Аз в клетка повече не влизам. Достатъчно тежко ми беше

" Аз в клетка повече не влизам. Достатъчно тежко ми беше (смее се). Не допусках какво става с главата ти, когато си затворен в пространство два на два. Мозъкът тотално се трансформира. Излизайки от клетката, светът ми се видя доста, доста огромен. Бях привикнал с тези дребни крачки, които имах и това беше всичко. "

Това съобщи в ефира на Българска национална телевизия ултрамаратонецът Красимир Георгиев, който прекара 2 седмици в клетка пред НДК, участвайки в обществен опит.

" С екипа ми взехме решение да създадем този опит, тъй като тази изолираност е нездравословна. Тази обществена изолираност, която и сега тече - идвайки насам в метрото, видях едвам двама-трима души да са без слушалки - затворили сме се в кутийки и си живеем в тях ", уточни Георгиев.

" Добре че екипът ми не ме послуша - мислех да остана месец там, тъй като щях да изляза с в действителност тежки психически контузии ", добави Красимир Георгиев..

" Идеята за клетката пристигна преди няколко години, само че това се трансформира в нещо огромно, тъй като го виждаме на всички места. Казват някои, че не съм бил изолиран, тъй като съм бил в центъра на София, само че аз бях изолиран, тъй като не чувах нищо от протичащото се на открито, нямах книги, музика, никакви връзки. Струваше си и се надявам - това е път, който би трябвало да стартираме. Щом на мен по този начин ми се отрази - с паник офанзиви и съвсем припадайки, излизайки от клетката - представете си това по какъв начин би се отразило на един млад мозък. Не единствено младите - всеки пред компютъра, телефона, у дома е затворен. Ние не знаем по какъв начин да споделяме към този момент. Хората схващат за какво го върша и че би трябвало да приказваме за това ", добави още ултрамаратонецът.