Азербайджан, Турция и Русия са категоричните победители в конфликта за

Азербайджан, Турция и Русия са безапелационните спечелили в спора за Нагорни Карабах. Губещият също е явен: западната дипломация, написа Роман Гончаренко.

Ликуващи хора в Азербайджан след постигнатото помирение

След съвсем месец и половина войната в Нагорни Карабах завърши. Обявеното от Азербайджан, Армения и Русия  не поставя край единствено на бойните дейности. То променя изцяло обстановката в Южен Кавказ.

Споразумението планува Азербайджан да възвърне контрола върху огромни елементи от своята някогашна провинция Нагорни Карабах, обитаема най-вече с арменци, и граничещите с тях окръзи. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев се показа като безапелационен победител.
Редакцията предлага
. И двете страни разшириха своето въздействие в района.

Провал на дипломацията

Големите губещи са Армения и подкрепяната от нея непризната Република Нагорни Карабах. Но освен те. Губещ е и дипломацията. Над 30 години в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) се търси решение на спора – без действителен резултат. От 1994 година насам. 

Някои могат да считат това за триумф, само че “Минската група ” на ОССЕ, която дава отговор за спора и е водена от Русия, Съединени американски щати и Франция, се оказа безсилна. Безброй са мирните оферти, отхвърлени от Азербайджан и Армения. Докато Баку не се почувства задоволително мощен, с цел да показва, че „ военно решение “ е допустимо, както се изрази Алиев. Сега той победи, а методът, стартиран от Запада, за спокойно разрешаване на замразени конфликти, наподобява провален.

Когато още веднъж избухна в края на септември, ОССЕ се ограничи до рутинни апели за преустановяване на насилието. Но в случай че дипломацията се постанова с половин уста, тя може единствено да загуби. След седмици на яростна битка Азербайджан промени изискванията. За момента е реализиран пробив без ОССЕ и поражда въпросът дали “Минската група ” въобще е нужна. Възможно е в този момент да бъдат основани нови формати, от които Турция евентуално също ще бъде част.

Западът още веднъж даде самодейността на Путин

А Русия? Президентът Владимир Путин за следващ път показва, че може и избира да употребява военната си мощ като политически инструмент. Включително като публично се държи настрани, а оставя другите да си цапат ръцете – в случая Илхам Алиев. Във военно отношение са съдружници. Но Москва ясно съобщи, че ще се включи в спора единствено при положение, че арменска територия е директно наранена от войната.

Роман Гончаренко

Едва когато откри изискванията за удобни, Кремъл се намеси. От една страна, Путин искаше да отслаби арменския министър председател Никол Пашинян. Пътят на Пашинян към властта мина през. От друга страна, Русия видя добра опция най-сетне да разположи свои войски в района - в допълнение към съществуващата база в Армения. Ереван се обявяваше против съветските мироопазващи войски години наред. Сега трябваше да се съгласи поради вероятността за проваляне в Нагорни Карабах.

Западът още веднъж даде иницативата на Путин - както в Грузия, Украйна и Сирия.