Азербайджанските войски са на ръба на сепаратистката крепост Степанакерт в населения с арменци анклав Нагорни Карабах в Азербайджан, което кара жителите да се скрият в мазета в страх, според пратеник на бунтовниците.
Развитието дойде в петък, три дни след като Азербайджан започна интензивен огън по позиции на етнически арменски бунтовници в това, което нарече „антитерористична операция“. Тя поиска да сложат оръжие и сепаратисткото правителство да се разпусне.
Продължавайте да четете
списък от 3 елемента „Обещанието на Баку беше нарушено“: Светът осъжда избухването на Нагорни Карабах нагореПротестиращите в Армения настояват премиерът да подаде оставка след прекратяването на огъня в Нагорни КарабахАрменците от Нагорни Карабах търсят гаранции, преди да предадат оръжие на Бакукрай на списъкаДен по-късно властите в Нагорни Карабах се съгласиха с военните искания, но разговорите за това как регионът ще бъде реинтегриран в Азербайджан не постигнаха окончателно споразумение.
„Ситуацията в Степанакерт е ужасна. Азербайджански войски са навсякъде около града. Те са в покрайнините и хората се опасяват, че азербайджански войници могат да влязат в града всеки момент и да започнат убийства“, каза говорителят на сепаратистите Армине Айрапетян пред агенция Франс Прес в петък.
Айрапетян, който представлява информационния център на сепаратисткото правителство в столицата на Армения, Ереван, каза, че Степанакерт и други части на Нагорни Карабах са загубили повечето основни услуги след офанзивата на Баку във вторник, за да си върне анклава, населен предимно с етнически арменци.
„Без електричество, без газ, без храна, без гориво, без интернет и телефонна връзка“, каза Айрапетян. „Хората се крият в мазета.“
< /p>
Арменските сепаратисти се съгласиха да сложат оръжие пред лицето на сблъсъци, при които според тях са загинали 200 души.
„Имаме толкова много жертви, убити и ранени“, каза Айрапетян, без да предоставя подробности.
Хуманитарна помощ
Междувременно Азербайджан съобщи, че доставя храна и друга хуманитарна помощ на 120 000 души в Нагорни Карабах в петък.
Министерството на извънредните ситуации на Азербайджан каза, че два 20-тонни камиона с храна и хигиенни продукти, както и два камиона с хляб са били изпратени в Нагорни Карабах в петък, пътувайки по пътя от Агдам, който се намира на изток на региона.
Доставките за Нагорни Карабах преди са идвали от Армения на запад.
Арменският премиер Никол Пашинян каза в петък на заседание на правителството, че няма незабавна необходимост етническите арменци в региона да напускат домовете си, но каза, че Армения е готова да приеме до 40 000 евакуирани, ако е необходимо.
Джейхун Байрамов, министър на външните работи на Азербайджан, каза в ООН в четвъртък, че страната му е решена да гарантира на жителите на Нагорни Карабах „всички права и свободи“ в съответствие с конституцията на страната и международните задължения за правата на човека , включително предпазни мерки за етническите малцинства.
Преговорите с Нагорни Карабах в азербайджанския град Евлах ще продължат, каза той.
В Армения антиправителствени демонстранти излязоха по улиците на Ереван в петък за трети ден, за да протестират срещу справянето на правителството с кризата в Нагорни Карабах.
Опозиционните партии обвиниха Пашинян, че прави твърде много отстъпки на Баку и поискаха оставката му.
Малки групи протестиращи блокираха улици в арменската столица, обещавайки да попречат на провеждането на заседанието на кабинета на Пашинян, насрочено по-късно в петък.
Полицията задържа опозиционния политик Андраник Теванян, един от организаторите на протеста.
Пашинян каза в четвъртък, че неговото правителство „ще действа твърдо, но в съответствие със закона“ срещу протестиращите.
„Моят призив, призивът на правителството, остава същият: запазете спокойствие и не прекрачвайте границите на закона в този емоционален и труден момент“, каза той в телевизионно обръщение.
Нагорни Карабах беше под контрола на арменските сепаратисти от войната през 1990 г. между кавказките заклети врагове.
Но през 2020 г. Баку започна шестседмична война, която завърши с примирие с посредничеството на Русия, при което Армения отстъпи части от територии, контролирани от нея в продължение на три десетилетия.
Сделката беше възприета в Армения като национално унижение, за което опозиционните партии обвиниха лошото водене на войната от Пашинян.
Източник: Информационни агенции