Александър Николов: Въглищата имат своето запазено място в енергийния микс на България в средносрочен план
/б.ред. – изявлението е за на ЕСО и е извършено преди 26 април 2022г./
Уважаеми господин Николов, по какъв начин се трансформираха стратегическите цели пред енергийния бранш в актуалната геополитическа обстановка? Настоящата геополитическа обстановка, обвързвана с войната в Украйна, измести съществено фокуса на енергийните цели освен в България, а и в цяла Европа. Все по-отчетливо излиза наяве, че зависимостта от импорт на енергийни запаси от един източник съществено заплашва енергийната, а оттова – и националната сигурност на страните. Работата за осъществяване на плановете, свързани с диверсификация и сигурност на доставките, закупи още по-важно значение. Непосредствената опасност от прекъсване на газовите доставки от Русия за Европа извади по прекомерно мъчителен метод на напред във времето инфраструктурните планове, посредством които ще може да бъде обезпечена диверсификацията на газовите доставки и енергийната сигурност на района. Още по тематиката 5 май 2022 Природен газ 30 апр 2022 ВЕИ 8 апр 2022 И не на последно място – нуждата от опазване на енергийната самостоятелност докара до преосмисляне от страна на европейските държавни управления на вероятността за потребление на лични енергийни запаси. В този смисъл стана ясно, че въглищата, като локален запас, към момента имат своето място в енергийния микс на България. Развитието на интернационалната обстановка удостовери правилността на нашето мнение, че потреблението на локални лигнитни въглища от маришкия басейн не трябва да бъде зачерквано. Без да отхвърляме вероятностите, свързани с европейската Зелена договорка, ние поддържаме мнението, че енергийната промяна на всяка страна към по-зелено бъдеще следва да бъде плавна, без разтърсвания и съобразена с нейните специфики. До каква степен може да бъде понижена енергийната взаимозависимост на стопанската система ни в отговор на общоевропейските цели за реализиране на цялостна диверсификация и самостоятелност на доставките на енергийни запаси? На първо място би трябвало да отбележим, че този развой мъчно може да даде резултати „ от през днешния ден за на следващия ден “. Факт е обаче, че през последните десетилетия е било пропуснато доста време, което ние през днешния ден сме принудени да наваксваме. Както е известно, България е една от най-сериозно подвластните в енергийно отношение страни на остарелия континент. Промяната на тази обстановка изисква целенасочени старания за създаване на нужната инфраструктура, която да разреши доставки на природен газ от разнообразни източници. Тук бих желал да обърна внимание и върху необятното разрастване на стратегии за енергийна успеваемост, застъпено в Плана за възобновяване и резистентност. Общият плануван в Плана за възобновяване и резистентност финансов запас за енергийна успеваемост в жилищни и нежилищни здания е в размер на близо 2.5 милиарда лева Почти 2 милиарда лева от тези средства са за сметка на Механизма за възобновяване и национално обществено съфинансиране. Изпълнението на ограничения за енергийна успеваемост има двустранен резултат – от една страна, понижава сметките на потребителите за електрическа енергия, а от друга – с потреблението на по-малки количества сила, покачва енергийната ни самостоятелност. С осъществяването на такива ограничения ние разчитаме, че ще можем съществено да понижим енергийната взаимозависимост на страната. Какви са другите възможности пред българската страна, с реализацията на които ще бъде обезпечена сигурността на енергийните доставки? Всички вероятни варианти, които имат капацитет да ни обезпечат енергийни доставки на допустими цени, са на масата. На първо място, от изключителна значимост е завършването на междусистемната връзка Гърция-България, посредством която нашата страна и районът ще имат достъп до различни източници на природен газ от Азербайджан, Кавказкия район и други дестинации. Когато връзката бъде приключена, тя ще обезпечава опция и за доставки от нови пазари – наскоро тя стана част от платформата за предложение на потенциал PRISMA, която работи с повече от 40 инфраструктурни оператора от 19 пазара на природен газ. Участието ни като акционер в построяването на терминала за полутечен природен газ край Александруполис също е решение, с помощта на което в бъдеще ще можем да разчитаме на доставки от по-далечни дестинации. През последните месеци водим интензивни диалози с разнообразни снабдители. Комуникираме интензивно и със прилежащите ни страни за да договорим общи доставки на полутечен природен газ през Турция и терминала Ревитуса в Гърция. Преговорите за централизирани единни доставки, които се водят на ниво Европейски Съюз, имат капацитета да реализират допустими за потребителите условия заради сериозните размери на преговори природен газ. Какви са вероятните решения за декарбонизиране на енергийния бранш на търпима за потребителите цена и доколко водородните технологии и системите за предпазване на сила ще подкрепят този развой? Изпълнението на задачите за декарбонизация и реализиране на нулеви въглеродни излъчвания към 2050 година е амбициозна задача, която изисква целенасочени старания от всички представители на обществото – битовите консуматори, промишлеността и страната като цяло. Внедряването на нови софтуерни решения е фактор, който може да има водеща роля за сполучливото решение на тази задача. В този смисъл, плановете за предпазване на сила и водородните технологии, планувани в Плана за възобновяване и резистентност, имат непокътнато място в процеса на промяна. България има всички предпоставки да се трансформира в една от водещите страни, които могат да заменят природния газ с водород като енергиен източник. В страната към този момент работят компании, които софтуерно могат да създадат тази подмяна. Освен това страната ни е богата на водни запаси, което е належащо изискване за по-широко нахлуване на новия тип гориво в средносрочен проект. За подкрепяне на този развой в Плана за възобновяване и резистентност на България е планувана скица за подкрепяне на пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз на стойност 137 млн. лева – 68.5 млн. лева за сметка на Механизма за възобновяване и резистентност и още 68.5 млн. лева частно съфинансиране. В процеса на декарбонизация ние разчитаме изключително на построяването на ВЕИ мощности със уреди за предпазване на сила. Това е от основно значение за балансиране на системата, защото поначало производството на сила от ВЕИ е подвластно от естествените условия и не може да бъде стабилно. С тези причини държавното управление включи в Плана за възобновяване и резистентност план в поддръжка на построяването на най-малко 1.4 гигавата ВЕИ и акумулатори на стойност 2 милиарда лева Предвидено е планът да се осъществя на пет тръжни процедури, всяка от които - за даването на най-малко 285 мегавата възобновим потенциал. Изискването е съответните ВЕИ мощности да бъдат изграждани дружно със уреди за предпазване, които да балансират производството и които ще получават поддръжка със средствата по Механизма за възобновяване. В дълготраен проект каква е визията Ви за енергийния микс на страната, с цел да се изпълнят задачите на Зелената договорка и да се подсигурява енергийната сигурност? Вече загатнах, че е редно енергийният микс на всяка страна да следва нейните съответни специфики и обичайни особености. В този смисъл, въглищата, като локален запас, имат своето непокътнато място в енергийния микс на България в средносрочен проект. Към това следва да прибавим и развиването на нуклеарната енергетика, която обезпечава чиста сила на допустими за потребителите цени. Енергията от възобновими източници – слънце, вода, вятър – също може сполучливо да добавя енергийния микс, изключително с развиването на технологиите за предпазване. Ще бъдат ли реализирани задачите за цялостна либерализация на електроенергийния пазар на едро до края на 2022 година? Пълната либерализация е едно от основните условия за обезпечаване на конкурентни и транспарантни условия за доставяне с електрическа енергия на потребителите. Както е известно, този развой в България е прекомерно просрочен, и отлаган през годините. Към момента цялостната либерализация на електроенергийния пазар е заложена като една от нужните промени в Плана за възобновяване и резистентност, която би трябвало да бъде изпълнена до края на тази година. За сполучливото привършване на процеса са нужни промени в Закона за енергетиката, които да транспонират условията на директивата за вътрешния енергиен пазар в българското законодателство. Става въпрос за премахването на ролята на НЕК като публичен снабдител и премахването на квотите електрическа енергия за контролирания пазар. Тези промени са заложени в законодателната стратегия на държавното управление, тъй че аз имам вяра, че те ще бъдат направени в заложените периоди. Интегрирането на пазарите на електрическа енергия в района е основна част от процеса на либерализация. Обединенията в границите на пазара „ ден напред “ с Румъния и Гърция се осъществиха през 2021 година Следващата стъпка на пазарна интеграция е план за обединяване „ в границите на деня “ с Гърция. Той се извършва сега и следва да завърши в края на тази година, редом с пазарното обединяване „ в границите на деня “ на границите на Словакия. Подготвя ли се някакъв механизъм за отбрана на енергийно уязвимите консуматори поради идното излизане на всички битови клиенти на свободния пазар до 2025 година? Идентифицирането на уязвимите консуматори е една от основните задания за сполучлива либерализация на пазара на дребно в страната. Същинската работа по тази задача следва взаимно с министерствата на финансите и на обществената политика. Процесът ще бъде подкрепят и от Плана за възобновяване и резистентност, където идентифицирането на уязвимите консуматори е включено като една от нужните стъпки за либерализация на енергийния пазар. С транспонирането в националното законодателство на Директивата 2019/944, за която стана дума, България възнамерява да дефинира критерии за идентифициране на енергийно бедните семейства и уязвимите консуматори. Ще бъдат взети поради критериите от Директивата като ниски приходи, високи енергийни разноски като дял от наличните приходи, както и енергийна успеваемост. На база на тези критерии ще получим изясненост за това какъв брой са уязвимите консуматори на електрическа енергия в страната, каква е нуждата от тяхното подкрепяне и в какви рамки следва да бъде направено то. Това е определящ фактор за избора на ограниченията, които ще предприемем, за отбрана на тази категория консуматори.
Уважаеми господин Николов, по какъв начин се трансформираха стратегическите цели пред енергийния бранш в актуалната геополитическа обстановка? Настоящата геополитическа обстановка, обвързвана с войната в Украйна, измести съществено фокуса на енергийните цели освен в България, а и в цяла Европа. Все по-отчетливо излиза наяве, че зависимостта от импорт на енергийни запаси от един източник съществено заплашва енергийната, а оттова – и националната сигурност на страните. Работата за осъществяване на плановете, свързани с диверсификация и сигурност на доставките, закупи още по-важно значение. Непосредствената опасност от прекъсване на газовите доставки от Русия за Европа извади по прекомерно мъчителен метод на напред във времето инфраструктурните планове, посредством които ще може да бъде обезпечена диверсификацията на газовите доставки и енергийната сигурност на района. Още по тематиката 5 май 2022 Природен газ 30 апр 2022 ВЕИ 8 апр 2022 И не на последно място – нуждата от опазване на енергийната самостоятелност докара до преосмисляне от страна на европейските държавни управления на вероятността за потребление на лични енергийни запаси. В този смисъл стана ясно, че въглищата, като локален запас, към момента имат своето място в енергийния микс на България. Развитието на интернационалната обстановка удостовери правилността на нашето мнение, че потреблението на локални лигнитни въглища от маришкия басейн не трябва да бъде зачерквано. Без да отхвърляме вероятностите, свързани с европейската Зелена договорка, ние поддържаме мнението, че енергийната промяна на всяка страна към по-зелено бъдеще следва да бъде плавна, без разтърсвания и съобразена с нейните специфики. До каква степен може да бъде понижена енергийната взаимозависимост на стопанската система ни в отговор на общоевропейските цели за реализиране на цялостна диверсификация и самостоятелност на доставките на енергийни запаси? На първо място би трябвало да отбележим, че този развой мъчно може да даде резултати „ от през днешния ден за на следващия ден “. Факт е обаче, че през последните десетилетия е било пропуснато доста време, което ние през днешния ден сме принудени да наваксваме. Както е известно, България е една от най-сериозно подвластните в енергийно отношение страни на остарелия континент. Промяната на тази обстановка изисква целенасочени старания за създаване на нужната инфраструктура, която да разреши доставки на природен газ от разнообразни източници. Тук бих желал да обърна внимание и върху необятното разрастване на стратегии за енергийна успеваемост, застъпено в Плана за възобновяване и резистентност. Общият плануван в Плана за възобновяване и резистентност финансов запас за енергийна успеваемост в жилищни и нежилищни здания е в размер на близо 2.5 милиарда лева Почти 2 милиарда лева от тези средства са за сметка на Механизма за възобновяване и национално обществено съфинансиране. Изпълнението на ограничения за енергийна успеваемост има двустранен резултат – от една страна, понижава сметките на потребителите за електрическа енергия, а от друга – с потреблението на по-малки количества сила, покачва енергийната ни самостоятелност. С осъществяването на такива ограничения ние разчитаме, че ще можем съществено да понижим енергийната взаимозависимост на страната. Какви са другите възможности пред българската страна, с реализацията на които ще бъде обезпечена сигурността на енергийните доставки? Всички вероятни варианти, които имат капацитет да ни обезпечат енергийни доставки на допустими цени, са на масата. На първо място, от изключителна значимост е завършването на междусистемната връзка Гърция-България, посредством която нашата страна и районът ще имат достъп до различни източници на природен газ от Азербайджан, Кавказкия район и други дестинации. Когато връзката бъде приключена, тя ще обезпечава опция и за доставки от нови пазари – наскоро тя стана част от платформата за предложение на потенциал PRISMA, която работи с повече от 40 инфраструктурни оператора от 19 пазара на природен газ. Участието ни като акционер в построяването на терминала за полутечен природен газ край Александруполис също е решение, с помощта на което в бъдеще ще можем да разчитаме на доставки от по-далечни дестинации. През последните месеци водим интензивни диалози с разнообразни снабдители. Комуникираме интензивно и със прилежащите ни страни за да договорим общи доставки на полутечен природен газ през Турция и терминала Ревитуса в Гърция. Преговорите за централизирани единни доставки, които се водят на ниво Европейски Съюз, имат капацитета да реализират допустими за потребителите условия заради сериозните размери на преговори природен газ. Какви са вероятните решения за декарбонизиране на енергийния бранш на търпима за потребителите цена и доколко водородните технологии и системите за предпазване на сила ще подкрепят този развой? Изпълнението на задачите за декарбонизация и реализиране на нулеви въглеродни излъчвания към 2050 година е амбициозна задача, която изисква целенасочени старания от всички представители на обществото – битовите консуматори, промишлеността и страната като цяло. Внедряването на нови софтуерни решения е фактор, който може да има водеща роля за сполучливото решение на тази задача. В този смисъл, плановете за предпазване на сила и водородните технологии, планувани в Плана за възобновяване и резистентност, имат непокътнато място в процеса на промяна. България има всички предпоставки да се трансформира в една от водещите страни, които могат да заменят природния газ с водород като енергиен източник. В страната към този момент работят компании, които софтуерно могат да създадат тази подмяна. Освен това страната ни е богата на водни запаси, което е належащо изискване за по-широко нахлуване на новия тип гориво в средносрочен проект. За подкрепяне на този развой в Плана за възобновяване и резистентност на България е планувана скица за подкрепяне на пилотни планове за произвеждане на зелен водород и биогаз на стойност 137 млн. лева – 68.5 млн. лева за сметка на Механизма за възобновяване и резистентност и още 68.5 млн. лева частно съфинансиране. В процеса на декарбонизация ние разчитаме изключително на построяването на ВЕИ мощности със уреди за предпазване на сила. Това е от основно значение за балансиране на системата, защото поначало производството на сила от ВЕИ е подвластно от естествените условия и не може да бъде стабилно. С тези причини държавното управление включи в Плана за възобновяване и резистентност план в поддръжка на построяването на най-малко 1.4 гигавата ВЕИ и акумулатори на стойност 2 милиарда лева Предвидено е планът да се осъществя на пет тръжни процедури, всяка от които - за даването на най-малко 285 мегавата възобновим потенциал. Изискването е съответните ВЕИ мощности да бъдат изграждани дружно със уреди за предпазване, които да балансират производството и които ще получават поддръжка със средствата по Механизма за възобновяване. В дълготраен проект каква е визията Ви за енергийния микс на страната, с цел да се изпълнят задачите на Зелената договорка и да се подсигурява енергийната сигурност? Вече загатнах, че е редно енергийният микс на всяка страна да следва нейните съответни специфики и обичайни особености. В този смисъл, въглищата, като локален запас, имат своето непокътнато място в енергийния микс на България в средносрочен проект. Към това следва да прибавим и развиването на нуклеарната енергетика, която обезпечава чиста сила на допустими за потребителите цени. Енергията от възобновими източници – слънце, вода, вятър – също може сполучливо да добавя енергийния микс, изключително с развиването на технологиите за предпазване. Ще бъдат ли реализирани задачите за цялостна либерализация на електроенергийния пазар на едро до края на 2022 година? Пълната либерализация е едно от основните условия за обезпечаване на конкурентни и транспарантни условия за доставяне с електрическа енергия на потребителите. Както е известно, този развой в България е прекомерно просрочен, и отлаган през годините. Към момента цялостната либерализация на електроенергийния пазар е заложена като една от нужните промени в Плана за възобновяване и резистентност, която би трябвало да бъде изпълнена до края на тази година. За сполучливото привършване на процеса са нужни промени в Закона за енергетиката, които да транспонират условията на директивата за вътрешния енергиен пазар в българското законодателство. Става въпрос за премахването на ролята на НЕК като публичен снабдител и премахването на квотите електрическа енергия за контролирания пазар. Тези промени са заложени в законодателната стратегия на държавното управление, тъй че аз имам вяра, че те ще бъдат направени в заложените периоди. Интегрирането на пазарите на електрическа енергия в района е основна част от процеса на либерализация. Обединенията в границите на пазара „ ден напред “ с Румъния и Гърция се осъществиха през 2021 година Следващата стъпка на пазарна интеграция е план за обединяване „ в границите на деня “ с Гърция. Той се извършва сега и следва да завърши в края на тази година, редом с пазарното обединяване „ в границите на деня “ на границите на Словакия. Подготвя ли се някакъв механизъм за отбрана на енергийно уязвимите консуматори поради идното излизане на всички битови клиенти на свободния пазар до 2025 година? Идентифицирането на уязвимите консуматори е една от основните задания за сполучлива либерализация на пазара на дребно в страната. Същинската работа по тази задача следва взаимно с министерствата на финансите и на обществената политика. Процесът ще бъде подкрепят и от Плана за възобновяване и резистентност, където идентифицирането на уязвимите консуматори е включено като една от нужните стъпки за либерализация на енергийния пазар. С транспонирането в националното законодателство на Директивата 2019/944, за която стана дума, България възнамерява да дефинира критерии за идентифициране на енергийно бедните семейства и уязвимите консуматори. Ще бъдат взети поради критериите от Директивата като ниски приходи, високи енергийни разноски като дял от наличните приходи, както и енергийна успеваемост. На база на тези критерии ще получим изясненост за това какъв брой са уязвимите консуматори на електрическа енергия в страната, каква е нуждата от тяхното подкрепяне и в какви рамки следва да бъде направено то. Това е определящ фактор за избора на ограниченията, които ще предприемем, за отбрана на тази категория консуматори.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ