Аз умрях преди близо 9 години
Аз умрях преди съвсем 9 години. Но не ви пиша за това, а с цел да ви опиша по какъв начин пребивавам тук. Пиша ви, с цел да ви опиша своята история. Историята на моята огромна обич. И желая да кажа, че любовта не умира. Дори на този свят.
Дори в случай че се опитат да я убият, даже в случай че го желаете. Любовта не умира. Никога…
Запознахме се на 31 декември. Планирах да посрещна Нова година у едни остарели другари. Животът ми до нейната поява беше толкоз ненужен и непотребен, че постоянно се питах: „ За какво пребивавам? “ Работа? Да, харесва ми това, с което се занимавам. Семейство? Много желаех да имам деца, само че по този начин и нямах.
Сега разбирам, че смисълът на моя живот е бил да дочакам тази среща. Не желая да я разказвам. По-точно, просто не мога да я опиша, с цел да разберете в действителност каква е тя. Защото всяка писмен знак, всеки ред от писмото ми е напоен от любовта към нея и за всяка мигла, паднала от нейните тъжни очи, за всяка нейна сълза съм подготвен да дам всичко.
И по този начин, това се случи на 31 декември. Веднага разбрах, че се влюбвам, Ако тя беше пристигнала сама, не бих се поколебал да се приближа към нея в първата минута на нашата среща. Но тя не беше сама. Заедно с нея беше моят най-хубав другар.
Запознали се преди няколко седмици, само че от неговата уста бях слушал за нея доста забавни неща. И ето в този момент я видях.
Когато гръмна зарята и бяха произнесени тостовете, аз отидох до прозореца. От дишането ми стъклото се запоти и написах: „ Обичам те “.
Отдалечих се и надписът изчезна от очите ми. След това седнахме още веднъж на масата, наздравици. Върнах се при прозореца след час. Подишах върху него и видях надписа: „ Твоя съм “. Подкосиха ми се краката, за няколко секунди ми спря дишането…
Любовта идва единствено един път. И човек го схваща незабавно. Всичко, което беше животът ми до този ден, беше единствено сън, бълнуване. Има доста думи за това събитие. Но животът ми стартира тъкмо в тази новогодишна вечер, тъй като разбрах, виждайки в очите й, че този ден също е първият в нейния живот.
На втори януари отидохме на хотел и планирахме да си купим наше малко местенце. Стана ни табиет да си пишем един на различен бележки по прозорците. Пишех й: „ Ти си моят сън “. Тя ми отвръщаше: „ Само не се събуждай “.
Най-съкровените стремежи оставяхме на прозорците в хотела, в колата, на посетители при другари. Бяхме дружно тъкмо два месеца. След това аз изчезнах.
Сега отивам до нея единствено когато спи. Сядам на леглото й, поемам дъх аромата й. Не мога да рева. Не умея. Но усещам болежка. Не физическа, а душевна.
През всичките тези осем години тя посреща Нова година сама. Сяда до прозореца, налива в чаша шампанско и плаче. Зная, че тя продължава да ми написа бележки на прозореца. Но не мога да ги прочета, тъй като от дишането ми стъклото не се запотява.
Миналата Нова година беше невероятна. Не желая да ви описвам за тайните на задгробния живот, само че си заслужих едно предпочитание. Мечтаех да прочета нейния финален надпис върху стъклото.
И когато тя се разсъни, дълго седях на леглото й, галех косите й, целувах ръцете й… А след това отидох до прозореца. Знаех, че иска ми се получи, че мога да видя нейното обръщение и го видях. Тя беше оставила за мен една дума – „ Пусни “.
Тази Нова година ще е последната, която тя прекарва в самотност. Получих позволение за своето последно предпочитание, в подмяна на което повече в никакъв случай няма да мога да отида при нея и повече в никакъв случай няма да я видя.
В тази новогодишна нощ, когато часовникът удари среднощ, когато всички в близост се веселят и се поздравяват един различен, когато цялата Вселена замира в очакване на първия мирис, на първата секунда Нова година, тя ще си налее шампанско в чашата, ще отиде до прозореца и ще види надписа „ Пускам те “.
