„Първата буква от твоята азбука“ в парк „Арпезос“
Азбуката е този неповторим културен инструмент, посредством който се прави документално предаване на книжовния език /през каквито и промени да е минавал/ от потомство на потомство и който обезпечава вечността на човешката памет.
Неслучайно с първата писмен знак в някои писмености стартира думата Бог. 3-метровата апаратура „ Първата писмен знак от твоята писменост “, която от 21 май ще краси парк „ Арпезос “, е основана по план на млади създатели от Арт придвижване Кръг в границите на Инициативата „ Мултикултурният град-2022 “. Тя съставлява дърво, на което петте клона приключват с първата писмен знак от петте най-характерните за историята и сегашното на Кърджали писмености – българска, турска, гръцка, арменска и иврит. Върху плоча в основата на дървото надписът „ Първата писмен знак от твоята писменост “ е изписан в оригинал на петте езика. Досега в страната беше известно основаването на пейки, изписани с букви и стихове – основно на кирилица,а това е първият модел за показване на езиковото разнообразие като мултикултурна-туристическа атракция. Многообразие, което привидно ни разделя, само че и ни прави близки, доказателство за което например е графичният знак за начална писмен знак в български, турски и гръцки, който е еднакъв – А. Звукът А доминира и в произнасянето на първата писмен знак на иврит /Алеф/ и на арменски /Айк/.
Азбуките постоянно са плод на редовно и дълготрайно интеркултурно съдействие. Духовникът, историк и преводач Месроб Машдоц /362-440 г./ е основател на арменската писменост /405 г./, носе счита, че е допринесал и за основаването на националните писмености на Грузия и Албания.
През 855 година /по сведенията на средновековния свещеник и публицист Черноризец Храбър, „ За буквите ”„ О писмєньхъ “/ България приема глаголическата писменост, основана от св. Кирил и св. Методий. Глаголицата последователно е сменена с кирилица – писменост, основана в Преславската книжовна школа при започване на 10 век.Тя употребява за модел гръцката писменост с добавени опростени разновидности на глаголическите букви и то за тези от тях, които не са имали гръцки сходства. Най-старите български писмени монументи са от края на 10-ти и началото на 11 век.Масово употребен в България до първата четвърт на 19 век е обичайният вид на кирилицата, след което става прекосяване от обичайна кирилица към съветската гражданска писменост на цар Петър I и процесът приключва с победа на българската кирилица, която модернизира и компенсира някои от главните дефекти на основаната от Петър I писменост.
Гръцката писменост произлиза от финикийската и е най-старата писменост, която се употребява и до през днешния ден.Тя се употребява и като гръбнак за основаването на книжовност в Европа и Близкия изток, включително за латинската писменост и кирилицата. Днес с изключение на за писане, гръцките букви се употребяват в науката като математически знаци и имена на звезди.
Турският език се приказва от над 77 милиона души като първи език и от още 6 милиона като втори език, което го прави най-разпространеният измежду групата на тюркските езици. Той е претърпял доста промени, минал е през така наречен „ османски турски език “, който е мощно повлиян от арабския и персийския, до момента в който през 20-те години на 20 в., след краха на Османската империя, в Турция е извършена езикова промяна, като формалната книжовност става вид на латиницата, непосредствен до френското изписване. През последните десетилетия на 20 век в турския непрестанно пораждат нови думи и понятия, изразяващи нови публични концепции и технологии в науката, на мястото на новонавлизащите, основно британски чуждици.
На иврит писмеността се назовава алефбет, което е общ брой от наименованията на първите 2 букви от писмеността. Най-ранните сведения за тази книжовност датират от 10 век пр.н.е. Еврейската книжовност произлиза от финикийската, като даже наименованията на обособените букви са заети от финикийските. Върху това безспорно е повлияло географското съседство и близко роднинство на античните финикийци и евреи.
21 май е Световен ден на културното разнообразие за разговор и развиване. В актуалния свят на надигащи се национализми, ксенофобия и език на омразата, да „ залесяваме “ културата с дървета, въодушевени от интеркултурните взаимоотношения сред езиците и културите, е предопределение на мощните и въодушевени хора, и на градовете, които работят за бъдещето.
Неслучайно с първата писмен знак в някои писмености стартира думата Бог. 3-метровата апаратура „ Първата писмен знак от твоята писменост “, която от 21 май ще краси парк „ Арпезос “, е основана по план на млади създатели от Арт придвижване Кръг в границите на Инициативата „ Мултикултурният град-2022 “. Тя съставлява дърво, на което петте клона приключват с първата писмен знак от петте най-характерните за историята и сегашното на Кърджали писмености – българска, турска, гръцка, арменска и иврит. Върху плоча в основата на дървото надписът „ Първата писмен знак от твоята писменост “ е изписан в оригинал на петте езика. Досега в страната беше известно основаването на пейки, изписани с букви и стихове – основно на кирилица,а това е първият модел за показване на езиковото разнообразие като мултикултурна-туристическа атракция. Многообразие, което привидно ни разделя, само че и ни прави близки, доказателство за което например е графичният знак за начална писмен знак в български, турски и гръцки, който е еднакъв – А. Звукът А доминира и в произнасянето на първата писмен знак на иврит /Алеф/ и на арменски /Айк/.
Азбуките постоянно са плод на редовно и дълготрайно интеркултурно съдействие. Духовникът, историк и преводач Месроб Машдоц /362-440 г./ е основател на арменската писменост /405 г./, носе счита, че е допринесал и за основаването на националните писмености на Грузия и Албания.
През 855 година /по сведенията на средновековния свещеник и публицист Черноризец Храбър, „ За буквите ”„ О писмєньхъ “/ България приема глаголическата писменост, основана от св. Кирил и св. Методий. Глаголицата последователно е сменена с кирилица – писменост, основана в Преславската книжовна школа при започване на 10 век.Тя употребява за модел гръцката писменост с добавени опростени разновидности на глаголическите букви и то за тези от тях, които не са имали гръцки сходства. Най-старите български писмени монументи са от края на 10-ти и началото на 11 век.Масово употребен в България до първата четвърт на 19 век е обичайният вид на кирилицата, след което става прекосяване от обичайна кирилица към съветската гражданска писменост на цар Петър I и процесът приключва с победа на българската кирилица, която модернизира и компенсира някои от главните дефекти на основаната от Петър I писменост.
Гръцката писменост произлиза от финикийската и е най-старата писменост, която се употребява и до през днешния ден.Тя се употребява и като гръбнак за основаването на книжовност в Европа и Близкия изток, включително за латинската писменост и кирилицата. Днес с изключение на за писане, гръцките букви се употребяват в науката като математически знаци и имена на звезди.
Турският език се приказва от над 77 милиона души като първи език и от още 6 милиона като втори език, което го прави най-разпространеният измежду групата на тюркските езици. Той е претърпял доста промени, минал е през така наречен „ османски турски език “, който е мощно повлиян от арабския и персийския, до момента в който през 20-те години на 20 в., след краха на Османската империя, в Турция е извършена езикова промяна, като формалната книжовност става вид на латиницата, непосредствен до френското изписване. През последните десетилетия на 20 век в турския непрестанно пораждат нови думи и понятия, изразяващи нови публични концепции и технологии в науката, на мястото на новонавлизащите, основно британски чуждици.
На иврит писмеността се назовава алефбет, което е общ брой от наименованията на първите 2 букви от писмеността. Най-ранните сведения за тази книжовност датират от 10 век пр.н.е. Еврейската книжовност произлиза от финикийската, като даже наименованията на обособените букви са заети от финикийските. Върху това безспорно е повлияло географското съседство и близко роднинство на античните финикийци и евреи.
21 май е Световен ден на културното разнообразие за разговор и развиване. В актуалния свят на надигащи се национализми, ксенофобия и език на омразата, да „ залесяваме “ културата с дървета, въодушевени от интеркултурните взаимоотношения сред езиците и културите, е предопределение на мощните и въодушевени хора, и на градовете, които работят за бъдещето.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ