Аз знам, че на българското общество му е нужно да

Аз знам, че на българското общество му е нужно да се усеща значимо, знаещо и можещо. Някои хора, доста малко хора са точно такива, Знаещи, можещи и значими.

Но голямата част са непохватни, некадърни и некомпетентни. Именно тези хора се усещат значими повтаряйки думите на "уж мощните на деня ". В синхрон с масата те се усещат нещо. Нещо, което в никакъв случай няма да бъдат. Те постоянно ще останат сивата бездарна маса тласкала като вълна обществото ни постоянно в неверната посока и в този смисъл постоянно недоволни от ничии решения, които пленени от еуфорията са повтаряли като мантри.

Тези хора са нищо повече от лицемери, които още преди да изстинат пламъците от изгорените остарели идоли, към този момент ще са се поклонили на новите, които са им основали.

Нищо повече от нагаждачи, които чакат следващото "браво " от устата на някой умел измамник.

Тук обаче се появява проблем...

Истината, тази грозна, подритвана, като непотребна движимост истина крива и недоразбрана. Тя си прокарва път през времето и се загнездва в същите тези идиоти. Тя им пречи, души ги, като мощно стегната вратовръзка за това по всякакъв начин се мъчат да я отстранен и заобиколят. Правят се, че не я виждат, то нека изчезне... Но не, тя убива даже и най-старите и кървави неистини. Само времето е на нейна страна...

Време, което е заплатено с кръвта на знаещите, можещите и значимите.

Даниел Христов