Преходът в очите на 74-годишна баба: Ядяхме по три пъти на ден, при Костов по два пъти, сега се храня веднъж, но бавно
БАБА МАРИЙКА
(месец март 2018 година, 11,30 ч.)
Тя е на 74 години и е от едно малко градче край Дунава:
– Много ги мразех комунистите! Те ни взеха овцете и земята. Двеста овце бяха.
Всичко имахме, три пъти дневно ядяхме.
После влязохме в ТКЗС-то и беше беднотия.
Лека бавно се оправиха обаче нещата, втората къща построихме, ядяхме по три пъти дневно, ожених се. Роди се детето…
Тя щерка ми беше на твоите години, но умря предходната година от рак.
Не мога да я прежаля, все рева. Така ще е…
Като се роди дребната започнах работа в завода за безалкохолни, в счетоводството.
Хубава работа, спокойна. И там до пенсия.
В това време обаче пристигна демокрацията. Зарадвахме се.
По едно време върнаха земята – не цялата, само че отново беше добре, върнаха даже добитъка на някои.
На нас върнаха 10 овце – толкоз били записани, че са ни взели. Тогава ме бодна, че нещо не е както би трябвало.
Детето отиде да учи за висше.
После Костов понижи пенсиите с нещо дето му викаха „ осъвременяване “. Започнахме да ядем по два пъти дневно.
Мъжът ми умря.
Умира и вика: „ Лошо стана – детето отпътува, ние се трепем, пък пари няма.
Баща ми като излезе в пенсия все в клуба на пенсионера карти блъскаше.
Виж ме мен – сърцето ми изгориха с тази смешна пенсия. Че и твоята такава. Цял живот за нищо! “
И умря.
Взех да хапвам един път на ден, но постепенно.
Ей в този момент и детето умря. И всичко свърши.
Не разбрах по какъв начин го объркаха това хубавото нещо от 89-година, само че и няма значение – животът си свърши.
Не желая към този момент да хапвам.
Туй е то.
