Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните

Честита Баба Марта!

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В националните вярвания, отразени в пословици и приказки, името ѝ е обвързвано с месец март. В българските митични показа три месеца са персонифицирани – януари, февруари и март.

Януари и февруари са показани като братя с пикантен манталитет – Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се счита за тяхна сестра – ту усмихната и благосклонна, ту непредвидима и ядосана.

С Баба Марта и месец март са свързани редица традиции и празници, отдадени на настъпващата пролет. Най-популярният от тях е закичването с мартеница – усукани бяла и алена нишка – на 1 март, деня, в който алегорично „ идва “ Баба Марта. С мартеници се кичат дами, моми, деца и млади животни за здраве и шанс.

През целия месец се извършват и обреди за прогонване на змии и гущери, както и разнообразни гадания, свързани с прелетните птици.

На 1 март в доста региони се палят огньове, обикаля се дворът с дрънчене на железни предмети и се изричат наричания за здраве и изобилие, част от обичайните ритуали за отбрана и филтриране.

Ритуалната приложимост на червени и бяло-червени тъкани, ленти, конци и пискюли е засвидетелствана от древността на Балканите, в Мала Азия, Египет и Близкия изток. В старите вярвания аленият цвят символизира Богинята, раждането и гибелта, а белият, нейния Син, свързван със Слънцето, отвъдния живот и вечността.

Съществуват сведения, че прабългарите са били окичвани с бели и червени конци от своите ханове за здраве, мощ и дългоденствие. Според някои откриватели празникът има антични корени и се свързва с ранната българска история от VI–VII век. С преселението на българите отпред с Хан Аспарух традицията се популяризира в Европа.

И до през днешния ден обичаят се пази освен в България, само че и в региони, които исторически са били населявани от българи в елементи от Румъния, Северна Македония, Гърция, Сърбия, както и в обособени общности на територията на Русия.