния ден и на териториите, които са били български - част от Румъния, Македония, част от Гърция, Сърбия, а също и в една част от днешна Русия.
Честита баба Марта!
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ