Уникалната история на прадядото на Кирил Маричков, бил е велик българин
" Аз съм радостен и насладата ми няма граници, като си наумя, че " Моята молитва " се сбъдва. "
Вечните думи принадлежат на националния ни воин Христо Ботев, а словата му са част от писмо, което изпраща до близкия си другар Георги Странски. Мъжът е освен сподвижник на Ботев, само че е кум на сватбата му с Венета, а по-късно става и кръстник на щерка им Иванка.
Странски е прочут с делото си на бунтовник и политик след Освобождението, само че в мозъците на хората остава вечно с специалността си на доктор, който даже рискува живота си, с цел да оказва помощ на хората в неволя.
Странски е родом от Калофер
Георги Странски е роден на 1 август (13 август нов стил) 1847 година в Калофер. Едва 17-годишен отпътува за Букурещ, където приключва първо здравно учебно заведение, а през 1874 година получава тапия по медицина в Букурещкия университет. Именно в северната ни съседка Георги попада в средите на хъшовете и около родния Калофер се сближава с Христо Ботев.
През идващите години работи като доктор в Бузъу и Букурещ и издава книгата " Медицински беседи ", която излиза в годината на Априлското въстание. В Румъния Странски е измежду създателите на Българското човеколюбиво настоятелство. Обществената организация е основана от представители на умерените революционни кръгове на българската емиграция, последователи на Киряк Цанков. Настоятелството си слага задача да оказва помощ на потърпевшите в хода на потушаването на въстанието в Босна и Херцеговина (т.нар Херцоговско въстание от 1875 г.). След експлоадирането на Априлското въстание по всякакъв начин подкрепя българското население, като най-значимият акт е материалната помощ и въоръжаване на четата на Христо Ботев.
След погрома на Априлското въстание настоятелството е наследено от Българско централно благотворително общество, чийто член още веднъж е Странски. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) той взе участие в румънска санитарна задача в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878 г.) е боен доктор в румънската войска.
Житейският път на Георги Странски се свързва най-силно с родината му след Освобождението.
" След рухването на Плевен на 10.ХII.1877 година, вместо да се върне в Букурещ, доктор Странски се открива на работа в Плевен. Плевенчани възторжено посрещат първия български доктор, участник в боевете за освобождението на града. Д-р Странски интензивно се включва в ликвидирането на антисанитарното положение на града и всеобщите епидемиологични болести, резултат на продължителната блокада. Младият доктор е в стихията си - на никого не отхвърля здравна помощ, постоянно самичък набира нужните медикаменти, отхвърля хонорара, предлаган му от бедните заболели. Той бързо превзема сърцата на бедните и уважението на богатите. През 1878 година, след подписването на Санстефанския кротичък контракт, той е назначен за областен доктор и шеф на плевенската болница. През 1879 година напуща болничното заведение, тъй като е определен за представител във Великото национално заседание в Търново ", написа в сборника " 150 години болнично дело в Плевен (1865-2015) ".
Болницата е открита през 1865 година като вакъфска по персонално разпореждане на Митхат паша. Телеграфно от Русе е извикан военният доктор доктор Ла Брюс който управлява градежа на болничното заведение на мястото на имарета (сиропиталището) на Гаази Али бей. Разкрити са 40 кревати. Персоналът е най-малък - доктор Ла Брюс и двама прислужници. По време на Руско-турската война на плевенския фронт работят световноизвестните съветски медици: проф. Пирогов, проф. Склифасовски, проф. Боткин, проф. Карол Давила и доктор Георги Странски.
На 12 октомври 1869 година доктор Ла Брюс умира от дифтерит. Болницата се оглавява от доктор Роберт Гейзер, швейцарец по националност, който я управлява до 1877 година Следва интервал на ръководство на доктор Алеко Друмев, а от 1 август 1879 година на поста застъпва Странски.
След Плевен революционерът се открива в Пловдив, където работи като доктор и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е шеф на финансите, член на Постоянния комитет и негов ръководител, както и ръководител на Областното заседание. Участва в организирането на Съединението като член на Българския скришен централен революционен комитет и след преврата става ръководител на формираното краткотрайно държавно управление и комисар в Южна България.
След Съединението Георги Странски е дипломатически сътрудник на България в Белград. Политическата му кариера се развива до министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов и министър на външните работи и изповеданията в държавното управление на Стефан Стамболов. Той е и депутат в петото и шестото нормално Народно заседание. След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски възобновява лекарската си процедура. В интервала 1897-1899 година е шеф на Александровска болница в София, а през 1899-1900 е областен доктор в Русе.
" На 4 януари 1904 година на 56-годишна възраст умира в София. Най-добрата и вярна характерност на доктор Странски дава шефът на Столичната санитарна работа доктор Михайлов в надгробното си слово: " Във всичкото това неуморно придвижване доктор Странски се демонстрира доста самоуверен, с корав темперамент, спокоен като човек, който не знае какво е боязън или обезсърчение в най-критичните минути ", написа още в сборника " 150 години болнично дело в Плевен (1865-2015) ".
Малко прочут факт е, че Георги Странски е прародител на неотдавна умрелия артист, музикант и легенда на група " Щурците " Кирил Маричков. Прабабата по бащина линия на Маричков се казвала Елена и е сестра на Георги Странски, написа " България Днес ".
В Пловдив в регион " Източен " има и улица, кръстена на огромния българин.
Вечните думи принадлежат на националния ни воин Христо Ботев, а словата му са част от писмо, което изпраща до близкия си другар Георги Странски. Мъжът е освен сподвижник на Ботев, само че е кум на сватбата му с Венета, а по-късно става и кръстник на щерка им Иванка.
Странски е прочут с делото си на бунтовник и политик след Освобождението, само че в мозъците на хората остава вечно с специалността си на доктор, който даже рискува живота си, с цел да оказва помощ на хората в неволя.
Странски е родом от Калофер
Георги Странски е роден на 1 август (13 август нов стил) 1847 година в Калофер. Едва 17-годишен отпътува за Букурещ, където приключва първо здравно учебно заведение, а през 1874 година получава тапия по медицина в Букурещкия университет. Именно в северната ни съседка Георги попада в средите на хъшовете и около родния Калофер се сближава с Христо Ботев.
През идващите години работи като доктор в Бузъу и Букурещ и издава книгата " Медицински беседи ", която излиза в годината на Априлското въстание. В Румъния Странски е измежду създателите на Българското човеколюбиво настоятелство. Обществената организация е основана от представители на умерените революционни кръгове на българската емиграция, последователи на Киряк Цанков. Настоятелството си слага задача да оказва помощ на потърпевшите в хода на потушаването на въстанието в Босна и Херцеговина (т.нар Херцоговско въстание от 1875 г.). След експлоадирането на Априлското въстание по всякакъв начин подкрепя българското население, като най-значимият акт е материалната помощ и въоръжаване на четата на Христо Ботев.
След погрома на Априлското въстание настоятелството е наследено от Българско централно благотворително общество, чийто член още веднъж е Странски. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) той взе участие в румънска санитарна задача в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878 г.) е боен доктор в румънската войска.
Житейският път на Георги Странски се свързва най-силно с родината му след Освобождението.
" След рухването на Плевен на 10.ХII.1877 година, вместо да се върне в Букурещ, доктор Странски се открива на работа в Плевен. Плевенчани възторжено посрещат първия български доктор, участник в боевете за освобождението на града. Д-р Странски интензивно се включва в ликвидирането на антисанитарното положение на града и всеобщите епидемиологични болести, резултат на продължителната блокада. Младият доктор е в стихията си - на никого не отхвърля здравна помощ, постоянно самичък набира нужните медикаменти, отхвърля хонорара, предлаган му от бедните заболели. Той бързо превзема сърцата на бедните и уважението на богатите. През 1878 година, след подписването на Санстефанския кротичък контракт, той е назначен за областен доктор и шеф на плевенската болница. През 1879 година напуща болничното заведение, тъй като е определен за представител във Великото национално заседание в Търново ", написа в сборника " 150 години болнично дело в Плевен (1865-2015) ".
Болницата е открита през 1865 година като вакъфска по персонално разпореждане на Митхат паша. Телеграфно от Русе е извикан военният доктор доктор Ла Брюс който управлява градежа на болничното заведение на мястото на имарета (сиропиталището) на Гаази Али бей. Разкрити са 40 кревати. Персоналът е най-малък - доктор Ла Брюс и двама прислужници. По време на Руско-турската война на плевенския фронт работят световноизвестните съветски медици: проф. Пирогов, проф. Склифасовски, проф. Боткин, проф. Карол Давила и доктор Георги Странски.
На 12 октомври 1869 година доктор Ла Брюс умира от дифтерит. Болницата се оглавява от доктор Роберт Гейзер, швейцарец по националност, който я управлява до 1877 година Следва интервал на ръководство на доктор Алеко Друмев, а от 1 август 1879 година на поста застъпва Странски.
След Плевен революционерът се открива в Пловдив, където работи като доктор и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е шеф на финансите, член на Постоянния комитет и негов ръководител, както и ръководител на Областното заседание. Участва в организирането на Съединението като член на Българския скришен централен революционен комитет и след преврата става ръководител на формираното краткотрайно държавно управление и комисар в Южна България.
След Съединението Георги Странски е дипломатически сътрудник на България в Белград. Политическата му кариера се развива до министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов и министър на външните работи и изповеданията в държавното управление на Стефан Стамболов. Той е и депутат в петото и шестото нормално Народно заседание. След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски възобновява лекарската си процедура. В интервала 1897-1899 година е шеф на Александровска болница в София, а през 1899-1900 е областен доктор в Русе.
" На 4 януари 1904 година на 56-годишна възраст умира в София. Най-добрата и вярна характерност на доктор Странски дава шефът на Столичната санитарна работа доктор Михайлов в надгробното си слово: " Във всичкото това неуморно придвижване доктор Странски се демонстрира доста самоуверен, с корав темперамент, спокоен като човек, който не знае какво е боязън или обезсърчение в най-критичните минути ", написа още в сборника " 150 години болнично дело в Плевен (1865-2015) ".
Малко прочут факт е, че Георги Странски е прародител на неотдавна умрелия артист, музикант и легенда на група " Щурците " Кирил Маричков. Прабабата по бащина линия на Маричков се казвала Елена и е сестра на Георги Странски, написа " България Днес ".
В Пловдив в регион " Източен " има и улица, кръстена на огромния българин.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ