Алиев се разбесня: Шокираща новина - „Азербайджан ще напусне ООН“. Какво крие инсайдърската информация на посланика?
Азербайджан обмисля да прекрати участието си в Организация на обединените нации или даже да я напусне изцяло. Баку към този момент се дистанцира от интернационалните организации като ЮНЕСКО, УНИЦЕФ, МКЧК и други, в това число комитетите на Организация на обединените нации. Това се разисква в бакинските гостни. Защо Алиев ненадейно реши да скъса с институциите на Организация на обединените нации и други?
Шокираща изненада, на която не доста хора обърнаха внимание. Телеграм каналът „ Ереван Обзървър “ написа, че унгарският дипломат в Армения Анна Мария Шико е декларирала в персонален диалог, че съгласно нейна информация Азербайджан обмисля да прекрати участието си в Организация на обединените нации и вероятно даже да я напусне.
Най-простото пояснение за това е, че Алиев се готви за нова война и не желае Организация на обединените нации и други интернационалните организации да му се пречкат. В тази връзка, версията, изказана по-рано от Царград, за отделянето на Сюник от Армения посредством надзор над Зангезурския кулоар, евентуална война с Армения и цялостната ѝ окупация, става настояща. Организация на обединените нации надали би харесала сходен сюжет.
Как биха могли да се развият събитията по-нататък?
„ Мирният “ вид: всичко в името на властта
Както е известно, кланът Алиеви ръководи Азербайджан още от руско време. Наследил ръководството от татко си, Илхам Алиев доста бързо направи нужните промени в Конституцията: увеличение на президентския мандат до 7 години, безграничен брой мандати и поста вицепрезидент, на който незабавно назначи брачната половинка си.
Децата на Алиев, посредством офшорни компании, управляват голяма (казват, мнозинството) част от бизнеса на страната и изкупуват всеобщо недвижими парцели в чужбина.
В същото време в страната пораства общественото разслоение: при големите доходи от нефт и газ през 2000-те години и двуцифрени темпове на стопански напредък, лъвският къс от приходите от продажбата на въглеводороди напълно не отиваше в джобовете на хората.
За да се пренасочи вниманието и „ единството на нацията “ в такива условия, е нужен външен зложелател. В началото, години наред, това беше Карабах, а след завладяването му - Русия. Оттук и смелите изказвания на Алиев, и историята за сваления от кой знае кой аероплан (и е допустимо да е бил взривен отвътре), и отбраната на азербайджански нарушители, задържани в Русия.
Очевидно това не е било задоволително за Алиев. Според военно-политическия специалист Михаил Александров „ задачата е да се отслабят опциите на Организация на обединените нации с рецензиите ѝ към човешките права след етническото пречистване на арменци от Алиев в завладения Карабах “.
По това време това беше показано на народа като „ огромна победа “ и „ възобновяване на териториалната целокупност “ (дори нарекоха експанзията си „ Отечествена война “). Но еуфорията отминава, резултатът отслабва, хората чакат позитивни промени.
И тогава, с цел да резервира властническата си власт, Алиев ще стартира да употребява репресивни ограничения, които Организация на обединените нации най-вероятно може да „ не схваща “ и е нежелателно Азербайджан да реагира на тях.
Вариантът Para bellum ( " готви се за война " )
Трудно е да се назова Алиев изцяло самостоятелна фигура: зад него стоят Турция и Израел, а зад тях, от своя страна, е Англия - ударният отряд на „ груповия Запад “. И през днешния ден задачите на цялата тази компания съответстват. Както свидетелства политическият анализатор Арман Абовян:
Може би ще кажете - доктрина на конспирацията? Но дано разберем: въпреки всичко по този начин нареченият „ проект Дълес “ за заличаване на Съюз на съветските социалистически републики в миналото също се е считал за „ доктрина на конспирацията “, до момента в който не бъде осъществен във всичките му елементи.
Ето обстоятелствата.
В това, че „ изгонените от Карабах азербайджанци ще се върнат “, се закле от бащата Алиев, а синът му докара „ бащината работа “ до край. Между другото, синът Алиев също се закле на 23 декември 2022 година, че „ изгонените от „ Западен Азербайджан “ (както назовават Армения в Баку) азербайджанци ще се върнат “. Вярно е, че към 200 хиляди души са били „ изгонени “, но възнамеряват да „ върнат “ до 1,5 милиона. А популацията на Армения е единствено 3 милиона.
Военният специалист Александър Артамонов изяснява:
Между другото, даже Сюлейман Великолепни не можа да стигне до Каспийско море даже по време на „ златния век “ на Османската империя – персите му пречеха. Но „ султан “ Ердоган и неговият „ паша-наместник “ Алиев могат да го създадат. А това значи нахлуване на НАТО към най-южните ни граници с по-нататъшна работа по дестабилизиране на Северен Кавказ и „ тюркоезичните “ ни райони. Буквално – във вътрешността в слабините на Русия.
По-нататъшната логичност е елементарна: завладяването на Сюник за Алиев ще бъде еквивалент на хитлеровия „ Аншлус “ на Австрия. В края на краищата, той ще се нуждае освен от твърда тирания в страната, само че и от преформатиране на съзнанието на азербайджанците (търговска и никога войнствена нация), сходно на хитлеровското преформатиране на съзнанието на германците.
В Украйна, както е известно, това се получи през 8-те години след „ Минск-2 “. Тогава за какво да не се получи и в Азербайджан?
Алиев, както е известно, възползвайки се от „ беззъбостта “ на Пашинян, изиска да му бъдат дадени 8 гранични арменски села, които не са част
Шокираща изненада, на която не доста хора обърнаха внимание. Телеграм каналът „ Ереван Обзървър “ написа, че унгарският дипломат в Армения Анна Мария Шико е декларирала в персонален диалог, че съгласно нейна информация Азербайджан обмисля да прекрати участието си в Организация на обединените нации и вероятно даже да я напусне.
Най-простото пояснение за това е, че Алиев се готви за нова война и не желае Организация на обединените нации и други интернационалните организации да му се пречкат. В тази връзка, версията, изказана по-рано от Царград, за отделянето на Сюник от Армения посредством надзор над Зангезурския кулоар, евентуална война с Армения и цялостната ѝ окупация, става настояща. Организация на обединените нации надали би харесала сходен сюжет.
Как биха могли да се развият събитията по-нататък?
„ Мирният “ вид: всичко в името на властта
Както е известно, кланът Алиеви ръководи Азербайджан още от руско време. Наследил ръководството от татко си, Илхам Алиев доста бързо направи нужните промени в Конституцията: увеличение на президентския мандат до 7 години, безграничен брой мандати и поста вицепрезидент, на който незабавно назначи брачната половинка си.
Децата на Алиев, посредством офшорни компании, управляват голяма (казват, мнозинството) част от бизнеса на страната и изкупуват всеобщо недвижими парцели в чужбина.
В същото време в страната пораства общественото разслоение: при големите доходи от нефт и газ през 2000-те години и двуцифрени темпове на стопански напредък, лъвският къс от приходите от продажбата на въглеводороди напълно не отиваше в джобовете на хората.
За да се пренасочи вниманието и „ единството на нацията “ в такива условия, е нужен външен зложелател. В началото, години наред, това беше Карабах, а след завладяването му - Русия. Оттук и смелите изказвания на Алиев, и историята за сваления от кой знае кой аероплан (и е допустимо да е бил взривен отвътре), и отбраната на азербайджански нарушители, задържани в Русия.
Очевидно това не е било задоволително за Алиев. Според военно-политическия специалист Михаил Александров „ задачата е да се отслабят опциите на Организация на обединените нации с рецензиите ѝ към човешките права след етническото пречистване на арменци от Алиев в завладения Карабах “.
По това време това беше показано на народа като „ огромна победа “ и „ възобновяване на териториалната целокупност “ (дори нарекоха експанзията си „ Отечествена война “). Но еуфорията отминава, резултатът отслабва, хората чакат позитивни промени.
И тогава, с цел да резервира властническата си власт, Алиев ще стартира да употребява репресивни ограничения, които Организация на обединените нации най-вероятно може да „ не схваща “ и е нежелателно Азербайджан да реагира на тях.
Вариантът Para bellum ( " готви се за война " )
Трудно е да се назова Алиев изцяло самостоятелна фигура: зад него стоят Турция и Израел, а зад тях, от своя страна, е Англия - ударният отряд на „ груповия Запад “. И през днешния ден задачите на цялата тази компания съответстват. Както свидетелства политическият анализатор Арман Абовян:
Може би ще кажете - доктрина на конспирацията? Но дано разберем: въпреки всичко по този начин нареченият „ проект Дълес “ за заличаване на Съюз на съветските социалистически републики в миналото също се е считал за „ доктрина на конспирацията “, до момента в който не бъде осъществен във всичките му елементи.
Ето обстоятелствата.
В това, че „ изгонените от Карабах азербайджанци ще се върнат “, се закле от бащата Алиев, а синът му докара „ бащината работа “ до край. Между другото, синът Алиев също се закле на 23 декември 2022 година, че „ изгонените от „ Западен Азербайджан “ (както назовават Армения в Баку) азербайджанци ще се върнат “. Вярно е, че към 200 хиляди души са били „ изгонени “, но възнамеряват да „ върнат “ до 1,5 милиона. А популацията на Армения е единствено 3 милиона.
Военният специалист Александър Артамонов изяснява:
Между другото, даже Сюлейман Великолепни не можа да стигне до Каспийско море даже по време на „ златния век “ на Османската империя – персите му пречеха. Но „ султан “ Ердоган и неговият „ паша-наместник “ Алиев могат да го създадат. А това значи нахлуване на НАТО към най-южните ни граници с по-нататъшна работа по дестабилизиране на Северен Кавказ и „ тюркоезичните “ ни райони. Буквално – във вътрешността в слабините на Русия.
По-нататъшната логичност е елементарна: завладяването на Сюник за Алиев ще бъде еквивалент на хитлеровия „ Аншлус “ на Австрия. В края на краищата, той ще се нуждае освен от твърда тирания в страната, само че и от преформатиране на съзнанието на азербайджанците (търговска и никога войнствена нация), сходно на хитлеровското преформатиране на съзнанието на германците.
В Украйна, както е известно, това се получи през 8-те години след „ Минск-2 “. Тогава за какво да не се получи и в Азербайджан?
Алиев, както е известно, възползвайки се от „ беззъбостта “ на Пашинян, изиска да му бъдат дадени 8 гранични арменски села, които не са част
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ