Спомен за масло, портокали и какао: моята баба
Баба...
Колко блага дума нали? Изпълнена с откровеност и любов.
Има ли и неприятни баби?
Може би, може би някъде там из света има баба, която не е добра.
Но като чуем „ Баба " и на душата ни ѝ става някак благо, нали?
Придобиваме визия за баба, която е блага и добра.
Която умее да прави най-вкусната баница, най-ароматните сладки, и най-приятното кафе.
А, моята баба дали е умеела да прави всичко това, не зная...
Времето не ни даде доста от себе си и спомените ми са няколко — едни са бледи, а други с ярки цветове. Това което знам, го знам от разказите на мама. Разкази като митове, за една невероятна жена... Да слушаш щерка да приказва с обич за майка си, е красиво. Но да слушаш снаха да приказва с огромна любов за свекърва си, това в действителност е възхитително!
Разказите на мама за баба, постоянно са съпроводени с една безпределно жива любов и просълзени очи.
Разкази като че елементарни, за един елементарен живот, само че аз в никакъв случай не съм ги чувствала като елементарни разкази, просто за една елементарна жена...
( Всъщност никоя жена не е елементарна, имам вяра, че всяка една жена
има своя велика история, която е скрила в душата си ).
iStock
Никога не съм вкусвала подготвен кекс от баба, нито пък палачинки, или топъл чай.
Но знам от разказите на мама, че баба е била добра. Грижовна и деликатна .
Ръцете ѝ познавали полята всяко лято, а зимата познавала нея всякога...
Суровият мраз и снежецът, всяка нощ ѝ правели компания, а на утринта смразена отивала на работа. След работа, още веднъж си казвала: „ Привет " със студа и снега...
iStock
След всеки роман от мама, постоянно ми е ставало леко и съм чувствала баба покрай себе си.
В миговете на размисли за нея, постоянно съм си казвала, че тя е воин !
Невероятният воин със чудна мощ, на своята история — макар многото удари и сълзи,
въпреки всичко запазила възприятието да обича!
И по този начин, аз оставам си с разказите на мама за баба, и моите мемоари.
Спомен, за масло... Портокали, какао, тъмна рокля с оранжеви цветя...
Червено червило, наниз от дървени топчета и златни обеци във формата на сълза...
Автор: Анна Иванова
Изпращайте ни историите на вашите баби, а ние ще ви публикуваме на Жена на всички времена.
Следете всичко, което се случва в живота на Edna жена във Фейсбук и Instagram.
Колко блага дума нали? Изпълнена с откровеност и любов.
Има ли и неприятни баби?
Може би, може би някъде там из света има баба, която не е добра.
Но като чуем „ Баба " и на душата ни ѝ става някак благо, нали?
Придобиваме визия за баба, която е блага и добра.
Която умее да прави най-вкусната баница, най-ароматните сладки, и най-приятното кафе.
А, моята баба дали е умеела да прави всичко това, не зная...
Времето не ни даде доста от себе си и спомените ми са няколко — едни са бледи, а други с ярки цветове. Това което знам, го знам от разказите на мама. Разкази като митове, за една невероятна жена... Да слушаш щерка да приказва с обич за майка си, е красиво. Но да слушаш снаха да приказва с огромна любов за свекърва си, това в действителност е възхитително!
Разказите на мама за баба, постоянно са съпроводени с една безпределно жива любов и просълзени очи.
Разкази като че елементарни, за един елементарен живот, само че аз в никакъв случай не съм ги чувствала като елементарни разкази, просто за една елементарна жена...
( Всъщност никоя жена не е елементарна, имам вяра, че всяка една жена
има своя велика история, която е скрила в душата си ).
iStock Никога не съм вкусвала подготвен кекс от баба, нито пък палачинки, или топъл чай.
Но знам от разказите на мама, че баба е била добра. Грижовна и деликатна .
Ръцете ѝ познавали полята всяко лято, а зимата познавала нея всякога...
Суровият мраз и снежецът, всяка нощ ѝ правели компания, а на утринта смразена отивала на работа. След работа, още веднъж си казвала: „ Привет " със студа и снега...
iStock След всеки роман от мама, постоянно ми е ставало леко и съм чувствала баба покрай себе си.
В миговете на размисли за нея, постоянно съм си казвала, че тя е воин !
Невероятният воин със чудна мощ, на своята история — макар многото удари и сълзи,
въпреки всичко запазила възприятието да обича!
И по този начин, аз оставам си с разказите на мама за баба, и моите мемоари.
Спомен, за масло... Портокали, какао, тъмна рокля с оранжеви цветя...
Червено червило, наниз от дървени топчета и златни обеци във формата на сълза...
Автор: Анна Иванова
Изпращайте ни историите на вашите баби, а ние ще ви публикуваме на Жена на всички времена.
Следете всичко, което се случва в живота на Edna жена във Фейсбук и Instagram.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ