Азербайджан преминава към зелена енергия
Азербайджан, прочут със забележителните си ресурси от петрол и газ, предприе неочакван завой през последните години, преминавайки от изкопаеми горива към зелена сила. Страната освен диверсифицира своя енергиен микс, само че и отдава своя принос към световните старания в битката с климатичните промени, като в този развой президентът на Азербайджан Илхам Алиев изпъкна като предвидлив международен водач. Докато страната продължава да върви по този път, напъните на нейното управление за образуване на по-екологичен и по-устойчив енергиен пейзаж стават все по-ефективни и получават все по-голямо самопризнание на интернационалната сцена.
През 2019 година Азербайджан разчиташе главно на природен газ за произвеждане на 94% от електрическата енергия си, 5% от преработката на водна сила и едвам 1% от възобновими източници. В сходство с Парижкото съглашение за климатичните промени, страната се ангажира да реализира доста понижение на излъчванията с 35% до 2030 година спрямо базовата 1990 година. На 28-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за измененията в климата (COP), която се организира в края на 2023 година в Дубай, Азербайджан пое спомагателен ангажимент да доближи амбициозната цел от 40% понижение на излъчванията на парникови газове до 2050 година
Азербайджан разполага със значимо количество възобновими енергийни запаси, измежду които доказан капацитет от 157 000 мегавата в Каспийския район. Освен това, неотдавна избраните за зелени енергийни зони в азербайджанския район Карабах, икономическите региони Източен Зангезур и Нахичеван също имат забележителен капацитет за вятърна и водна сила. Разпознавайки големите благоприятни условия в тази посока, президентът Алиев сложи като приоритет възобновимата сила, което изисква голям брой старания и обилни вложения. Бяха подписани основни съглашения с огромни интернационалните компании като " ACWA Power ", " Masdar " и " BP ", с цел да може да се реализира генерирането на над 25 гигавата възобновима сила, като построяването на първичните вятърни и слънчеви електроцентрали към този момент е в ход. Първата 230-мегаватова слънчева електроцентрала беше открита през октомври 2023 година, а друга 1200-мегаватова централа е в развой на градеж и скоро следва да бъде пусната в употреба.
Изобилните възобновими енергийни запаси на Азербайджан задоволяват освен вътрешните упоритости на страната за зелена сила, само че и имат капацитета да допринесат доста и към задачата на Европа, а точно постигане на дял от 42,5% възобновима сила до 2030 година В началото на 2022 година беше стартират енергиен разговор сред Европейския съюз (ЕС) и Азербайджан. Фокусът на разговора бяха възобновимите енергийни източници, водорода и енергийната успеваемост. През юли същата година Азербайджан и Европейски Съюз потвърдиха своя ангажимент посредством Меморандум за съгласие за стратегическо партньорство в енергийния бранш. Към края на 2022 година Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария подписаха съглашение за създаване на високоволтов подводен електрически кабел под Черно море. Този упорит план, който е част от „ Зеления енергиен кулоар ", ще включва построяването на най-дългия подводен кабел в света свързващ електрическите системи на двете кавказки страни с континентална Европа.
Забележителният прогрес на Азербайджан в региона на възобновимата сила получи интернационално самопризнание. Доказателство за това е груповото решение на страните по Конвенцията на Организация на обединените нации за климатичните промени от 11 декември 2023 година, с което страната беше утвърдена за хазаин на COP29 - събитие с световна значителност. На 25 декември същата година президентът Алиев подписа заповед, с която публично разгласи 2024 година за „ Година на зелената международна взаимност " в Азербайджан. Президентската заповед, която още веднъж удостовери уговорката на Азербайджан към световните старания за битка с измененията в климата, цели да сложи рамка за COP29, планувана за ноември 2024 година в Азербайджан.
През 2019 година Азербайджан разчиташе главно на природен газ за произвеждане на 94% от електрическата енергия си, 5% от преработката на водна сила и едвам 1% от възобновими източници. В сходство с Парижкото съглашение за климатичните промени, страната се ангажира да реализира доста понижение на излъчванията с 35% до 2030 година спрямо базовата 1990 година. На 28-ата сесия на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за измененията в климата (COP), която се организира в края на 2023 година в Дубай, Азербайджан пое спомагателен ангажимент да доближи амбициозната цел от 40% понижение на излъчванията на парникови газове до 2050 година
Азербайджан разполага със значимо количество възобновими енергийни запаси, измежду които доказан капацитет от 157 000 мегавата в Каспийския район. Освен това, неотдавна избраните за зелени енергийни зони в азербайджанския район Карабах, икономическите региони Източен Зангезур и Нахичеван също имат забележителен капацитет за вятърна и водна сила. Разпознавайки големите благоприятни условия в тази посока, президентът Алиев сложи като приоритет възобновимата сила, което изисква голям брой старания и обилни вложения. Бяха подписани основни съглашения с огромни интернационалните компании като " ACWA Power ", " Masdar " и " BP ", с цел да може да се реализира генерирането на над 25 гигавата възобновима сила, като построяването на първичните вятърни и слънчеви електроцентрали към този момент е в ход. Първата 230-мегаватова слънчева електроцентрала беше открита през октомври 2023 година, а друга 1200-мегаватова централа е в развой на градеж и скоро следва да бъде пусната в употреба.
Изобилните възобновими енергийни запаси на Азербайджан задоволяват освен вътрешните упоритости на страната за зелена сила, само че и имат капацитета да допринесат доста и към задачата на Европа, а точно постигане на дял от 42,5% възобновима сила до 2030 година В началото на 2022 година беше стартират енергиен разговор сред Европейския съюз (ЕС) и Азербайджан. Фокусът на разговора бяха възобновимите енергийни източници, водорода и енергийната успеваемост. През юли същата година Азербайджан и Европейски Съюз потвърдиха своя ангажимент посредством Меморандум за съгласие за стратегическо партньорство в енергийния бранш. Към края на 2022 година Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария подписаха съглашение за създаване на високоволтов подводен електрически кабел под Черно море. Този упорит план, който е част от „ Зеления енергиен кулоар ", ще включва построяването на най-дългия подводен кабел в света свързващ електрическите системи на двете кавказки страни с континентална Европа.
Забележителният прогрес на Азербайджан в региона на възобновимата сила получи интернационално самопризнание. Доказателство за това е груповото решение на страните по Конвенцията на Организация на обединените нации за климатичните промени от 11 декември 2023 година, с което страната беше утвърдена за хазаин на COP29 - събитие с световна значителност. На 25 декември същата година президентът Алиев подписа заповед, с която публично разгласи 2024 година за „ Година на зелената международна взаимност " в Азербайджан. Президентската заповед, която още веднъж удостовери уговорката на Азербайджан към световните старания за битка с измененията в климата, цели да сложи рамка за COP29, планувана за ноември 2024 година в Азербайджан.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ