Анонимен член на Майките на София: Исках Бог да си ме прибере, ...
Аз самата минах през този пъкъл след раждане на детето ми, който продължи 3 мъчителни години!
Никога не съм си представяла, че може да изпадна в сходно положение! Нищо не ме радваше, изпитвах голяма тъга, болежка, горест, животът ми изглеждаше тежък и неправилен, не можех да дремя въобще, не желаех да ставам заран, а единствено да заспя и да не се събудя! Исках Бог да си ме прибере, тъй като душевната болежка беше непоносима!
Нямах предпочитание да се обличам добре, да се подкрепям, да отивам на почивки, да пребивавам...и то след такова радостно събитие като появяването на детето ми!
Чувствах се отговорна и се стравувах от това, макар че осъзнавах, че това е доста страшна болест и, че аз нямам виновност! А кардинално съм мощен и оправен човек.
След като разбрах, че я търсят и има меланхолия, незабавно писах на посочения телефон и предложих лекарката, която безусловно ме избави и ми върна насладата от живота!
За страдание обаче закъсняхме и не успяхме да спасим нея!
Толкова мъчително ми стана, макар че не я познавах, тъй като знам какво е преживявала!
Много хора омаловажава тази страшна болест и се държат с хората, които минават през това, по този начин като че ли те си измислят и се глезят! Дават им препоръки да се занимават с всякакви неща, да си намирят занимание, да се стегнат и така нататък А това е болест, която би трябвало да се лекува, тъй като когато си болен, нямаш нито сили, нито предпочитание за каквото и да било!
САМО ХОРА, КОИТО СА МИНАЛИ ПРЕЗ ТОВА, ЗНАЯТ ЗА КАКВЪВ АД СТАВА ДУМА!
А повярвайте ми, в действителност е тежко и ужасно, все едно си в пъкъла и не можеш да се измъкнеш от там!!! И множеството самоубийства от меланхолия потвърждават това!
На мен ми оказа помощ вярата в Бог и молитвите (много другари се молеха за мен) и една психотерапевтка с от София с диалози и медикаменти. За страдание нищо друго, което бях пробвала, не ми оказа помощ - психолози, хомеопатия, хранителни добавки...
Анонимна съм, тъй като към момента се срамя намерено да приказвам за това, тъкмо заради обстоятелството, че в България към момента битува мнението, че депресията е глезотия и не се гледа съществено на нея!
Анонимен член на " Майките на София ", Фейсбук
Никога не съм си представяла, че може да изпадна в сходно положение! Нищо не ме радваше, изпитвах голяма тъга, болежка, горест, животът ми изглеждаше тежък и неправилен, не можех да дремя въобще, не желаех да ставам заран, а единствено да заспя и да не се събудя! Исках Бог да си ме прибере, тъй като душевната болежка беше непоносима!
Нямах предпочитание да се обличам добре, да се подкрепям, да отивам на почивки, да пребивавам...и то след такова радостно събитие като появяването на детето ми!
Чувствах се отговорна и се стравувах от това, макар че осъзнавах, че това е доста страшна болест и, че аз нямам виновност! А кардинално съм мощен и оправен човек.
След като разбрах, че я търсят и има меланхолия, незабавно писах на посочения телефон и предложих лекарката, която безусловно ме избави и ми върна насладата от живота!
За страдание обаче закъсняхме и не успяхме да спасим нея!
Толкова мъчително ми стана, макар че не я познавах, тъй като знам какво е преживявала!
Много хора омаловажава тази страшна болест и се държат с хората, които минават през това, по този начин като че ли те си измислят и се глезят! Дават им препоръки да се занимават с всякакви неща, да си намирят занимание, да се стегнат и така нататък А това е болест, която би трябвало да се лекува, тъй като когато си болен, нямаш нито сили, нито предпочитание за каквото и да било!
САМО ХОРА, КОИТО СА МИНАЛИ ПРЕЗ ТОВА, ЗНАЯТ ЗА КАКВЪВ АД СТАВА ДУМА!
А повярвайте ми, в действителност е тежко и ужасно, все едно си в пъкъла и не можеш да се измъкнеш от там!!! И множеството самоубийства от меланхолия потвърждават това!
На мен ми оказа помощ вярата в Бог и молитвите (много другари се молеха за мен) и една психотерапевтка с от София с диалози и медикаменти. За страдание нищо друго, което бях пробвала, не ми оказа помощ - психолози, хомеопатия, хранителни добавки...
Анонимна съм, тъй като към момента се срамя намерено да приказвам за това, тъкмо заради обстоятелството, че в България към момента битува мнението, че депресията е глезотия и не се гледа съществено на нея!
Анонимен член на " Майките на София ", Фейсбук
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ